Испания се сближава с Китай на фона на променящите се съюзи в Европа

Шанхай влезе в историята тази седмица като първия азиатски мегаполис, поканен за почетен град на прочутия културен фестивал La Mercè в Барселона. Огромните улични шествия по традиция са посветени на вековното каталунско наследство, затова присъствието на пъстро облечени китайски артисти редом с местните изпълнители е необичайна гледка.

Заместник-кметът на Шанхай Лу Шан пристигна в Барселона за откриването на фестивала. В речта си той отбеляза, че китайските и каталунските културни традиции се различават по форма, но споделят „общ дух“.

Фестивалът в Барселона илюстрира очевидното сближаване между Испания и Китай. Подобно отношение към Пекин обаче далеч не се споделя в целия Европейски съюз.

Испанският премиер Педро Санчес се е срещал с китайския президент Си Дзинпин четири пъти през последните четири години. След преизбирането на Доналд Тръмп като президент на САЩ преди две години именно министър-председателят на Испания призова ЕС като цяло да подобри отношенията си с Китай.

Подходът му предизвиква недоволство сред редица европейски партньори, които възприемат Пекин като стратегически съперник и потенциална геополитическа заплаха. Те поставят въпроса дали отворената политика на Мадрид и достъпът на китайски компании до испанския пазар не улесняват икономическото проникване на Китай в блока.

Испания отстоява ролята си на „черната овца“ в Европа

Санчес обаче не е единственият европейски лидер, който търси собствен път. Глобалната нестабилност кара все повече държави от ЕС да се съмняват доколко могат да разчитат на САЩ при президента Тръмп, чиято политика в областта на търговията и отбраната се възприема като непредвидима. Затова някои страни търсят партньорства, които отговарят на националните им интереси, дори когато това предизвиква напрежение с останалите членки, пише BBC. 

Така възниква въпросът дали тези нови съюзи могат да отслабят единството в ЕС и НАТО.

Испания поставя националните си интереси на първо място

Германия и Франция наскоро се обединиха около по-твърд подход към Китай. Те настояват Брюксел да получи повече инструменти за ограничаване на субсидирани китайски конкуренти заради нарастващия търговски дисбаланс с Пекин, който по данни на Европейската комисия достига 1 млрд. евро дневно.

Безпокойство предизвикват и близките отношения между Китай и Русия. Пекин отрича да подпомага руските военни действия в Украйна, но експерти посочват технологическата и икономическата подкрепа от Китай като един от факторите, които позволяват на Москва да поддържа военната си кампания.

На този фон сближаването на Испания с Пекин поражда обвинения, че Мадрид поставя собствените си интереси над общоевропейските.

„Испания ли се отдалечи от европейските си съюзници, или те се отдалечиха от нас?“, отбелязва пред BBC Виктор Кортисо, юрист и преподавател, специализиран в китайско-испанските отношения.

Според него отговорът е по-скоро Испания, но това е продиктувано от икономически интереси. „Сближаването с Китай може да бъде стратегически по-привлекателно за Испания, ако привлича китайски инвестиции и укрепва икономиката, отколкото подкрепата за съюзници, които също преследват собствените си интереси.“

Един от символите на задълбочаващите се отношения е най-дългата товарна железопътна линия в света, която свързва китайския град Иу с Мадрид по маршрут от над 13 000 км. По нея към Испания се превозват основно автомобилни части и електрически стоки, а в обратната посока – продукти като испанска шунка и червено вино.

ЕС иска Китай доброволно да ограничи износа на автомобили

По думите на Кортисо китайските инвестиции в Испания са се удвоили само за последната година. Данните на испанската държавна агенция ICEX също показват бърз ръст, особено при заводите за батерии и автомобили.

САЩ остават най-големият отделен чуждестранен инвеститор в страната, но нетните американски инвестиции са намалели с около 1 млрд. евро. Успоредно с това се променят и обществените нагласи. Проучване на Pew Research Center от това лято показва, че 54% от испанците имат положително отношение към Китай срещу 30% към САЩ.

Кортисо свързва промяната и с политиката на Вашингтон. Испанците видяха как Тръмп заплаши премиера им с икономически санкции заради отказа му да изпълни исканията за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП и за използване на американските бази в Испания при удари срещу Иран.

Китайските компании междувременно разширяват присъствието си. Chery Automobile избра Испания за първия си европейски производствен и оперативен център и помогна за възраждането на испанската марка Ebro. Hithium планира инвестиция в Навара, а CATL участва в изграждането на гигафабрика за батерии в Сарагоса.

