Преди повече от две десетилетия бумът на суровините и мащабните китайски инвестиции в инфраструктурата породиха високи очаквания за икономическото бъдеще на Африка. През 2010 г. консултантската компания McKinsey публикува доклада Lions on the Move, в който описва ускоряващото се развитие на континента и новите възможности за бизнеса.

Първоначалните очаквания обаче се разминават с реалността. Прекомерното задлъжняване, лошото управление и насочването на средства към потребление вместо към производствени инвестиции водят до продължителна стагнация в някои от най-големите африкански икономики, включително Нигерия и Южна Африка.

Днес ситуацията постепенно се променя. Африка показва по-голяма устойчивост на външни сътресения и поддържа стабилен икономически растеж, пише Financial Times.

Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че икономиката на Африка ще нарасне с 4,6% през 2026 г., което е с 0,1 процентни пункта повече от очаквания растеж на Китай.

Ако прогнозата се реализира, континентът ще изпревари втората по големина икономика в света по темп на растеж за първи път от десетилетия.

Как изглежда Африка на картата? ООН и САЩ са на различна географска позиция

Демографските тенденции също са в полза на Африка. Докато населението на Китай застарява, а икономическият модел, основан на износа, се сблъсква с нарастващи ограничения, медианната възраст на африканското население е едва 19 години. Очаква се броят на жителите на континента да продължи да се увеличава през следващите десетилетия въпреки постепенното намаляване на раждаемостта.

Прогнозите сочат, че поне десет африкански икономики, сред които Гвинея, Руанда, Уганда, Кот д'Ивоар и Танзания, ще отчетат растеж от 6% или повече през тази година.

Икономическите реформи започват да дават резултати

Африканските държави се справят по-добре от очакваното и с последиците от войната в Иран, която доведе до сериозни нарушения в доставките на бензин, дизел и торове.

„Икономиките са достатъчно диверсифицирани, за да продължат да растат дори в трудна глобална среда“, коментира пред Financial Times Чарли Робъртсън, главен икономически съветник на кенийската банкова и финансова група Equity Group.

По думите му държави като Нигерия, Етиопия, Ангола и Египет са предприели важни реформи, включително преминаване към валутни курсове, определяни в по-голяма степен от пазарните условия, и политики, насочени към стимулиране на икономическия растеж.

Същевременно много африкански страни разширяват кръга на търговските и инвестиционните си партньори. Държавите от Персийския залив проявяват все по-голям интерес към континента, а някои дълго отлагани мащабни проекти най-накрая се реализират.

Сред тях са проект за втечнен природен газ в Мозамбик и минният комплекс Simandou в Гвинея, чиято стойност достига 23 млрд. долара. Добивът на желязна руда в комплекса започна през 2025 г.

Местните предприемачи също играят все по-важна роля. Сред тях са най-богатият африкански индустриалец Алико Данготе от Нигерия и Мохамед Деуджи, който ръководи семейния конгломерат MeTL в Танзания.

Компанията на Деуджи има 40 000 служители в Източна Африка и годишен оборот от 3 млрд. долара. Според него по-достъпната енергия и нарастващата работна сила в градовете създават благоприятни условия за развитие на местното производство на текстил, перилни препарати и безалкохолни напитки.

Той твърди, че собствената му марка Mo Cola вече има по-голям пазарен дял в Танзания от Coca-Cola.

Африканските държави ускоряват космическите си програми. Какво означава това за Европа?

Възстановява ли се африканското производство?

След години на спад заради конкуренцията на евтините китайски стоки производственият сектор в Африка показва признаци на възстановяване.

Кен Опало, доцент в университета „Джорджтаун“, посочва данни на Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), според които делът на преработващата промишленост в африканския БВП се е увеличил до приблизително 12% спрямо най-ниското си равнище от около 10% преди десетилетие.

Макар промяната все още да е ограничена, тя може да се окаже важна за икономики, които дълго време са разчитали основно на износа на суровини.

Икономистът Джо Стъдуел от изследователския център Africa Urban Lab посочва, че по-високата производителност в селското стопанство и ускоряващата се урбанизация постепенно променят икономическата структура на континента.

„Очeртава се много по-нормална картина, при която минералите и въглеводородите заемат по-малък дял от африканската икономика. Това намалява нестабилността и повишава устойчивостта“, коментира той пред FT.

Суданско-британският бизнесмен Мо Ибрахим, който от години настоява за по-добро управление в африканските държави, също отчита напредък по отношение на инфраструктурата, достъпа до електроенергия и чиста вода, както и икономическите възможности.

По думите му новият индекс на неговата фондация, който предстои да бъде публикуван през октомври, показва подобрение на икономическите резултати в приблизително 80% от африканските държави спрямо предишното издание отпреди две години.

В същото време Ибрахим предупреждава, че ситуацията със сигурността и върховенството на закона се е влошила в значителна част от континента.

Как крипто получи главната роля във валутната криза на Нигерия

Етиопия и Нигерия ускоряват растежа, докато Южна Африка изостава

Различията между отделните африкански икономики остават съществени.

Етиопия, втората най-многолюдна държава на континента със 138 млн. жители, продължава икономическите си реформи въпреки подновените бойни действия в северната провинция Тиграй.

МВФ прогнозира растеж на икономиката ѝ от 9,2% през 2026 г.

Нигерия, чието население е около 240 млн. души, също започва да се възползва от реформите, предприети през 2023 г. Очаква се икономиката ѝ да нарасне с 4,2% тази година, а според някои икономисти растежът може да се ускори до около 5% през 2027 г.

