Евтиният труд не може да бъде национална стратегия и България трябва да излезе от този модел.

Това становище изразяват от управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ) в декларация по повод Световния ден за достоен труд - 7 октомври. Документът беше прочетен от техен народен представител на днешното заседание на парламента, съобщава БТА.

В него се казва, че България дълго е представлявана като привлекателна икономика заради едно свое „предимство“ – евтиният труд и това не може да е национална стратегия.

Сега целта не икономика на инвестициите, технологиите, високата добавена стойност и висока производителност. Но тази промяна ще има смисъл, само ако резултатът от нея достига до хората, се казва още в декларацията.

Управляващите подчертават, че икономиката не е само брутен вътрешен продукт, а качество на живота и няма истински икономически успех, ако статистиката расте, а работещият човек не го усеща в собствения си дом.

За постигането на това е нужно политиката по доходите да не се отделя от икономическата и двете трябва да растат устойчиво заедно с производителността, инвестициите, квалификацията.

Според ПГ на партията това е и смисълът на промяната на механизма за определяне на минималната работна заплата в Кодекса на труда.

Три ангажимента за доходите

От „Прогресивна България“ завяват, че не може повече „амбицията на България да бъде повече хора да получават минимална заплата“.

Все по-малко хора трябва да зависят от нея, а това е възможно с по-висока производителност, по-добро образование, повече квалификация и повече инвестиции в сектори, които създават висока добавена стойност.

От партията изтъкват три ангажимента това да се постигне:

Първият е политиката по доходите да бъде политика на икономически растеж и повишаване стойността на българския труд

Вторият е към квалификацията и уменията на хората.

В тази връзка изкуственият интелект, автоматизацията, цифровизацията вече променят пазара на труда, професии ще изчезват, други ще се променят и ще възникват нови. Не можем технологичният напредък да създава ново социално разделение между хората, които имат знанията да бъдат част от новата икономика, и онези, които остават извън нея. Най-добрата защита срещу безработицата утре е знанието днес, допълват в декларацията си от ПБ.

Третият ангажимент е защита на почтения труд и почтения бизнес:

  • Няма достоен труд, когато част от заплатата се дава в плик.

  • Няма достоен труд, когато човек официално работи 8 часа, а реално работи 12.

  • Няма достоен труд, когато безопасността на работното място се разглежда като разход, който трябва да бъде спестен.

В борбата със сивата икономика и недекларираният труд идва и ролята не само на защита на работника, но и на почтения работодател, плащащ реални възнаграждения, осигуровки и данъци, и спазва трудовото законодателство. Той не трябва да бъде наказван от пазара, че е коректен.

„Без успешен бизнес няма устойчиви работни места, но без квалифицирани, мотивирани и достойно платени хора няма успешен бизнес“, допълват от ПБ.

Демографската криза

За труда не може да се говори отделно от демографската криза, се казва в декларацията, посочвайки, че има още една България – тази извън няколкото големи града.

Не е нормално пощенският код да определя професионалната перспектива на човека.

„Човешкият труд не е просто разход в една икономическа сметка. Зад труда стои човек, зад човека стои семейство, зад милионите работещи българи стои бъдещето на България“, се допълва в декларацията.

Позицията на профсъюзите – у нас и в Европа

По повод Световния ден за достоен труд с позиции излязоха и от националните профсъюзи КТ „Подкрепа“ и КНСБ.

Тази година в центъра на исканията за достойни работни места, нормални заплати, сигурна заетост и спазване на правата на работещите КТ „Подкрепа“ поставя младите работници, с призива: „Да променим отношението към младите работници – те имат право на по-добро бъдеще“.

Във времена на глобални промени и постоянни кризи, младежите получават по-ниски заплати, работните им места са несигурни, повишените разходи за живот им пречат чрез труда си да изградят достоен живот, се казва в изявление на синдиката.

От там подчертават, че в България младите са сред онези, които срещат най-големи затруднения на пазара на труда. Препоръчват през 2027 г. в стратегията за заетостта да бъде добавена и необходимостта от адаптиране към изкуствения интелект и променящите се изисквания на пазара на труда.

