„По-лесно е да се подчиниш“: Експериментът, който разкрива тъмната страна на човешкото поведение

През юни 1961 г. в един вестник в Ню Хейвън, Кънектикът, се появява загадъчна обява: „Търсим хора за участие в изследване. Плащаме по 4 долара на час“.

Предлаганото възнаграждение е привлекателно за времето си. Организаторите на изследването търсят участници с различни професии и социален произход, включително работници, бръснари и собственици на малки предприятия. Не се поставят изисквания за определено образование или специализирани умения, пише BBC. 

В изследването се включват 40 мъже, на които е обяснено, че ще участват в експеримент, посветен на човешката памет. Действителната му цел обаче е различна. Под ръководството на експериментатор участниците трябва да прилагат електрически удари на непознат човек, като постепенно увеличават напрежението. Въпреки че са предупредени, че той има сърдечно заболяване, 26 от общо 40 души, или 65%, продължават до максималното ниво, предвидено в експеримента.

Участниците не знаят, че ситуацията е инсценирана и че човекът отсреща в действителност не получава електрически удари. Вместо паметта изследователите изучават склонността на хората да се подчиняват на авторитети, включително когато нарежданията противоречат на собствените им морални убеждения.

Да разкажеш злото, без да го оправдаеш: Вяра Георгиева, която вярва, че страшните истории могат да бъдат полезни

Изследването, известно като експеримента на Милграм, се превръща в едно от най-влиятелните проучвания в социалната психология. Резултатите му продължават да бъдат обсъждани и до днес, а през следващите десетилетия учени провеждат нови експерименти, за да проверят и разширят първоначалните заключения.

Един от основните въпроси е при какви обстоятелства хората са готови да причинят страдание на друг човек, когато получат подобно нареждане. Резултатите изненадват самите изследователи, тъй като показват значително по-висока степен на подчинение, отколкото са очаквали. Те поставят под съмнение и широко разпространеното убеждение, че повечето хора биха отказали да извършат действия, които смятат за жестоки.

„Шокиращо е да гледаш как нормални, щастливи хора натискат лоста и без колебание пускат ток на друг човек“, коментира Джери Бъргър, професор и преподавател по социална психология в университета „Санта Клара“ в Калифорния. 

През 2009 г. той провежда нова версия на изследването „Милграм“. И въпреки че има очаквания за сходни резултати, все пак се изненадва от поведението на участниците – 70% от тях изпълняват без съпротива всичко, което учените им наредят. За разлика от първото проучване, в това на Бъргър са включени и мъже, и жени. Оказва се, че в реакцията им няма особена разлика. 

„Всички ние сме свикнали да се възприемаме като независими хора с морал, които биха отказали да изпълнят нещо, което противоречи на ценностите им“, отбелязва Томаш Гжиб, преподавател по социална психология в университета SWPS в Полша, където през 2015 г. е проведено частично повторение на експеримента.

Оказва се, че това възприятие е погрешно. 

„Когато човек е в подходящата социална обстановка и е подложен на натиск, може да се окаже, че е готов да извърши действия, които всъщност не иска да върши“, обяснява Гжиб. 

Социалната среда и отношението към авторитетите се оказват сред важните фактори, които могат да повлияят на поведението на участниците. След един от експериментите по време на разговор с психолог млада жена се разплаква и признава, че през целия си живот е била склонна да изпълнява чужди нареждания, без да ги поставя под съмнение. Подобни реакции насочват вниманието на изследователите към въпроса защо хората се подчиняват на авторитети дори когато осъзнават, че действията им противоречат на собствените им морални убеждения.

Емили Каспар, изследовател в университета в Гент, Белгия, изучава мозъчните механизми, свързани с изпълнението на заповеди. В нейните експерименти участниците също трябва да прилагат електрически удари на друг човек, като учените проследяват реакциите им в различни условия.

Парадоксът на ужаса: Как страшните филми могат да успокоят тревожността

Резултатите показват съществени различия в мозъчната активност в зависимост от това дали човек действа по собствена инициатива, или изпълнява нареждане. При подчинение се наблюдава по-слаба активност в области на мозъка, свързани с емпатията. Участниците също така възприемат причинената на другия човек болка като по-слаба. Според Каспар тези наблюдения предполагат, че изпълнението на заповеди може да намали чувствителността към чуждото страдание и да отслаби усещането за лична отговорност.

Изследователката отбелязва и високата степен на подчинение сред участниците в нейните експерименти. От приблизително 800 души едва 21, или 2,6%, отказват да приложат електрически удари.Тя разказва за един от доброволците, който нито веднъж не прилага електрически удар, когато решението зависи изцяло от него, но впоследствие изпълнява всички нареждания да го направи. По-късно той обяснява поведението си с думите:

„Когато започнахте да ми нареждате, беше много по-лесно“. 

Емпатията, чувството за вина и носенето на отговорност са мозъчни процеси, които изискват енергия, пояснява Каспар. 

„Мозъкът е орган, който не обича да хаби твърде много ресурси, когато това не е необходимо. Неподчинението изразходва повече мозъчни ресурси, отколкото простото изпълнение на заповеди“, казва тя. 

Ключов фактор за човешкото поведение в такива ситуации е средата. На участниците в експеримента „Милграм“ например е обяснявано, че хората, които получават токови удари, са доброволци, а онези, които ги разпореждат, са „експериментатори“, облечени в бели престилки, за да изглеждат като научни работници. Тоест участникът само изпълнява техните нареждания, поради което е освободен от отговорност. Именно липсата ѝ е от решаващо значение. 

„Ако хората са анонимни или знаят, че няма да понесат наказание, те са склонни да се държат ужасно“, посочва Бъргър.

Това обяснява донякъде и онлайн поведението на много хора. Доказано е, че скрити зад клавиатурата, мнозина са склонни да проявят агресия, но поведението им лице в лице е коренно различно. Близостта с „жертвата“ обикновено действа възпиращо. В „Милграм“ се установява, че ако онзи, който трябва да пусне тока, бъде докоснат по ръката от „доброволеца“, склонността му да изпълни нареждането пада с 10%.   

Въпреки високата степен на подчинение, установена в експериментите, част от участниците отказват да причинят болка на друг човек. Един от тях е Джо Димов, участвал в първоначалното изследване на Милграм. През 2016 г. той разказва, че е израснал в семейство с критично отношение към авторитетите. Самият той също е имал конфликти с властите и е участвал активно в политическия живот.

Цигулка на надеждата: Тайна бележка разкрива историята на инструмент, създаден в ужасите на Дахау

„Имах нестандартно разбиране за авторитета и едва ли бих се впечатлил от бяла лабораторна престилка“, спомня си Димов.

Една от основните цели на експеримента на Милграм е да установи при какви обстоятелства обикновени хора са склонни да извършват действия, които причиняват страдание на други. Проведено през 1961 г., сравнително скоро след края на Втората световна война, изследването повдига и въпроса за ролята на подчинението на авторитети в престъпленията, извършени от нацисткия режим по време на Холокоста.

Според редица изследователи обаче сляпото изпълнение на заповеди не е достатъчно обяснение за подобни исторически събития. Геноцидът представлява сложен процес, в който се преплитат различни обществени, политически и психологически фактори. Сред тях са дискриминацията, дехуманизацията на определени групи и последващото физическо унищожаване на техните представители.

В този контекст противопоставянето на дехуманизацията и възпитаването на уважение към човешкото достойнство имат съществено значение. Важността на личната морална преценка се откроява и в думите на един от участниците в експеримента, който отказва да приложи електрически удар:

„Съжалявам, но не мога да причиня това на друг човек“.