Изкуственото стимулиране на валежите набира скорост въпреки съмненията за безопасността му

В края на лятото Купър Фрийман няма представа, че облаците над главата му се обработват със сребърно съединение, за да бъде предизвикан дъжд.

Същото важи и за хиляди други жители на град Хоумър в Аляска, които впоследствие научават, че базираният в Сан Франциско стартъп Rainmaker е провел експеримент в района, използвайки технология за изкуствено стимулиране на валежите, известна като „засяване на облаци“.

Компанията твърди, че само за три часа е успяла да произведе в атмосферата количество вода, равняващо се на приблизително 72 милиона литра.

Този метод за въздействие върху времето съществува от повече от 80 години. При него самолети и дронове разпръскват в облаците вещества като сребърен йодид, които подпомагат образуването на ледени кристали. Постепенно те нарастват достатъчно, за да паднат на земята под формата на дъжд или сняг в зависимост от температурата в по-ниските атмосферни слоеве.

По същество технологията ускорява естествения процес на кондензация на водните пари в облаците, след което гравитацията придвижва образувалите се кристали към земната повърхност. За да бъде ефективен обаче, методът изисква подходящи атмосферни условия, каквито се срещат в планински или студени райони като Аляска.

Фрийман, който ръководи подразделението за Аляска на природозащитната организация Center for Biological Diversity, е обезпокоен не само от факта, че жителите на Хоумър не са били широко информирани за експериментите. Той поставя под съмнение и безопасността на веществата, разпръснати в атмосферата, както за местното население, така и за околната среда.

„Изглежда, че не е извършван последващ мониторинг, който да потвърди, че сребърният йодид не е оказал въздействие върху природата“, коментира той пред BBC.

Според Фрийман подобни инициативи не предлагат реално решение на проблемите с водните ресурси.

Направи си сам дъжд: Защо все повече държави се обръщат към засяването на облаци

„Това, че една компания идва и започва да засява облаци, няма да реши проблемите ни с недостига на вода. По-скоро изглежда като отклоняване на вниманието от неотложните мерки за нейното пестене“, допълва той.

Притесненията около сигурността на водоснабдяването в световен мащаб продължават да нарастват. През юли генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че „светът използва прясна вода по-бързо, отколкото тя може да се възстановява“.

Думите му отразяват заключенията на международни доклади, според които през последните пет години световните реки са преминали през най-сухия период от повече от три десетилетия.

На този фон технологията за засяване на облаци може да има сравнително ограничен принос, тъй като не създава дъждовни бури, а само увеличава валежите при вече съществуващи подходящи условия.

Например обемът от 72 милиона литра вода, за който съобщава Rainmaker, се равнява на едва около 0,25 милиметра валеж върху площ от приблизително 259 квадратни километра.

Въпреки ограниченията повече от 50 държави разработват програми за въздействие върху метеорологичните условия, а все повече стартъпи създават технологии за стимулиране на валежите.

Макар тази иновативна индустрия да се развива и да показва обещаващи резултати, компаниите продължават да се сблъскват с трудни въпроси относно безопасността и ефективността на методите си. Това ги подтиква да търсят нови решения както за веществата, които се разпръскват в облаците, така и за начините на тяхното доставяне.

По думите на главен изпълнителен директор на Rainmaker Огъстъс Дорико компанията освобождава по 20 грама от съединението при всеки полет, като веществото се разпределя върху хиляди квадратни километри.

„Полученото увеличение на концентрацията на земната повърхност се измерва в части на квадрилион, което е далеч под допустимите прагове, определени от американската Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA)“, уверява той.

2025 г. е сред най-сухите години за реките по света от началото на измерванията, показва проучване

Rainmaker използва дронове, които навлизат директно в облаците. Причината е проста – без наличието на облачна покривка технологията не може да функционира.

„Ако няма облаци, не можем да направим нищо“, признава Дорико, посочвайки едно от основните ограничения на метода.

Засяването може да се извършва едва след образуването на подходящи облаци, в които специалистите се опитват да стимулират валежи.

Дроновете са оборудвани с пиротехнически устройства, съдържащи сребърен йодид. При запалването им съединението се разпръсква под формата на фини частици, които могат да останат в преохладените облаци в продължение на часове. Те подпомагат образуването на ледени кристали, които впоследствие могат да доведат до валежи.

Rainmaker работи в американски щати като Айдахо, Юта и Колорадо, както и в части от Близкия изток, включително Йордания.

„Жителите на Йордания често имат достъп до вода от водоснабдителната мрежа само за няколко часа седмично заради острия недостиг. За нас е привилегия да се опитаме да помогнем на този регион с толкова богата история“, разказва Дорико.

Историята на засяването на облаци започва през 1946 г., когато изследователи от лабораторията на General Electric използват сух лед като първото вещество за стимулиране на валежи.

Година по-късно учените установяват, че сребърният йодид е по-ефективен от сухия лед, който бързо се превръща в газ и губи предназначението си.

Макар използваните вещества да увеличават количеството на валежите, ефектът им остава сравнително скромен. Статистическите данни показват, че резултатите от технологията са непостоянни и силно зависими от атмосферните условия.

Водните ресурси на Европа са под нарастващ натиск

„При подходящи условия засяването на облаци може да увеличи валежите с около 5 до 10%“, обяснява пред BBC Джон Майер, помощник щатски климатолог в Центъра за климатични изследвания на Юта.

Важен пробив за индустрията настъпва през 2017 г., когато знаково научно изследване потвърждава, че сребърният йодид действа по очаквания начин. Това е едно от първите проучвания, които успяват да проследят процеса на засяване на облаци в реално време с помощта на радари и уреди за измерване на валежите.

През последните години Майер наблюдава с оптимизъм навлизането на компании като Rainmaker, които въвеждат нови технологии в тази отдавна съществуваща индустрия.

„Дроновете, като тези на Rainmaker, откриват нови възможности и позволяват по-прецизно въздействие върху облаците, за които очакваме да реагират на обработката“, отбелязва той.

Промени се очертават и по отношение на веществата, използвани за стимулиране на валежите.

Базираната в Сан Франциско компания Recast Systems експериментира с вид протеин, изграден от аминокиселини, които се срещат в почвата, разказва главният ѝ изпълнителен директор Оливия Ли.

Новото вещество все още преминава изпитвания в Тексаския университет A&M, но може да позволи на Recast постепенно да се откаже от сребърния йодид като основен агент за засяване на облаци.

„То е безопасно, биоразградимо и стимулира образуването на ледени кристали по-ефективно от сребърния йодид“, твърди Ли, чиято компания засега продължава да използва традиционното съединение за засяване на облаци в няколко американски щата. 

Майер също е оптимист за бъдещето на технологията.

„Ще наблюдаваме все по-голямо търсене на подобни услуги, тъй като много региони са изправени пред нарастващи потребности от вода и ще търсят начини да преодолеят недостига“, прогнозира той.