България представи своя Проект на бюджетен план за 2027 г. пред Европейската комисия и Еврогрупата. Това е документ, който страните в еврозоната традиционно (вече над 10 години) представят (до 15 октомври) като част от процедурите за наблюдение и координация на икономическите политики. Тези планове не просто описват очакваните приходи и разходи в националните бюджети, но поставят фокус върху конкретните мерки за постигане на фискална устойчивост. Последното е особено актуално за страните в процедура по прекомерен дефицит, които трябва да намерят пътя към бюджетна консолидация, отбелязва Петър Ганев в анализ за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

За България планът идва в изключително важен момент, тъй като по същество изпреварва бюджетната процедура в страната и е първа индикация за рамката на публичните финанси през 2027 г. Ако оставим настрана ударите в Черно море и голямата геополитика, безспорно финансите на държавата и справянето с бюджетния дефицит са най-голямото предизвикателство пред правителството на Радев. В този смисъл, бюджетът отново се явява разковничето пред политическата (не)стабилност, пише Ганев.

Правителството предвижда увеличение на пенсиите с 8% и на заплатите в бюджетната сфера с 5%, без да повишава основните данъци. Финансовата рамка за следващата година ще бъде изпратена на Европейската комисия и Еврогрупата

Радев очерта приоритетите на Бюджет 2027 – повече средства за социални политики, данъчни облекчения и по-нисък дефицит

Спорът за виновните и стартовата позиция

Големият политически (и донякъде технически) дебат е кой е виновен за прекомерния дефицит и каква е стартовата позиция,отбелязва икономистът на ИПИ. Базовата картина на външния наблюдател е написаното в решението на Съвета (юли 2026 г.) относно наличието на прекомерен дефицит в България. Спрямо това решение – взето преди правителството на Радев да е гласувало редовния бюджет за 2026 г. – бюджетният дефицит е 3,5% от БВП през 2025 г. (влиза в рамките като се отчете дерогацията за разходите за отбрана) и 4,1% от БВП през 2026 г. (отвъд референтната стойност дори и да се отчете дерогацията за разходите за отбрана). Прогнозата за 2026 г. е причината да се открие процедура по прекомерен дефицит.

По думите на Ганев, вътрешнополитическата позиция за прекомерния дефицит е много по-сложна. Според правителството на Радев такъв е бил наличен и преди това, а реалният дефицит за 2026 г. е 5,7% от БВП (както е записано в приетия от новото мнозинство в парламента бюджет). Тук идва първият голям проблем – според Комисията започваме консолидация от 4,1% дефицит, а според българското правителство от 5,7% дефицит. Това отваря и спора за прехвърляне на разходи към минали периоди. В новия бюджетен план виждаме, че дефицитът за 2025 г. вече е посочен на 4,7 млрд. евро (4% от БВП) спрямо официални (все още) данни в Евростат – 4,1 млрд. евро (3,5% от БВП). Така че спорът за бюджетното минало тепърва предстои, но той носи ценност най-вече на политиците. За гражданите е ясно – дефицитът е изпуснат и важното е какви са стъпките към овладяването му.

Ключов акцент са представените мерки за излизане от откритата на 10 юли 2026 г. от Съвета на ЕС процедура при прекомерен дефицит за България

България депозира в ЕК и Еврогрупата първия си проектобюджет като член на еврозоната

Догонването на (свръх)разходите и щипка нови данъци

Петър Ганев обобщава плана за бюджетна консолидация така: той стъпва на идеята за временно задържане на разходите и очакване на икономиката и приходите да догонят раздутата разходна част. Проблемът е, че в тази картина се добавя и вдигането на някои данъци, в т.ч. прословутия данък свръхпечалба.

Подходът на задържането в разходната част е особено видим в разходите за персонал. Бюджетната цел тук е разходите за персонал през 2027 г. да останат на практика същите в номинално изражение – от порядъка на 12,4 млрд. евро за целия публичен сектор. Според Ганев това е потенциално постижимо (на хартия) с увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 5% и увеличение на разходите за педагогически персонал със 7,5% – общо добавя около 450 млн. евро, срещу което стои оптимизацията на персонала в бюджетната сфера и конкретно в силовите ведомства – носи свиване с 450 млн. евро. Казано с други думи, ако успееш (леко) да оптимизираш държавната администрация (не е гарантирано) и да устоиш на натиска вдигането на заплатите да е ограничено до единични стойности (също не е гарантирано), то номиналното задържане на разходите за персонал е напълно постижима задача, обяснява икономистът.

Политически тази мярка влиза в тежък конфликт както със заявките на властта да не вдига данъците и да подкрепя растежа, така и с реториката за грешките от близкото минало. Новият данък отнема от растежа, като наказва успешните и инвестициите в експанзия

Данък „свръхпечалба“ не е решението

Само с контрол върху разходите за персонал обаче бюджетът не може да се върже, добавя Петър Ганев. Ако видим всички дискреционни мерки в разходната част, то общия ефект е на практика нула – каквото е спестено от персонал и контрол върху ТЕЛК отива за по-високи заплати и пакет социални мерки и мерки за деца. Отделно пенсиите си нарастват с 8%, което частично ляга на бюджета (не се покрива само от осигуровки).

Според икономиста от ИПИ, така задачата в приходите става по трудна и съответно се появява дълъг списък от дискреционни мерки в приходната част на обща стойност от близо 2 млрд. евро. Основните са (еднократното) облагане на свръхпечалбите (800 млн. евро), новото покачване на максималния осигурителен праг (265 млн. евро) и на минималните осигурителни прагове (близо 200 млн. евро). Това са мерките, които най-много тежат на стимулите пред капитала и труда, тоест имат негативен ефект върху растежа и разполагаемия доход.

България се изкачва до 54-то място в класацията на „Фрейзър“ с 7,31 точки. Ръстът обаче идва почти изцяло от по-ниската инфлация. В три от пет категории страната се влошава, а без ценовия ефект оценката ѝ щеше да спадне. Данните са за 2024 г.

ИПИ: Икономическата ни свобода се възстановява, но не благодарение на реформите

Има ли място за по-голяма амбиция?

Въпреки (частичното) задържане в разходната част и обявената цена от 2 млрд. евро за данъкоплатците, бюджетният дефицит изглежда няма да влезе в рамки и през 2027 г. Планът предвижда актуализиран дефицит за 2026 г. в размер на 5% от БВП и очакван дефицит в размер на 4,3% през 2027 г. Това е точно прогнозата на Комисията от пролетта на 2026 г., тоест преди да се открие процедурата по прекомерен дефицит. Тук се връщаме в спора за стартовата позиция и наследството в публичните финанси. В момента бюджетният план казва, че след поредица от мерки в разходната и приходната част на бюджета ще стигнем там, където Комисията така или иначе ни поставяше в своите прогнози преди да ни сложи в процедура.

На вътрешната сцена пък изглежда доста спорно как би се стигнало до дефицит от 5% през 2026 г., без свръх напъни за разходи в края на годината. Внимателното вглеждане в данните за изпълнението на бюджета подсказва потенциално по-нисък дефицит и съответно възможност за по-бърза консолидация.

Петър Ганев отбелязва, че такива са и посланията на властта за вътрешна консумация, като в редица участия се коментира, че през 2027 г. ще се гони дефицит близо до 3-те процента. Ако не се допусне допълнително увеличаване на разходите при разглеждането на бюджета в парламента и макро рамката се запази, това е напълно възможно.