Ден преди обявяването на Нобеловата награда за литература българският писател Георги Господинов попадна сред седемте автори, които германският Frankfurter Allgemeine Zeitung предлага като достойни за отличието.

Шведската академия ще обяви тазгодишния лауреат в четвъртък, 8 октомври.

В навечерието на решението FAZ публикува материал под заглавие „Кой заслужава Нобеловата награда за литература? Седем предложения“. Освен Господинов в селекцията са австралиецът Джералд Мърнейн, румънската писателка Габриела Адамещяну, грузинецът Ака Морчиладзе, французинът Мишел Уелбек, ирландецът Колъм Тойбин и ливанската писателка Хода Баракат.

„В четвъртък Шведската академия ще обяви Нобеловата награда за литература. Ние бихме имали седем предложения – от уединено живеещия Джералд Мърнейн до вечния провокатор Мишел Уелбек“, пише изданието.

Това не е официален кратък списък на Шведската академия – имената на номинираните за Нобеловата награда не се обявяват предварително. Става дума за редакционен избор на Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) - един от най-влиятелните германски всекидневници с национално покритие. Изданието е известно със силния си фокус върху политика, икономика, международни отношения и култура, както и с аналитичния си, по-консервативен редакционен профил. FAZ има особено силна литературна и културна секция – Feuilleton – която традиционно има голяма тежест в германския обществен и интелектуален дебат.

Георги Господинов спечели наградата „Жан Моне“ за европейска литература за 2026 г.

„Един от най-оригиналните гласове“

Текстът за Господинов е на литературния критик Сандра Кегел и носи заглавието „Георги Господинов: Поетичен размах“.

„Георги Господинов е сред най-оригиналните гласове в международната литература“, пише Кегел.

По думите ѝ роденият през 1968 г. в Ямбол и живеещ днес в София писател „измерва Европа във всичките ѝ настроения с поетичен размах и меланхолична ирония“.

FAZ описва творчеството му като проницателно, експериментаторско и многообразно – от проза и поезия до оперни либрета и сценарии. В него, пише Кегел, неизменно се разпознава „грандиозният разказвач“, изпълнен с идеи, странни моменти и „отчаяна жизнерадост“.

Изданието обръща внимание и на ранните му произведения, преведени на немски от Александър Зицман, сред които „Физика на тъгата“ и „8 минути и 19 секунди“. Според FAZ те събират повествователни миниатюри и скици, които се движат свободно през времето и насочват поглед както към комунистическото минало на България, така и към разпада на стария ред и новото начало след 1989 г.

„Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов е в Топ 10 на Bestenliste за лятото

„Времеубежище“ като алегория на настоящето

Особено висока е оценката на FAZ за „Времеубежище“ – романа, който донесе на Господинов и преводачката Анджела Родел Международната награда „Букър“ през 2023 г.

В центъра на книгата е клиника за хора с деменция в Цюрих, чиито стаи пресъздават различни десетилетия на XX век. Сред интериори със специфични аромати и вещи от отминали епохи пациентите, чиито спомени избледняват, трябва да намират утеха.

Но тези убежища във времето се оказват едновременно благословия и проклятие. В Европа от романа обсебването от миналото постепенно се разраства и скоро не само болните, а цели държави започват да проявяват интерес към връщането назад във времето.

Според FAZ неспособността да се постигне съгласие за общо бъдеще и стремежът спасението да бъде търсено във вчерашния ден превръщат „Времеубежище“ във въздействаща алегория на настоящето.

„Като цунами тези минали времена заливат романа – италианците се стремят обратно към 60-те години, западногерманците – към 80-те, завършили с падането на Берлинската стена“, пише Кегел.

Изданието извежда „дефицита на бъдеще“ като една от големите теми в творчеството на Господинов – дефицит, който отваря огромен резервоар от носталгия.

Господинов пред NYT: Чувството на тъга e свързано с дефицита на бъдеще

От голямата история към личната загуба

FAZ обръща внимание и на най-новата му книга „Градинарят и смъртта“, която според Кегел поема в съвсем различна посока и звучи „изненадващо интимно“.

Книгата съчетава мемоар, изповед и моментна снимка и разказва за умирането на бащата на писателя, за една градина и за поколение, останало встрани от времето.

„И това гранично преживяване Господинов описва проницателно, но едновременно нежно и почти смирено“, пише FAZ.

Според изданието именно погледът към миналото е нишката, която свързва различните му книги с настоящето.

Финалната оценка на Сандра Кегел е: „Във всички тези произведения Господинов гледа към миналото и улавя нерва на нашето настояще. Това е голяма литература. Тя безусловно заслужава Нобеловата награда.“