Отивате на работа с новите си смарт очила на Meta. Някои от колегите ви ви гледат подозрително, други се питат дали не ги записвате, а до обяд вече сте повикани на разговор с отдела по човешки ресурси. Подобна ситуация може и да изглежда пресилена, но за все повече служители тя се превръща в реалност.

С навлизането на смарт очилата в ежедневието много компании започват да се сблъскват с нов въпрос: как да контролират устройства, които изглеждат като обикновени очила, но могат незабелязано да заснемат хора, конфиденциални разговори или поверителна информация?

През 2025 г. Meta и производителят на очила EssilorLuxottica, собственик на марките Ray-Ban и Oakley, са продали над 7 млн. чифта умни очила в световен мащаб. Компанията отчита засилено търсене в различни региони, включително Европа, но не разкрива конкретни данни за продажбите на континента.

Технологията набира популярност и благодарение на рекламни кампании с известни личности като Кайли Дженър, която се включи в популяризирането на нов модел, разработен с нейно участие.

Нарастващото разпространение на тези устройства обаче поражда опасения не само за личното пространство на обществени места, но и за сигурността на корпоративната информация, отбелязва Financial Times в свой анализ по темата.

За разлика от смартфоните, които обикновено трябва да бъдат извадени и насочени към обекта на заснемане, смарт очилата позволяват много по-дискретно записване. Това създава несигурност сред околните, които невинаги могат да разберат дали попадат в кадър.

Според Джулиан Гейдж, основател на компанията за защита на личните данни Engage Compliance, основният проблем не е непременно човекът, който носи устройството, а всички останали, които могат да бъдат записани без съгласието им. Това включва колеги, клиенти, пациенти в чакални или дори информация от компютърен екран, която случайно попада в кадър.

Гейдж предупреждава, че работодателите трябва да въведат конкретни правила, преди използването на подобни устройства да стане масово разпространено. Ако ограниченията бъдат наложени едва след като технологията се е превърнала в част от ежедневните навици на служителите, прилагането им може да се окаже значително по-трудно.

Съществуват и правни рискове. Компаниите могат да бъдат изправени пред регулаторни санкции или съдебни претенции, ако служители и клиенти бъдат записвани неправомерно. Някои организации вече предприемат превантивни мерки.

През февруари Southwest Airlines забрани използването на смарт очила, а властите в щата Ню Йорк въведоха ограничения за носенето им в съдебните сгради. Шведската компания за киберсигурност Outpost24 също е забранила устройствата на работното място.

Ръководителят на информационната сигурност Оливия Бренлунд обяснява пред FT, че предпочита компанията да разполага с правила, преди да възникне конкретен инцидент, вместо да реагира едва след появата на проблем.

Новото предизвикателство пред корпоративната киберсигурност

Една от най-сериозните тревоги на работодателите е свързана с това къде попадат записите, направени чрез очилата. Ако устройството заснеме поверителни клиентски данни, вътрешни документи или чувствителна информация, която впоследствие бъде качена в облачна услуга, последствията могат да бъдат значителни, дори когато това се случи неволно.

Адвокатът по трудово право Дейвид Миклас определя смарт очилата като особено проблемна форма на т.нар. shadow IT – използването на устройства и технологии в корпоративната среда без знанието или контрола на IT отдела.

За разлика от служебните компютри и телефони, подобни лични устройства често остават извън системите за управление на корпоративната сигурност. Това означава, че работодателят невинаги може да проследява използването им, да инсталира актуализации за сигурност или дистанционно да изтрие информацията от тях при напускане на служител.

Според Миклас дори едно неконтролирано устройство може да доведе до сериозно изтичане на данни. Това поставя компаниите пред позната, но все по-сложна дилема: докъде се простира правото на служителите да използват лични технологии и откъде започва отговорността на работодателя да защитава служебната информация?

Докато част от работещите се притесняват, че могат да бъдат записвани без знанието си, други смятат, че работодателите реагират прекалено строго на технология, която има и редица практически предимства.

В Reddit, Glassdoor и Facebook потребители споделят случаи на ограничения в офисите и обсъждат доколко е приемливо колега да носи смарт очила по време на разговор.

Някои се притесняват, че присъствието на устройствата създава неприятно усещане за наблюдение. Други не разбират защо трябва да се отказват от скъпа технология, която използват основно за телефонни разговори, съобщения и други ежедневни функции.

Служител на американската компания за напитки Keurig Dr Pepper разказва пред Financial Times, че е бил дисциплинарно санкциониран заради носенето на диоптрични очила Meta на работното място, въпреки че твърди, че не е записвал никого.

След като негов колега повдигнал въпроса за очилата по време на фирмено събитие, служителят бил извикан в отдела по човешки ресурси и информиран, че нарушава вътрешните правила.

Няколко седмици по-късно получил предупреждение, че може да загуби работата си, ако продължи да носи устройството. По думите му най-притеснителното е, че санкцията е била наложена заради възможностите на технологията, а не заради конкретно неправомерно действие.

Keurig Dr Pepper не е отговорила на запитването на FT за коментар.

Подобен случай е описан от служител в склад на Amazon, който съобщава във Facebook група с приблизително 155 000 членове, че му е било забранено да носи смарт очила в сградата, въпреки че не е виждал официални правила или уведомления.

От Amazon уточняват, че компанията разполага с политики относно използването на лични записващи устройства в своите обекти, които се прилагат последователно с цел осигуряване на сигурна работна среда.

Ами ако смарт очилата са необходимост, а не удобство?

Допълнително усложнение е фактът, че тези устройства все по-често се използват като помощни технологии от хора със зрителни или други увреждания. Те могат да предоставят гласова информация за околната среда, да улесняват комуникацията и да позволяват изпълнението на различни задачи без използване на ръцете.

Оперната певица Изабел Канто споделя пред FT, че използва очилата на Meta за провеждане на разговори, изпращане на съобщения и търсене на информация, докато се придвижва с инвалидна количка.

За незрящите потребители технологията предоставя допълнителни ползи чрез функциите за описание на обекти в заобикалящата ги среда. Това създава предизвикателство за работодателите, които трябва да разграничават използването на устройствата за лично удобство от случаите, в които те служат като помощни средства за хора с увреждания.

През 2025 г. беше съобщено за съдебен иск срещу Walt Disney Parks and Resorts, заведен от служителка в охраната, след като според твърденията ѝ работодателят не ѝ позволил да носи предписани от лекар умни очила Meta. Тя твърди, че забраната нарушава американския Закон за защита на хората с увреждания (Americans with Disabilities Act).

Тези случаи показват, че универсалните забрани невинаги са подходящи, особено когато работодателите трябва да балансират защитата на информацията с осигуряването на достъпна работна среда.

Засега няма универсален подход към използването на смарт очила на работното място. Част от компаниите избират пълни забрани, докато други вероятно ще продължат да разглеждат отделните случаи според конкретните обстоятелства.

Дейвид Миклас посочва, че проблемът не е изцяло ново технологично предизвикателство, а следващ етап от дългогодишните трудности при използването на лични устройства за служебни цели. Той прогнозира, че едва след няколко сериозни инцидента с нарушаване на правилата за защита на данните големите компании ще предприемат по-решителни мерки.

В момента умните очила все още са достатъчно необичайни, за да предизвикват любопитство и понякога напрежение сред колегите. Ако обаче станат толкова разпространени, колкото смартфоните, днешните трудни разговори с отделите по човешки ресурси могат да положат основите на нови, широко прилагани корпоративни правила.