Китайската икономика отбелязва по-силен от очакванията растеж през третото тримесечие на 2026 г., след като увеличеният износ, подкрепен и от глобалния бум на изкуствения интелект, компенсира слабото вътрешно потребление.

Брутният вътрешен продукт на Китай нараства с 4,5% на годишна база в периода юли–септември спрямо ръст от 4,3% през предходното тримесечие, когато икономическият растеж достигна най-ниското си ниво от над три години. Резултатът надхвърля прогнозата на анализаторите за 4,4%, показват официалните данни, публикувани в понеделник, съобщава Reuters.

През първите девет месеца на 2026 г. китайската икономика е нараснала с 4,6%, което доближава страната до изпълнението на годишната ѝ цел за растеж между 4,5% и 5%. Анализаторите очакват тя да бъде постигната без необходимост от нови мащабни стимули.

Въпреки положителните резултати се откроява сериозен структурен проблем. Докато китайските производители разширяват присъствието си на международните пазари, потреблението в страната остава слабо, а продължителната криза в имотния сектор продължава да оказва натиск върху финансовото състояние на домакинствата.

Дженсън Хуанг: Nvidia трябва да си сътрудничи с Китай за AI, който е „потенциално опасен“

Износът и технологиите движат растежа

Китай е на път да надмине рекордния си търговски излишък от 1,2 трилиона долара, отчетен миналата година, въпреки засилващото се търговско напрежение с други големи икономики. Износът обхваща разнообразни продукти – от електрически автомобили и батерии до козметика, хранителни стоки и сглобяеми жилища.

Технологичният сектор играе важна роля за този растеж. Глобалното търсене на полупроводници и други компоненти за центрове за данни, използвани за развитие на AI технологии, подкрепя китайските производители и частично компенсира слабите продажби на вътрешния пазар, отбелязва BBC.

Според официалните данни продажбите на високотехнологични стоки са нараснали с 14,3%, а производството на батерии и индустриални роботи се е увеличило с над 29%. Промишленото производство като цяло отчита ръст от 5,5% през септември.

„Високотехнологичното производство, производството на чипове, автомобилите с нови енергийни технологии и стойността на продукцията за износ показват реална и ускоряваща се модернизация на китайската индустрия“, коментира пред Reuters Анди Джи, анализатор в ITC Markets.

Той обаче предупреждава, че структурата на растежа остава сериозно небалансирана.

„Растежът се движи от износа и държавната подкрепа. Вътрешното търсене все още не може да поддържа растежа самостоятелно, а имотният сектор не показва признаци, че е достигнал дъното“, посочва Джи.

Китай увеличава производството на AI чипове, но зависимостта от Nvidia остава

Китайските потребители продължават да ограничават разходите си

Разликата между силното промишлено производство и слабото потребление става все по-забележима. Продажбите на дребно са нараснали с едва 1,1% на годишна база през септември. Макар това да е най-бързото увеличение за последните шест месеца, то идва след период на особено слаба потребителска активност.

В същото време инвестициите в дълготрайни активи са намалели със 7,2% през първите девет месеца на годината, а вложенията в недвижими имоти са се свили с над 20%, според данните, цитирани от BBC. Продължителният спад на имотния пазар, последвал години на прекомерно строителство и задлъжнялост сред строителните компании, подкопава финансовата сигурност на домакинствата.

„Все още няма признаци, че тази тенденция скоро ще приключи“, коментира пред BBC Шиана Юе от Oxford Economics.

По думите ѝ търговската несигурност и геополитическите рискове засилват песимизма сред китайските потребители и ги правят по-предпазливи при харченето. Слабите продажби водят и до все по-ожесточена ценова конкуренция, която принуждава компаниите да съкращават разходи, включително за персонал.

Несигурността засяга и пазара на труда. Безработицата е спаднала леко до 5,2% през септември, но според икономисти официалната статистика не отразява напълно затрудненията на работещите, тъй като дори минимална заетост може да бъде отчетена като трудова активност.

Зависимостта от износа създава нови рискове

Моделът на растеж, при който китайските компании разчитат все повече на външните пазари, вече предизвиква реакция сред основните търговски партньори на Пекин.

САЩ и Европейският съюз изразяват опасения за конкурентния натиск от големите обеми евтини китайски стоки. Брюксел обмисля допълнителни ограничения, след като търговските излишъци на Китай спрямо Германия и Франция са нараснали с над 200% на годишна база през септември, отбелязва Reuters.

Според анализатори от ANZ икономическите резултати през тази година подчертават необходимостта от по-сериозна промяна в модела на растеж.

„Засилващото се търговско напрежение, протекционистичните мерки и геополитическите конфликти създават значителни рискове за бъдещия растеж“, посочват те.

Това прави китайската икономика по-уязвима към промени във външната среда, отколкото властите биха желали.

Глобалният бум на изкуствения интелект също носи известна несигурност. Въпреки че инвестициите в AI инфраструктура увеличават търсенето на китайски технологични продукти, остава неясно дали компаниите, които влагат милиарди долари в тази област, ще постигнат очакваната възвръщаемост, отбелязва BBC.

Роботизираната революция, която променя китайската икономика

Може ли Пекин да възстанови вътрешното търсене?

От края на септември китайските власти въведоха нови мерки за подкрепа на икономиката, включително по-евтино кредитиране за инфраструктурни и технологични проекти, субсидии за ипотечни кредити и допълнително финансиране за местните власти.

Икономистите смятат, че тези действия ще помогнат на страната да постигне годишната си цел за растеж. Те обаче предупреждават, че подкрепата остава насочена основно към производството, а не към доходите и потреблението на домакинствата.

„Разширяването на китайския износ не е безгранично“, посочва Мишел Лам, икономист в Societe Generale.

Според нея без решителна промяна в политиката, насочена към подкрепа на доходите и потреблението, Китай рискува да остане в продължителен период на ниска инфлация и по-слаб от потенциалния икономически растеж.

Дейв Чиа, икономист в Moody's Analytics, също предупреждава пред BBC за рисковете от зависимостта на страната от един основен външен двигател – износа.

Предизвикателството пред Пекин вече не е само да изпълни целите за 2026 г., а да намери по-устойчив баланс между производството, външната търговия и вътрешното потребление.