Глобалната надпревара за изграждане на огромни центрове за данни за изкуствен интелект стига и до Европа. Но не до цяла Европа.

Две трети от държавите в Европейския съюз са обещали средства в подкрепа на план за създаването на седем големи изчислителни центъра за AI - най-мащабната досега индустриална инициатива на блока в тази област. Девет държави обаче засега стоят настрана в момент, когато националните бюджети и без това са под натиск.

България също не е поела финансов ангажимент. През октомври 2025 г. правителството обяви, че проучва възможността страната ни да бъде домакин на европейска AI гигафабрика в партньорство с IBM и Европейската комисия. Тогава премиерът Росен Желязков заяви, че кабинетът ще положи „всички усилия“ проектът да се реализира.

Интересът към подобна инфраструктура у нас обаче не изглежда да е изчезнал. През юли 2026 г. премиерът Румен Радев обсъди с американския министър на енергетиката Крис Райт изграждането на големи центрове за данни и фабрики за изкуствен интелект. Засега правителството не е обяснило публично защо България не участва финансово в европейската схема.

Съединените щати до момента водят в глобалната надпревара за осигуряване на изчислителната мощ, необходима за развитието на AI. Технологични компании като OpenAI, Anthropic и xAI на Илон Мъск инвестират милиарди в проекти като Stargate и Colossus и продължават да увеличават преднината си в изграждането на центрове за данни.

На този фон председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви миналата година план за създаването на седем т.нар. гигафабрики за AI - три по-големи и четири по-малки. Те трябва да осигурят на изследователи и стартъпи изчислителната мощ, необходима за обучение на много големи AI модели.

Преди да започне изграждането им обаче националните правителства трябва предварително да се ангажират да купуват изчислителен капацитет от гигафабриките. Стойността на тези бъдещи покупки трябва да бъде поне равна на финансирането, обещано от ЕС.

В писмо до върховния представител по външната политика Кая Калас, те и още 9 държави-членки настояват правилата за блокиране на решения с често използваното от Виктор Орбан вето да се променят в полза на „консенсус, където това е възможно“

„Въздържане вместо вето“: Германия и Франция предлагат ключова реформа за външната политика на ЕС

Държавната подкрепа е важна и за привличането на частни инвеститори, които в Европа се сблъскват с по-високи цени на енергията и по-бавни процедури за издаване на разрешителни.

До края на юли държавите членки трябваше да обявят пред Европейската комисия дали са готови да участват. Общо 18 от 27-те са подкрепили индустриални консорциуми, които кандидатстват за един от седемте центъра, а обещаните средства достигат около 3 млрд. евро.

За някои страни обаче отделянето на десетки или стотици милиони евро през следващото десетилетие е твърде голяма тежест.

Нидерландското правителство например посочи още през март, че „в сегашния бюджет няма възможност да бъдат поети необходимите финансови ангажименти“. Кабинетът предпочита по-гъвкаво развитие на AI инфраструктурата, без държавата предварително да се обвързва с големи разходи за бъдещи гигафабрики.

Други държави вече са вложили пари в по-ранни и значително по-малки проекти за изчислителна инфраструктура и искат да се съсредоточат върху тях.

Планът постепенно се оформя като огромно публично-частно партньорство. Високопоставен представител на Европейската комисия казва пред POLITICO, че ЕС и държавите членки ще покрият част от разходите, но публичното финансиране няма да надхвърля 35% от общата инвестиция. Останалото трябва да бъде осигурено от бизнеса.

Разполагаме с научноизследователска база от световна класа. ЕС съставлява около 6% от световното население, но в него се намират 15% от изследователите в света, изтъква президентът на ЕЦБ в реч за европейската икономика

Кристин Лагард, ЕЦБ: Европа до голяма степен пропусна първата дигитална революция - не можем да повторим този опит с AI

Някои от най-големите европейски компании вече проявяват интерес. В Испания Telefónica и Banco Santander обединиха сили, за да подадат обща кандидатура.

Инициативата обаче среща и критики. Политици и експерти поставят под съмнение икономическата логика на проектите и предупреждават, че ЕС може да похарчи милиарди за инфраструктура без достатъчно убедителен бизнес модел.

Размерът на националното участие варира значително. Франция, Дания, Полша и Чехия са готови да отделят по 100 млн. евро за по-малките гигафабрики, докато Португалия, Испания, Германия, Италия и Гърция планират по 200 млн. евро за по-големи проекти.

Най-голям е ангажиментът на Германия. Берлин е обещал допълнителни 800 млн. евро, с което общият национален принос достига 1 млрд. евро.

Други държави участват с много по-малки суми, за да подкрепят изграждането на по-малки обекти, свързани с основните гигафабрики. Хърватия, Унгария и Литва например подкрепят кандидатурата на Полша с общо 36 млн. евро.

САЩ настояват регионът да купува американски LNG, а ЕС се опасява, че това ще отслаби влиянието му и ще затрудни прехода към възобновяема енергия

The Economist: Американският газ се превърна в инструмент за влияние на Балканите

Роберто Виола, най-високопоставеният служител на ЕС в областта на дигиталната политика, определи инициативата през февруари като „чудо, което се превръща в реалност“.

Европейската комисия трябва да избере седемте проекта в началото на следващата година. Всеки от тях първоначално ще получи между 100 млн. и 200 млн. евро според размера си, а на по-късен етап - още между 400 млн. и 800 млн. евро.

В много държави бюджетната подготовка вече е започнала, въпреки че правителствата още не знаят дали кандидатурите им ще бъдат одобрени.

Реалните плащания няма да започнат веднага. Схемата предвижда държавата да започне да плаща едва когато гигафабриката заработи и се превърне в „гарантиран клиент“ на нейния изчислителен капацитет.

„Има период за подготовка до 18 месеца, през който съоръжението се конфигурира, изгражда и подготвя за работа. Публичните плащания започват едва след това“, посочва пред POLITICO говорител на ирландското Министерство на висшето образование.

Ирландия например е обещала 10 млн. евро за гигафабрика във Франция.

След като Комисията избере проектите в началото на следващата година, изграждането на центровете се очаква да отнеме около година и половина. За много правителства това означава, че същинските разходи ще започнат едва през 2028 г. и ще бъдат разпределени през следващите пет години.