28-години, 29 държави, над 58 000 километра. По време на своето пътешествие Карл Бушби се сблъсква с полярни мечки, похитители и дори с руски арест. Сега той най-после се върна в прегръдките на своята майка Анджела.

„Къде ли не съм бил?“, пошегува се той, докато майка му плачеше, притисната до гърдите му, предава The Guardian.

Обграден от телевизионни камери и с хеликоптер на Sky News над себе си, 57-годишният Бушби беше посрещнат като герой в родния си Хъл, след като завърши рекордното си пътешествие пеша от Пунта Аренас в Чили – най-южния град на континентална Южна Америка – до дома си във Великобритания.

„Не мисля, че някога е имало подобно посрещане“, каза Бушби, поклащайки глава невярващо пред множеството, събрало се на площад „Куин Виктория“. „Това е пълна лудост.“

Преди 28 години, когато е на 29, Бушби напуска армията с идеята да обиколи света пеша. Първоначално планира пътешествието да продължи 12 години.

В неделя той премина по покрития с мъгла мост над Хъмбър и се върна в града си точно на същата дата, на която е потеглил през 1998 г.

През цялото време спазва две прости правила – да не се прибира у дома, преди да е завършил напълно предизвикателството, и да не използва транспорт, за да напредва по маршрута.

Бушби изминава около 58 000 километра – през четири континента, замръзнало море, пустини, джунгли и планини.

Доста сериозно изпитание за човек, който всъщност не обича особено ходенето пеша.

„Ужасяващо скучно е“, каза той пред The Guardian миналия месец.

Завръщането му в понеделник го превръща в първия човек, който е прекосил света пеша без прекъсване. По пътя си той посещава 29 държави и отдавна е подобрил рекорда за най-дълго непрекъснато пътуване пеша, надхвърляйки значително обиколката на Земята от около 40 000 километра.

Маршрутът му преминава през замръзналото Берингово море между Аляска и Русия и през печално известния проход Дариен в Централна Америка.

Миналия месец Бушби разказа, че по време на пътешествието е бил заплашван с оръжие, изправял се е срещу полярна мечка, бил е осъден като шпионин, задържан в Русия и получил присъда за депортиране.

Близо три десетилетия след като тръгва пеша от южната част на Чили, британецът е близо до завръщането си във Великобритания, докато около подобни екстремни пътувания се оформя цяла култура от рекорди, класации, спонсори и нови предизвикателства

Карл Бушби върви към дома си от 1998 г. Скоро ще пристигне

И все пак човекът, който успява да се ориентира през огромна част от планетата, за кратко се обърка в тълпата в родния си град.

„Нямам никаква представа накъде трябва да вървя. Всички да ми показват посоката“, пошегува се той. „Извинявайте, че ви карах да чакате – мина доста време.“

През тълпата Бушби буташе тежко натоварена количка, наречена Beast 2 – „Звярът 2“, след като първата му количка се е счупила. В нея носи най-необходимото – лекарства, спални чували, челници и два сериозно износени чифта гуми.

На около пет километра от площада неговата 75-годишна майка Анджела го чакаше пред дома, в който Бушби е израснал – както му била обещала.

След това той беше отведен в малката редова къща, украсена с британски знаменца, където се срещна отново със своя син, вече на 36 години, и за първи път видя 12-годишната си внучка.

Getty Images - Карл Бушби през 2025 г.

По-рано, на импровизирана сцена, Бушби благодари на града за посрещането.

В един момент на сцената до Бушби се появи и големият германски режисьор Вернер Херцог, който снима документален филм за 28-годишното пътешествие. Посрещането в Хъл почти сигурно ще бъде сред финалните сцени на филма.

Депутатът от Лейбъристката партия Карл Търнър донесе и послание от премиера Анди Бърнам, който поздрави Бушби за „наистина забележителното“ му постижение и му благодари за службата като парашутист.

„Пътуването ви продължи почти три десетилетия, прекоси континенти и ви подложи на изпитания, които повечето от нас трудно могат да си представят“, се казва в посланието.

„Но днес, когато се връщате в града, от който тръгнахте преди 28 години, носите със себе си нещо много по-голямо от световен рекорд или изключително лично постижение. Носите история за това какво може да бъде постигнато с необикновена решителност и вяра в себе си.“

Преди да бъде отведен за голям обяд, а след това и за последната разходка до дома на майка си, Бушби имаше още едно послание към града, който напусна през 1998 г.:

„Предполагам, че вече ще се засичаме.“