Изкуственият интелект вече може да води лични разговори, да предлага емоционална подкрепа и дори да създава усещането, че изпитва чувства. Чатботовете запомнят подробности за потребителите, отговарят на въпросите им и понякога се превръщат във виртуални приятели или романтични партньори. Но може ли общуването с машина да замени отношенията между хората? И какво се случва, когато започнем да приемаме привързаността, която тя имитира, за реална?

Според Шери Търкъл, професор в Масачузетския технологичен институт (MIT) и дългогодишен изследовател на отношенията между хората и технологиите, именно тук се крие един от най-сериозните рискове на изкуствения интелект. В новата си книга Artificial Intimacy: Who We Become When We Talk to Machines тя разглежда как общуването с AI променя представите ни за приятелство, любов и човешка близост.

В свой материал за Fast Company, Търкъл представя пет основни аргумента защо използването на чатботове за емоционална подкрепа може да има сериозни последици за отношенията между хората.

„Загубих всичко“: Пастор завежда първото дело за опасен медицински съвет от чатбот

1. Изкуственият интелект може да имитира емпатия, но не и да я изпитва

Едно от основните предупреждения на Търкъл е, че хората все по-трудно разграничават убедителното поведение на чатботовете от истинското човешко разбиране.

AI може да запомни какво сме му разказали, да задава въпроси, да проявява загриженост и да ни уверява, че разбира чувствата ни. Разговорът може да изглежда напълно естествен, но според изследователката зад тези реакции не стои реален житейски опит.

Един чатбот никога не е преживявал любов, загуба, болест или тревога за близък човек. Той може да говори за подобни емоции, но не ги познава по начина, по който ги преживяват хората.

Търкъл обяснява, че човешката емпатия произтича от способността ни да разбираме чуждите преживявания чрез собствените си. Познаваме болката от загубата, защото самите ние сме губили. Разбираме какво означава да бъдеш уязвим, защото сме изпитвали това чувство.

Машините нямат подобен опит, независимо колко убедително могат да говорят за него.

Според нея проблемът не е, че изкуственият интелект постепенно се превръща в човек, а че хората стават все по-склонни да се отнасят към него като към такъв.

AI любов: Какво се случва, когато гаджето чатбот вече не те обича

2. Защо думата „аз“ е толкова важна

Търкъл определя използването на първо лице от чатботовете като „първородния грях“ на изкуствения интелект.

Когато една система казва „Разбирам те“, „Съжалявам“ или „Обичам те“, тя използва думи, които в човешките отношения предполагат наличие на чувства, личен опит и собствена идентичност. Зад тези изрази обаче не стои човек, който действително изпитва това, което казва.

Именно способността на AI да общува толкова естествено го прави привлекателен. Чатботовете могат да бъдат забавни, внимателни и привидно заинтересовани от живота на потребителите.

Все повече хора ги използват не само за информация, но и за приятелство, психологическа подкрепа и романтични отношения. Децата също могат да развият привързаност към системи, които ги уверяват, че са техни най-добри приятели.

Според Търкъл подобно общуване създава погрешни представи за това какво означава да имаш връзка с някого.

Думите, които използват машините, влияят върху начина, по който ги възприемаме. Когато чатботът говори за себе си като за личност и уверява потребителя, че го разбира или обича, той може да създаде усещане за взаимност, каквато според изследователката в действителност няма.

AI situationships: Тайната връзка с чатбот се оформя като любовна тенденция през 2026 г.

3. Самотата не може да бъде преодоляна само с технологии

Използването на AI като средство срещу самотата е друга тенденция, която тревожи Търкъл.

Тя признава, че социалната изолация е сериозен проблем. Много хора изпитват трудности в общуването, младите се сблъскват с емоционални проблеми, а част от възрастните остават без достатъчно социални контакти.

Чатботовете обаче не могат да заменят пълноценно човешките отношения.

Общуването с AI изисква значително по-малко усилия. Един чатбот е постоянно на разположение, не се уморява от разговорите, няма собствени проблеми и не очаква потребителят да проявява същото внимание към него.

Това може да носи утеха, особено на хора, които се чувстват самотни или неразбрани.

Човешките отношения обаче са по-сложни. Те изискват търпение, компромиси, изслушване и готовност да приемем, че другият човек невинаги ще бъде съгласен с нас.

Търкъл предупреждава, че ако свикнем с постоянното одобрение на чатботовете, рискуваме да започнем да възприемаме истинските отношения като прекалено трудни.

Според нея социалните проблеми изискват преди всичко човешки решения.