Критиците се опасяват, че чрез местно производство китайските компании могат да заобиколят европейските мита върху вноса на електромобили от Китай.

Мигел Отеро, специалист по Китай в мадридския институт Elcano, обаче смята, че европейските партньори на Испания проявяват лицемерие.

„Франция, Италия и Германия имат собствени стратегически отношения с Китай. Испания не отива много по-далеч. Просто наваксва спрямо тях“, посочва той.

Според Отеро целта на Мадрид е по-скоро диверсификация, отколкото едностранно ориентиране към Пекин. Испания развива отношения не само с Китай, но и с Канада, Бразилия, Индия и държави в Африка.

Сближаването с Пекин обаче поражда и въпроси за сигурността. При последното си посещение в Китай Санчес се срещна с основателя на компанията за вятърни турбини Ming Yang, чиито планове за завод във Великобритания бяха блокирани заради опасения за националната сигурност.

ЕС отложи търговската конфронтация с Китай

Спорове предизвика и решението на испанското Министерство на вътрешните работи да предостави на Huawei договор за 12,3 млн. евро за съхраняване и управление на чувствителни данни от съдебно разрешени подслушвания. Евродепутати предупредиха, че това може да създаде рискове не само за Испания, но и за обмена на разузнавателна информация в ЕС.

Испанските власти отхвърлят твърденията за заплаха. Бившият посланик на САЩ в НАТО Джулиан Смит обаче предупреждава, че докато европейските страни търсят алтернативи на все по-непредвидимия Вашингтон, трябва да внимават новите им партньорства да не отслабят общата позиция на ЕС.

Испания не е единственият пример

Подобни процеси се наблюдават и в други части на Европа. Финландия, която има около 1300 км сухопътна граница с Русия, усеща все по-силно своята уязвимост след пълномащабното нахлуване в Украйна.

През 2022 г. Хелзинки се отказа от традиционния си военен неутралитет и пое към НАТО. Сега обаче съществуват съмнения доколко САЩ биха изпълнили ангажимента си за взаимна отбрана при евентуално нападение срещу член на Алианса.

На този фон Финландия се обърна към Израел за модерно военно оборудване, включително системата за противовъздушна отбрана David's Sling и противотанкови ракети Spike. Хелзинки поднови договора си с Израел въпреки критичната си позиция към действията на страната в окупираните палестински територии.

„Във Финландия съществува усещането, че невинаги можем да си позволим морално превъзходство. Оцеляването има цена“, обяснява пред BBC Мина Аландер от Center for European Policy Analysis.

Гърция също търси нови гаранции за сигурността си, но заради отношенията с Турция, която Атина възприема като постоянна заплаха за националната си сигурност и суверенитет.

В края на август Гърция и Израел подписаха една от най-големите отбранителни сделки в историята си. Споразумението „Щитът на Ахил“ предвижда Атина да получи израелски технологии за защита срещу дронове, самолети и ракети.

Наказание за трудните съюзници: Пентагонът обмисля временно да изключи Испания от НАТО – но може ли да го направи

Въпреки традиционно силната подкрепа за палестинската кауза в гръцкото общество реакцията срещу сделката е сравнително ограничена. Според политическия анализатор Ник Малкуцис причината е разбирането, че укрепването на отбраната спрямо Турция има приоритет. Атина се надява също, че покупката на израелско оборудване ще ѝ помогне да запази добри отношения със САЩ.

Търсенето на партньорства в по-малки формати само по себе си не е ново за Европа. Великобритания, Германия и Франция създават формата Е3 още през 2003 г. за координация на преговорите с Иран, а северните и арктическите държави имат собствени механизми за сътрудничество в отбраната. Вишеградската четворка – Чехия, Унгария, Полша и Словакия – също години наред действа като отделна група в ЕС.

Разликата сега е международната обстановка. Ръководствата на НАТО и ЕС смятат, че Европа е подложена на натиск, невиждан от края на Втората световна война, и настояват за по-голямо единство. Русия продължава да се възприема от ЕС и НАТО като сериозна заплаха за европейската сигурност, докато САЩ насочват вниманието си към други приоритети.

Именно в този момент отделните европейски държави все по-често преследват собствените си стратегически интереси. Според представители на ЕС и НАТО задълбочаването на това разпокъсване може да затрудни Европа да действа с единна позиция – развитие, което Китай и Русия следят внимателно.