Карл Бушби е на 29 години, когато напуска родния си град Хъл, Англия, и поема към приключението на живота си.

С едва 500 долара в джоба и базова екипировка за оцеляване, той се впуска в мисия, каквато никой преди него не е осъществявал: да извърви пеша непрекъснат маршрут около света.

Пътешествието на Бушби, известно като експедицията „Голиат“, започва през 1998 г. в Пунта Аренас, Чили – град близо до най-южния край на Южна Америка. Оттам маршрутът го отвежда през Северна и Южна Америка, Азия и Европа, с крайната цел един ден да се завърне във Великобритания.

„Целта беше просто да се прибера у дома без помощта на какъвто и да е транспорт“, разказва Бушби пред CNBC Make It.

През цялото пътуване той спазва две строги правила: може да се движи единствено пеша или плувайки, без никаква форма на транспорт, и няма право да се върне в родния си Хъл, докато не пристигне там изцяло пеша.

„В началото тези правила звучаха прости, но когато се сблъскат с реалния свят, нещата стават изключително сложни – особено с визи, трудности с правителствата, режими и някои от спорните граници, които трябваше да пресека“, казва той.

След като изминава средно по около 30 километра на ден и преодолява редица неочаквани препятствия, Бушби вече е достигнал Европа и очаква да завърши пътешествието си и да се прибере в Англия догодина.

Да пътуваш по-евтино, като купиш чужда ваканция на принципа на eBay - колко добри са сделките?

Животът на странник

Бушби винаги е бил приключенец. Като дете прекарвал цели дни в обикаляне с брат си, преди да се приберат за вечеря.

Израснал в семейство на военни, той бил силно повлиян от баща си, служил в британската армия. Самият Бушби постъпва в армията едва на 16 години и служи около 12 години в парашутен полк, преди да поеме на експедицията си.

В един момент обаче започва да се отегчава.

„Прекарах 12 години в британската армия, чакайки да отидем някъде, а всъщност почти никъде не отидохме — освен в Северна Ирландия“, споделя той. „Живеехме в един от най-мирните периоди в историята.“

„Станахме отегчени, уморени и започнахме да мечтаем“, казва Бушби. „В един момент започнах да чертая линии по картите и да си представям огромни разстояния и далечни хоризонти - и едно доведе до друго.“

Един ден той начертава линия от Великобритания през Европа и Азия, през Сибир, Беринговия проток, Северна Америка и надолу до края на Южна Америка.

„След като го видях на картата, нямаше връщане назад… Космите на тила ти настръхват“, казва той.

На мускули и вятър. Как се обикаля светът за 7 години

През 1998 г. Бушби напуска армията. Лети с военен самолет до Фолклендските острови, след което с граждански полет до Пунта Аренас – началната точка на експедицията.

„Първият ден, в който стъпиш на пътя, е незабравим. В този момент си много далеч от дома. Изгорил си всички мостове. Казал си на всички, че по-скоро ще умреш, отколкото да се върнеш“, казва той.

„Имаш 500 долара в джоба, никаква подкрепа, никаква представа как ще се случат нещата - само абсолютна вяра, че някак ще успееш. А пред теб има път от около 36 000 мили, без почти никаква идея какво предстои. На практика си по-далеч, отколкото пилотирана мисия до Юпитер“, казва той.

Кой има право да бъде щастлив? Уроците на Шекспир, които остават болезнено актуални и днес

Урок за щастието

През тези 27 години Бушби преживява безброй опасни ситуации. Той преминава през Дарийската пропаст, задържан е от руски власти, лежи в затвор в Панама, почти замръзва до смърт в Аляска и преплува Каспийско море в рамките на 31 дни.

Често е вървял с дни без храна, разчитал е на непознати за медицинска помощ и е прекарвал нощите сам в палатка край пътя.

„Психологията на глада е много интересна. Повечето хора не са свикнали с това. Когато не знаеш откъде ще дойде следващото ти хранене, започваш да мислиш само за храна“, казва той.

„Започваш да виждаш храна навсякъде – всяка сянка, всеки камък ти изглежда като нещо за ядене. Често тичаш след халюцинации.“

Въпреки всички изпитания, най-големият урок, който научава, не е свързан с физическата болка или издръжливостта, а със щастието – и с това, че то идва от човешките връзки.

„Ако ме питате кое е най-трудното нещо, което съм преживял през тези 27 години – това безспорно е да губиш жените, в които се влюбваш. Това е най-тежкото. Физическата болка е лесна – страданието е друго“, казва Бушби.

„Най-щастливите ми моменти бяха, когато бях в тези връзки. Когато си с някого.“

„Да не ти пука за другия“ като път към щастието - как книгите за самопомощ превръщат егоизма в добродетел

Той също така е научил, че хората по света – независимо от културата и мястото – са изключително добри. Многократно е бил приютяван, хранен и обгрижван от напълно непознати хора, без да искат нищо в замяна.

„Понякога дори не говорите един и същи език – всичко е усмивки и кимвания, а после те изпращат по пътя ти. Това се случва навсякъде - във всяка страна, във всяка култура“, казва той.

„Светът е много по-дружелюбен и по-добър, отколкото изглежда.“