Тези мерки съществуват, но гарантирането единствено на достъп до работа не е достатъчен – необходимо е младите хора да имат достъп до достойна и сигурна работа, изтъква синдикатът. Заетостта не трябва да означава ниско заплащане, несигурни договори, постоянна адаптация към пазара без гаранции за развитие или невъзможност за постигане на самостоятелен и достоен живот.

От КНСБ цитират Европейската конфедерация на профсъюзите, според която повишаването на качеството на работните места е от решаващо значение както за по-конкурентоспособна Европа, така и за подобряване на живота на работещите.

Проучванията на организацията показват, че основните причини за проблемите с конкурентоспособността на Европа са недостигът на работна ръка, недостигът на умения и ниското равнище на инвестициите, които са тясно свързани с качеството на работните места.

  • Недостиг на работна ръка: В целия ЕС индустриите, които срещат най-големи трудности при набирането на работници, получават средно с 9% по-ниско заплащане от тези, които са най-малко засегнати от недостига на работна ръка.

  • Недостиг на квалифицирани кадри: Само 39,5% от всички работници могат да участват в обучение – доста под целта на ЕС от 60%. Колективното договаряне помага, като 66% от споразуменията включват право на обучение.

  • Ниски инвестиции: Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност са по-високи в страни, където правата на участие на работниците са силни, и най-ниски там, където са слаби.

Европейската конфедерация на профсъюзите и свързаните с нея профсъюзи призовават правителствата да подкрепят силен закон, който да има реална промяна за работниците, като въведе обвързващо законодателство в областите:

  • Изкуствен интелект и алгоритмично управление на труда;

  • Безопасност и здраве при работа, по-специално за предотвратяване на психосоциални рискове, рискове, свързани с климата, мускулно-скелетни нарушения, както и насилие и тормоз на работното място, основани на пола;

  • Защита на правата на работниците във веригите за възлагане на подизпълнение и при посредничеството в заетостта;

  • Справедлив преход;

  • Прилагане на правилата и ролята на социалните партньори;

  • Право на изключване и дистанционна работа.

Актуална картина на пазара на труда у нас

Последните публикувани данни от Агенцията по заетостта у нас показват увеличение с 14% на заявените от работодатели свободни работни места през август спрямо предходния месец. На първичния пазар на труда са обявени 9 659 позиции, с 1 211 повече в сравнение с юли.

Най-много кадри се търсят в: образованието, преработващата промишленост, държавното управление, търговията и ремонта на автомобили, административните и спомагателните дейности, хотелиерството и ресторантьорството, както и в транспорта, складирането и пощите.

Сред най-търсените професии са: преподаватели; персонал, полагащ грижи за хора; работници по събиране на отпадъци; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; продавачи; чистачи и помощници; водачи на моторни превозни средства; оператори на стационарни машини и съоръжения; стопански и административни специалисти; служители в сферата на персоналните услуги и други.

През месеца 9 496 души са получили подкрепа от Агенцията по заетостта за намиране на работа, смяна на работното място или професионално развитие.

С посредничеството на бюрата по труда работа са започнали 8 837 безработни, а 659 заети, учащи и пенсионери са получили съдействие за промяна или развитие на професионалната си реализация.

Усилията на Агенцията по заетостта са насочени и към хората извън заетостта и регистрираната безработица. През август над 4 500 икономически неактивни лица са мотивирани да предприемат стъпки към включване на пазара на труда. За достигането до тях бюрата по труда работят активно и с ромски и младежки медиатори.

Към края на август равнището на регистрираната безработица е 5.47%,а регистрираните безработни в страната са 155 007 души.

Подкрепа за започване на работа са получили и 503 души от уязвими групи, включени в програми и мерки за субсидирана заетост. Сред тях са хора с увреждания, младежи без професионален опит, лица над 55-годишна възраст и дълготрайно безработни. От започналите работа по мерки за субсидирана заетост 379 души са включени в проекти по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.