Американските икономисти Робърт Е. Хол и Майкъл Уудфорд спечелиха Нобеловата награда за икономика за 2026 г. за приноса си към разработването на икономически модели, които помагат на правителствата и централните банки да ограничават последиците от кризи и да поддържат икономическата стабилност.

Кралската шведска академия на науките обяви в понеделник, че присъжда отличието на двамата учени „за микроикономическите основи на макроикономическата стабилизация“. Лауреатите ще си поделят паричната награда от 12 млн. шведски крони (1,19 млн. долара).

„Работата на лауреатите ни осигури стабилна теоретична основа за моделите, които днес се използват от централните банки и правителствата по света. Благодарение на тях сме по-добре подготвени да се справяме с икономически сътресения, като енергийни кризи или внезапни промени в потреблението на домакинствата“, посочва Йон Хаслер, председател на Комитета за наградата за икономически науки.

Южноафриканската юристка е отличена за дългогодишната си работа в защита на международното право и приноса си към търсенето на отговорност за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид

Бившият съдия в Международния наказателен съд Нави Пилай спечели Нобеловата награда за мир

Изследванията на Хол и Уудфорд променят начина, по който икономистите анализират колебанията в икономиката и оценяват ефективността на мерките за тяхното овладяване. Разработените въз основа на труда им модели позволяват по-точно да се прецени кога и в каква степен държавите трябва да се намесват чрез промени в лихвените проценти, данъците или публичните разходи.

Основната цел е да се смекчат периодите на икономически спад и да се предотврати прекомерното ускоряване на растежа, което може да доведе до висока инфлация. Идеята за подобна стабилизационна политика не е нова. Още преди близо век британският икономист Джон Мейнард Кейнс поставя основите на подход, според който държавата може да стимулира икономиката по време на рецесия чрез увеличаване на разходите и намаляване на лихвите, а при прекомерен растеж да предприема обратните мерки.

Традиционните кейнсиански модели обаче разчитат предимно на статистическите зависимости между показатели като инфлация, безработица, производство и потребление. Техните ограничения стават особено очевидни по време на петролните кризи през 70-те години на миналия век, когато западните икономики се сблъскват едновременно с висока инфлация, нарастваща безработица и слаб растеж.

Прилаганите дотогава политики не успяват да овладеят проблемите, което поставя под съмнение ефективността на държавната намеса.

Именно този недостатък преодоляват изследванията на Хол и Уудфорд. Вместо да разглеждат икономиката единствено чрез общите статистически показатели, те допринасят за изграждането на модели, които започват от решенията на отделните домакинства и предприятия.

Този подход, известен като микроикономически основи на макроикономиката, отчита не само настоящите доходи, цени и лихви, но и очакванията за бъдещето.

Например домакинствата могат да увеличат потреблението си, ако очакват доходите им да нараснат, или да ограничат разходите си при опасения от икономически затруднения. По подобен начин предприятията определят цените на своите продукти, като вземат предвид бъдещите производствени разходи и поведението на конкурентите.

Робърт Хол, който е професор в Станфордския университет,  има ключов принос за разбирането на връзката между очакванията на домакинствата и потреблението. В изследване от 1978 г. той показва, че ако хората вземат решения въз основа на наличната информация за бъдещите си доходи, промените в потреблението им би трябвало да зависят основно от нова, непредвидима информация.

Това откритие предоставя нова основа за анализ на потребителското поведение и впоследствие се превръща във важен елемент от съвременните макроикономически модели.

Шведската академия отличи 76-годишната авторка за смелото ѝ и новаторско творчество, което свързва античната традиция със съвременните литературни форми

Канадската писателка Ан Карсън спечели Нобеловата награда за литература за 2026 г.

Майкъл Уудфорд – преподавател в Колумбийския университет – от своя страна обединява подобни изследвания в цялостен модел, представен в книга от 2003 г. Той позволява да се изчислява как промените в лихвените проценти влияят върху потреблението, производството и инфлацията. Сред важните му изводи е, че решенията на централните банки зависят не само от непосредствените икономически условия, но и от очакванията, които самите институции създават. Когато ясно и убедително представят бъдещите си действия, те могат да повлияят върху поведението на домакинствата и бизнеса още преди да са предприели конкретни мерки.

Работата на двамата лауреати полага основите на т.нар. новокейнсиански модели, които днес се използват от централни банки и финансови министерства по света. Те подпомагат вземането на решения при икономически сътресения, включително рязко поскъпване на енергията, прекъсвания на веригите за доставки и внезапни промени в потреблението.

Според Кралската шведска академия на науките приносът на Хол и Уудфорд е особено важен за реакцията при последните големи икономически сътресения, включително пандемията и енергийните кризи. Макар рецесиите и периодите на висока инфлация да не са изчезнали, съвременните модели позволяват по-ефективни мерки за ограничаване на тяхната продължителност и последици.