Ако хората се чувстват самотни, трябва да разберем защо. Ако децата нямат с кого да разговарят, е необходимо да обърнем внимание на отношенията в семейството, училището и общността. А ако възрастните хора са изолирани, трябва да им осигурим повече възможности за общуване.

Технологиите могат да помагат, но не бива да се превръщат в заместител на човешката близост, смята изследователката.

4. Не бива да повтаряме грешките от ерата на социалните мрежи

В четвъртата си теза Търкъл прави паралел между развитието на изкуствения интелект и навлизането на социалните мрежи.

Според нея обществото до голяма степен е приело условията на технологичните компании, без да разбира какви могат да бъдат дългосрочните последици.

Социалните платформи постепенно станаха част от ежедневието, образованието и личните отношения. Едва по-късно започнаха сериозните обществени дебати за въздействието им върху психичното здраве и поведението на потребителите.

Търкъл смята, че не бива да допускаме същото да се случи с AI.

Особено категорична е позицията ѝ относно чатботовете, които се представят за приятели или романтични партньори на деца.

Тя предлага пълна забрана на подобни системи за непълнолетни, тъй като според нея децата не бива да изграждат емоционални отношения с технологии, създадени да имитират приятелство, привързаност и любов.

Като аргумент Търкъл припомня вътрешните изследвания на Facebook, които разкриха опасения относно въздействието на Instagram върху психичното здраве на част от младите потребители.

Информацията стана публична благодарение на служител, подал сигнал за практиките на компанията, докато Facebook обмисляше създаването на версия на Instagram за деца под 13 години.

Според изследователката този случай показва защо решенията за безопасността на новите технологии не бива да бъдат оставяни единствено на компаниите, които ги разработват.

Тя призовава родителите, училищата, местните власти и потребителите да участват активно в определянето на правилата за използване на AI.

Ако законодателите не предприемат необходимите действия, обществото не трябва да чака технологичната индустрия сама да реши кои продукти са подходящи за деца.

За Търкъл удобството и ефективността не бива да имат предимство пред безопасността и човешките потребности.

Какво се случва с личните ни данни, когато AI компаниите фалират?

5. По-безопасните чатботове не решават основния проблем

Последният аргумент на Търкъл е свързан с мерките, които технологичните компании предлагат за ограничаване на рисковете от изкуствения интелект.

Индустрията все по-често говори за допълнителни механизми за безопасност, ограничения върху отговорите на чатботовете и системи за предотвратяване на вредно съдържание.

Според изследователката тези мерки са необходими, но не са достатъчни.

Тя критикува подхода на технологичните компании да решават проблемите, създадени от собствените им продукти, чрез въвеждането на нови технологични ограничения.

Така според нея се избягват по-съществените въпроси.

Защо обществото приема чатботовете като решение на самотата? Защо допускаме деца да общуват със системи, които могат да ги уверяват, че ги обичат повече от всички останали? И защо сме толкова склонни да поверяваме на машините общуването, грижата и емоционалната подкрепа?

Търкъл смята, че отговорите не могат да дойдат единствено от инженери и разработчици. Необходим е по-широк обществен разговор за мястото на AI в живота ни.

Тя оспорва и схващането, че всяка нова технологична възможност непременно трябва да бъде разработена и използвана.

Фактът, че една компания може да създаде чатбот, който имитира романтична връзка, не означава, че обществото трябва безусловно да приема подобни продукти.

Според нея хората трябва сами да определят границите на технологиите, вместо да се приспособяват към всяка нова функция, предложена от индустрията.

Когато изкуственият интелект влиза в ролята на партньор – новото приложение на Apple Vision Pro

Основната теза на Търкъл не е, че изкуственият интелект трябва да бъде отхвърлен изцяло. Тя предупреждава за риска все повече човешки отношения и емоционални потребности да бъдат поверявани на машини.

Възможността AI да предлага бързи отговори, постоянна подкрепа и привидно разбиране може да бъде привлекателна. Това обаче не бива да ни кара да подценяваме значението на истинските взаимоотношения.

Човешката близост включва не само разбиране и подкрепа, но и несъгласие, разочарования, компромиси и взаимна отговорност. Именно тези преживявания ни учат да общуваме, да се грижим за другите и да изграждаме трайни отношения, смята изследователката.

Затова според нея въпросът не е само какво изкуственият интелект може да направи за хората, а кои части от живота си сме готови да му поверим.

Решенията за бъдещето на човешките отношения са твърде важни, за да бъдат оставени единствено в ръцете на технологичните компании, заключава Търкъл.