Надпреварата за нов президент на ЕЦБ започна официално
Правителствата на страните от еврозоната имат срок до петък да предложат кандидати за наследник на Кристин Лагард, като министрите на финансите ще разгледат номинациите на 9 ноември
,fit(1001:538)&format=webp)
Правителствата на страните от еврозоната трябва да предложат кандидати за наследник на Кристин Лагард на поста президент на ЕЦБ до 6 ноември.
„Съветът на ЕС започна процедурата за назначаване на наследник на председателя на ЕЦБ. Поради това председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис призовава държавите-членки да изпратят своите номинации до петък, 6 ноември 2026 г.“, се казва в изявление на говорител на Еврогрупата, съобщава Politico.
Кристин Лагард обяви миналата седмица, че ще остане на поста си до 7 февруари 2027 г., след което ще настъпят промени във върховното ръководство на ЕЦБ.
През 2027 г. трябва да бъдат запълнени и още две места в Изпълнителния съвет, тъй като Изабел Шнабел се присъединява към МВФ през януари, докато главният икономист Филип Лейн приключва мандата си през май.
Изборът
На следващата си среща на 9 ноември министрите на финансите от еврозоната ще обсъдят кандидатите и процеса по запълването на трите свободни длъжности, съобщава пред Politico представител на ЕС.
Тъй като половината от шестчленния Изпълнителен съвет ще се смени в рамките на пет месеца, се очаква столиците да преговарят за трите поста като пакет. Париж вероятно ще се насочи към поста на главен икономист, вместо към трето френско председателство, докато Мадрид иска да си върне място в съвета, след като загуби вицепрезидентския пост тази година.
Окончателно решение ще бъде новият президент на ЕЦБ ще бъде взето от Европейския съвет, тоест от държавните и правителствените ръководители. За да спечели поста, кандидатът се нуждае от подкрепата на най-малко 16 от 21-те държави от еврозоната, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС.
Оттеглянето
Миналата седмица Кристин Лагард обяви, че ще напусне поста си на 7 февруари 2027 г., като по този начин ще съкрати осемгодишния си мандат с почти девет месеца.
В изявление пред репортери във Франкфурт по-късно същия ден тя заяви, че напускането ще ѝ даде свободата да изразява мнение извън рамките на паричната политика.
Не мисля, че мога да остана неутрална. Интересува ме истината и виждам, че тя много често бива опорочавана и опровергавана от неверни твърдения.
Към момента тя отказва да коментира дали ще подкрепи някой от кандидатите на президентските избори във Франция през април 2027 г.
Според цитирани от Euronews информации още от миналия февруари, се носят слухове, че моментът на напускането е свързан с изборите във Франция, тъй като това може да даде на президента Еманюел Макрон и на германския канцлер Фридрих Мерц възможност да повлияят върху избора на наследник на Лагард, докато френската крайна десница се радва на силна подкрепа в проучванията преди изборите през април.
Самата Лагард обещава „пълна непрекъснатост на дейността“ си като президент до момента на оттеглянето си и определя ЕЦБ като „стабилна, силна като скала“. Тя ще председателства още две заседания за определяне на паричната политика и лихвените проценти, през декември и февруари.
Претендентите
Двама кандидати водят в надпреварата за най-високия пост в ЕЦБ, като и двамата получават публична подкрепа от правителствата си през септември – седмици преди обявяването на Лагард, че напуска, допълва Euronews.
Единият е Пабло Ернандес де Кос, генерален директор на Банката за международни разплащания, често наричана „централната банка на централните банки“, и бивш управител на Централната банка на Испания в периода 2018-2024 г.
Испанският министър-председател Педро Санчес го подкрепи в интервю за Bloomber на 23 септември, с което затвърди първата в историята кандидатура на Испания за президент на ЕЦБ. Необичайно за случая, лидерът на испанската опозиция Алберто Нуньес Фейхоо също го подкрепи през октомври.
Другият фаворит е Клаас Кнот, управлява Централната банка на Нидерландия в продължение на 14 години до 2025 г. Ден след подкрепата на Санчес нидерландският министър-председател Роб Йеттен заяви пред Bloomberg, че Кнот би бил „идеалният избор“ за много страни.
Пазарите за прогнози също сочат състезание между двама кандидати.
Към вторник сутринта търговците на Kalshi даваха на Ернандес де Кос 34% шанс за поста, а на Кнот – 31%, докато на Polymarket разликата е по-голяма, съответно 41% и 30%.
И на двете платформи бившият управител на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Галхо, който подаде оставка през февруари, заема трето място с 5% и 13%. Президентът на Bundesbank Йоахим Нагел по-рано също беше спряган като кандидат, но потвърждение за това на този етап няма.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)