„В краткосрочен план реформите са болезнени, но в дългосрочен план африканските икономики се възстановяват“, коментира Дейвид Коуън, главен икономист за Африка в Citigroup.

Южна Африка обаче продължава да изпитва затруднения. Икономическият растеж се забави през второто тримесечие, отчасти заради по-високите разходи за внос на петрол.

МВФ понижи прогнозата си за 2026 г. от 1,3% на 1%. Въпреки това икономистите очакват, че стабилната фискална политика и реформите в електроенергийния и логистичния сектор постепенно ще подобрят перспективите пред страната.

Боровинки и портокали вместо злато и мед: Новият експортен подем на Африка

Чуждестранните инвеститори продължават да влагат капитали

Въпреки гражданската война в Судан, разпространението на джихадисткото насилие в Сахел и значителното намаляване на международната помощ, притокът на капитали към континента остава сравнително устойчив.

По данни на Standard Chartered Bank, цитирани от главния икономист на банката за Африка и Близкия изток Разия Хан, нетният приток на капитали към Субсахарска Африка, без Южна Африка, достига 14 млрд. долара от началото на годината.

Валутните резерви също продължават да нарастват в редица африкански държави.

„Наблюдаваме много по-голям интерес към Африка в сравнение с миналото“, казва Амол Прабху, ръководител на частното банкиране за Африка в Barclays.

По думите му сред инвеститорите са американски мултинационални компании, британски фондове за дялов капитал, заможни инвеститори от Индия и държавни инвестиционни фондове от Персийския залив.

Причините за икономическата устойчивост се различават в отделните държави. Износителите на петрол като Нигерия и Ангола печелят от по-високите цени, докато страни като Танзания и Замбия се възползват от поскъпването на златото и медта.

Войната с Иран има неочакван победител: Най-богатия човек в Африка

Един от най-ярките примери за нарастващата икономическа самостоятелност на Африка е огромната петролна рафинерия на Алико Данготе край Лагос.

В продължение на десетилетия Нигерия изнасяше суров петрол, но разчиташе на внос на рафинирани горива. Новото съоръжение постепенно променя този модел.

Рафинерията има капацитет от 700 000 барела дневно, което ѝ позволява да задоволява вътрешното търсене и да изнася горива за други африкански държави и Европа.

Съоръжението се приближаваше към пълния си производствен капацитет именно когато кризата в Иран наруши глобалните енергийни доставки.

„Данготе се оказа полезен за цяла Африка“, коментира пред Financial Times вицепрезидентът и финансов министър на Ботсвана Ндаба Гаолате.

Само за първите девет месеца на 2026 г. рафинерията отчита приходи от 22,5 млрд. долара.

Данготе планира да удвои капацитета на съоръжението и да изгради още една рафинерия в Кения, която да обслужва Източна Африка и да има капацитет от 700 000 барела дневно.

Предприемачът инвестира и 4 млрд. долара в комплекс за производство на торове и нефтохимически продукти в Етиопия. Очаква се проектът да допринесе за четирикратно увеличаване на производствения капацитет на групата за торове до 12 млн. тона.

Подобни усилия за по-голяма енергийна независимост се наблюдават и в Мавритания, Сенегал, Гана и Кот д'Ивоар, където се разработват нови петролни и газови находища.

Африка се възползва и от рязкото поевтиняване на китайското соларно оборудване. Това стимулира изграждането на автономни соларни системи, които осигуряват електричество на градове и села без достъп до централизираната електропреносна мрежа.

МАЕ: Пазарът на петрол може да навлезе в „червена зона“ до юли, запасите намаляват на прага на летния сезон

Защо икономическият оптимизъм остава предпазлив?

Въпреки подобряващите се показатели Африка остава най-бедният континент в света, а икономическият растеж на човек от населението все още е твърде нисък, за да доведе до съществено подобрение на жизнения стандарт в повечето държави.

За сравнение, успешните азиатски икономики се нуждаеха от десетилетия на двуцифрен растеж, за да постигнат значително намаляване на бедността.

Войната в Иран също има своята цена. Някои централни банки отложиха или отмениха планирани понижения на лихвените проценти. През октомври Уганда неочаквано повиши основната си лихва с 225 базисни пункта, за да ограничи обезценяването на националната валута.

Според Чарлз Ръсън от южноафриканската банка Absa сътресенията са осезаеми, но далеч по-ограничени от първоначалните очаквания.

За относително добрите икономически резултати допринася и благоприятното стечение на обстоятелствата.

Дейвид Коуън от Citigroup посочва, че когато доставките на торове от Персийския залив са започнали да се забавят около април, голяма част от земеделските култури вече са били засети. Благоприятните валежи също са допринесли за богата реколта, особено в южната част на Африка.

През 2027 г. обаче ситуацията може да се промени.

Коуън предупреждава, че климатичният феномен Ел Ниньо може да влоши метеорологичните условия в момент, когато цените на торовете и дизела остават високи.

След години на разочаровани очаквания Африка отново привлича вниманието на световните инвеститори. Този път оптимизмът се основава не само на богатите природни ресурси и демографския потенциал, но и на икономически реформи, индустриални инвестиции и постепенно намаляване на зависимостта от вноса.

Дали тези промени ще доведат до устойчиво развитие и осезаемо подобрение на жизнения стандарт остава основният въпрос.