Способността за разпознаване на непознати звуци може да има ключово значение за усвояването на чужд език, показва ново изследване, което поставя под въпрос традиционния акцент върху заучаването на думи и граматически правила. 

Проучването, посветено на начина, по който хората усвояват чужди езици, установява, че мозъкът на най-успешните в това отношение възприема непознатите думи по-скоро като произволни звуци, отколкото като езикови единици. Обикновено при изучаването на нов език хората се опитват да разпознават звуковете му чрез тези на майчиния си език. Колкото по-големи са разликите в произношението и звуковата система, толкова по-трудно вероятно ще бъде усвояването му.

Най-добрите в изучаването на чужди езици обаче овладяват дори най-сложните особености на произношението значително по-лесно. За да установят причината, учени от Университетския колеж в Лондон (UCL) и японския университет „Тохоку“ сравняват слуховата прецизност на 67 японци, изучаващи английски език.

Ново изследване показва, че животните разпознават по-лесно повтарящи се модели в речта, когато са изградени от съгласни, което подсказва, че ежедневният контакт с човешкия език може да променя начина, по който мозъкът им обработва звуците

Кучетата предпочитат съгласни звуци: Как човешкият език променя мозъка им?

Изследователите оценяват способността им да различават минимални промени във височината, продължителността и тона на звуци, които не са част от речта. С помощта на функционален магнитен резонанс те проследяват мозъчната активност на участниците, докато се опитват да разграничат английски гласни, които не съществуват в японския език, пише The Guardian. 

Резултатите показват, че хората с по-висока слухова прецизност усвояват произношението на непознати звуци по-бързо и по-точно от останалите. При обработването им те разчитат в по-малка степен на лявата сензомоторна система на мозъка, която участва в езиковите процеси. Вместо това мозъчната им активност наподобява моделите, наблюдавани при възприемането на звуци, които не са свързани с речта. Тъй като вече усвоените модели на майчиния език оказват по-слабо влияние, тези участници успяват по-лесно да разпознават и обработват правилно новите звукове.

За разлика от тях хората с по-ниска слухова прецизност използват по-активно лявата сензомоторна мрежа, когато слушат чужда реч. Така при възприемането на непознати звуци те се опират в по-голяма степен на правилата за произношение на родния си език.

Според професор Казуя Сайто-ван Путерен, водещ автор на изследването и преподавател по методика на обучението по чужди езици в Института по образование към UCL, добрият слух е особено важен, когато възможностите за практикуване на езика са ограничени.

„Ако слушате и използвате чуждия език само по няколко часа седмично, добрият слух може да има много по-голямо значение. Хората с висока слухова прецизност успяват да извлекат значителна полза дори от сравнително оскъден езиков материал, докато останалите може да се нуждаят от много повече практика, преди непознатите звуци да се затвърдят“, посочва той.

Резултатите предполагат също, че училищата трябва да обръщат много по-голямо внимание на звуковата страна на езика, вместо да се съсредоточават предимно върху граматиката и речниковия запас.

Изследователи смятат, че средновековната книга е била подвързана неправилно още през XV век, което е променило първоначалния ред на страниците ѝ

Нова теория преобръща представите за загадъчния Ръкопис на Войнич

„Обучението по чужди езици трябва да надхвърли подхода, основан на принципа „повече упражнения“, и да се насочи към развиване на слуха на учащите в съответствие с индивидуалните им слухови особености“, смята професорът.

Коментирайки откритията, професор Падрейк Монахан, специалист по когнитивни науки в Университета в Ланкастър, отбелязва, че традиционното езиково обучение разчита на структурирани упражнения, въпреки че човешкият мозък е естествено приспособен да усвоява езици чрез контакт с тях.

„Това изследване потвърждава колко важно е слушането за изучаването на чужд език, макар че чувствителността към звуковете се различава при отделните хора, поне в началните етапи на възприемането на непозната реч“, допълва той.