Приетите промени в Гражданския процесуален кодекс срещу т.нар. „дела шамари“ са важна стъпка за защитата на журналисти, медии и граждански активисти, но реалният тест тепърва предстои – в начина, по който съдилищата ще прилагат новите правила.

Това коментираха адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на фондация „Програма достъп до информация“, и Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България, в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Народното събрание окончателно прие на 30 септември изменения в Гражданския процесуален кодекс, с които България въвежда нови правила за защита срещу т.нар. „дела шамари“. Те дават възможност за по-ранна защита срещу явно неоснователни граждански и търговски искове, заведени заради участие в обществен дебат.

„Важно е да се види как ще се прилагат оттук нататък тези промени“, посочи Радев пред водещата Лора Инджова.

Той припомни, че още преди приемането на специалното законодателство в България има съдебни решения, в които дадено производство е разпознавано като „дело шамар“, когато целта му е „да ограничи нечие участие в публичния живот и да го накара да си затвори устата и да не разкрива злоупотреби и безобразия“.

Представителят на АЕЖ подчерта и въздействието върху източниците на журналистите. Рискът от съдебни производства за хора, които съобщават за нередности, може да ги обезкуражи да подават сигнали и да споделят информация с медиите.

„Много често журналистите и медиите косвено са потърпевши, а в такива случаи и техните източници на информация“, посочи Радев. По думите му подобни дела „демотивират източниците да изнасят важни данни за медиите и за журналистите“.

Парламентът прие закон за защита на журналисти от „делата шамари“

Защитата има своите граници

Новият режим обхваща гражданските и търговските производства, но извън него остават други механизми, които според Кашъмов също могат да бъдат използвани за натиск. Сред тях той посочи наказателните дела за обида и клевета, както и административните производства, включително казуси, свързани със защитата на личните данни.

„За съжаление, тази форма на злоупотреби не е обхваната“, коментира адвокатът.

Според него стандартите за баланс между защитата на личната информация и обществения интерес вече са развити и в практиката на Конституционния съд, но рискът административни механизми да се използват като средство за натиск остава.

„Има опасности. Трябва да се бди внимателно“, отбеляза той.

Радев даде пример с журналистката от „Капитал“ Десислава Николова, срещу която е заведен иск за 25 000 евро заради публикации, свързани с онкологичен скрининг. Паралелно с делото срещу нея е започнала и проверка от НАП.

„Много често тези административни мерки се прилагат заедно със завеждането на такова дело шамар“, отбеляза той.

По думите му в случая проверката изисква от журналистката да събира и предоставя документи пет години назад, което отнема време и ресурси от професионалната ѝ работа.

Кашъмов посочи и случая на Стойчо Стойчев, който по Закона за достъп до обществена информация получава данни за разходите за охраната на Делян Пеевски, а по същото време започва проверка или ревизия на негова фирма.

„Тази защита се отнася не само до свободата на словото, но и до всяка форма на обществено участие“, подчерта адвокатът.

560 млрд. евро допълнителни инвестиции трябват на Европа за научна дейност

По-висока летва за запори върху сметки

Сред съществените промени Кашъмов открои по-високите изисквания за налагане на обезпечителни мерки. При дела срещу журналисти, активисти или малки медии запорирането на сметки може да създаде сериозен финансов натиск още преди съдът да се е произнесъл по същество.

„В момента се вдигна летвата, защото там се изискват убедителни писмени доказателства, за да бъде допуснато такова обезпечение“, обясни той.

Тази част от промените е особено важна за по-малки медии и отделни журналисти, за които блокирането на средства може да има непосредствен ефект върху възможността им да продължат работа.

Медийният бунт даде резултат: CNN, MS NOW и Politico се върнаха в Белия дом

Новите правила може да помогнат и по вече заведени дела

Кашъмов посочи и друг важен момент – възможността новата защита да бъде използвана при вече започнали производства.

На въпрос дали правилата ще действат само за бъдещи дела той отговори: „Всъщност може“.

„Това, което беше внесено и което се обсъждаше, е да бъде приложимо и за заварените положения“, уточни изпълнителният директор на ПДИ.

Адвокатът даде пример с дело срещу граждански активист, по което съдът е предоставил по-дълъг срок за писмени бележки именно за да може да бъде отчетен новият закон.

„Точно на датата, на която се прие законът, имахме съдебно заседание по едно такова дело“, каза той и добави, че съдът е дал време „да може да се види законът и да може да бъде приложен към висящото дело“.

Той посочи и делото срещу Mediapool като един от казусите, при които новата уредба може да има значение.

Кашъмов и Радев остават позитивни за ефекта от промените върху гражданските искове, но подчертават, че следващият важен етап е съдебната практика.

„Аз все пак смятам, че ще имаме полза за гражданските искове“, каза адвокатът.

Отворен остава въпросът за наказателните и административните производства, които не са обхванати в същата степен от новия режим.

„Там трябва да се мисли“, обобщи той.