Първото възнаграждение на Тенко Николов в технологичния свят не е заплата, а сървър.

Той е на около 14 години, когато успява да проникне в системите на американска компания. Годината е 1996-а, интернет в България все още звучи през модема, а идеята един компютър да бъде постоянно свързан с мрежата е почти екзотична.

„Направо си ги хакнах“, разказа Николов от сцената на форума Digital Trends 2026 в разговор с журналиста Светослав Иванов.

След първоначалната еуфория от успеха идва по-трудният въпрос – какво да направи с достъпа и информацията, които вече има. Решава да пише на компанията, да обясни как е проникнал и да помогне това да не се случи отново.

Очакването му е доста по-драматично от последвалото.

„Честно да ти кажа, представите ми тогава бяха, че на следващия ден ще дойде ФБР и ще почука на вратата.“

Светослав Иванов, bTV х Тенко Николов, SiteGround по време на Digital Trends 2026

ФБР не идва. Вместо това системният администратор на компанията оценява жеста и пита тийнейджъра как иска да му се отблагодарят. След консултация с приятелите си Николов решава, че парите лесно могат да бъдат похарчени. И иска нещо далеч по-ценно за онова време – компютър, който да бъде постоянно свързан с интернет.

Машината остава онлайн повече от две години. На нея Николов пуска първия си хостинг.

Тогава разбрах, че този сървър е способен да прави неща, които евентуално могат да бъдат част от прехраната ми в бъдеще.

Това все още не е SiteGround. Идеята за компанията ще се появи по-късно – в студентска среда, след поредица от експерименти с различни начини за бизнес в интернет. Но в ретроспекция първият сървър изглежда като начало на линия, която Николов следва и до днес – инфраструктура, интернет и сигурност.

Първите двама „клиенти“

Историята за началото на SiteGround също няма много общо с класическия разказ за стартъп успеха.

Компанията вече е създала инфраструктурата си, но клиенти почти няма. Екипът работи, без да вижда особен резултат, и в един петък е близо до решението да прекрати проекта.

Тогава идва първият клиент.

„Голяма радост“, спомня си Николов.

На следващия ден идва втори. За младия екип това изглежда като доказателството, което е чакал – някой от другия край на света е намерил услугата и е готов да плати за нея.

В понеделник обаче основателите научават значението на думата chargeback.

И двете покупки са направени с крадени кредитни карти. Банката иска парите обратно.

Само че междувременно нещо вече се е променило. Появата на първите поръчки – реални или не – е дала на екипа увереност, че моделът може да проработи.

„В петък щяхме да затваряме. Но вече се бяхме надъхали да не затваряме.“

Николов разказва историята със самоирония: „SiteGround съществува, защото някакъв нигериец открадна малко пари от някой друг, които ние после трябваше да върнем.“

Зад шегата обаче стои познат предприемачески момент – границата между проект, който изглежда безперспективен, и бизнес, който продължава още един ден, понякога е много тънка.

Днес мащабът е несравним с онзи петък. Но когато Николов говори за изграждането на компанията, не започва с технологиите.

Започва с хората.

По думите му около 70% от хората, които са били със SiteGround в самото начало, продължават да са част от компанията повече от две десетилетия по-късно.

„За пет години, за десет години можеш да говориш много неща. Но за над 20 години те трябва да чувстват, че това е тяхно. Иначе няма никакъв шанс.“

Това обяснява и начина, по който описва управлението на SiteGround – сравнително плоска структура, без прекомерна тежест на титли и йерархия, в която хората трябва да могат да поставят проблеми и да имат реално влияние върху решенията.

За Николов дългосрочното задържане не идва от обещанието човек да прави едно и също нещо цял живот. Тъкмо обратното – технологичният сектор привлича хора, които искат промяна, нови проблеми и нови територии. Компанията трябва да им даде възможност да ги намират вътре в нея.

Интернетът не чака AI. Промяната вече е тук

Ако първата част от историята на SiteGround е свързана с изграждането на интернет, днешният въпрос е какво се случва, когато архитектурата, върху която този интернет работи повече от две десетилетия, започне да се променя.

Николов дава прост пример: Преди две години човек, който планира пътуване до Исландия, би започнал от Google. Би търсил кога е най-подходящото време, кои места да посети, къде да отседне, как да се придвижва. Би отворил множество сайтове, прочел съдържанието им и накрая би стигнал до платформа, през която да резервира полет или хотел.

Днес все по-голяма част от този процес може да се случи в ChatGPT, Claude или друга AI платформа.

Потребителят получава отговор. Но сайтовете, върху чиято информация е изграден той, може изобщо да не получат посещение.

Това променя не просто начина, по който търсим информация. Променя икономиката на интернет.

Интернет „умира“: Изкуственият интелект го поглъща и заличава цели бизнес модели

За две десетилетия огромна част от онлайн бизнеса беше изграден върху сравнително ясна последователност – съдържание, търсене, посещение, реклама или покупка. Google и социалните мрежи насочваха трафик, компаниите плащаха за видимост, потребителят кликваше и пристигаше на сайта на търговеца.

AI прекъсва тази верига, казва Николов: „Бизнес моделът се променя жестоко бързо поради простата причина, че всичко, което работеше преди буквално 18 месеца, вече не работи.“

Следващата фаза прави промяната още по-дълбока. AI агентите няма просто да дават информация. Те все по-често ще могат да извършват действия – да сравняват, избират и купуват вместо потребителя.

Тогава човекът може не само да не посети сайтовете, които стоят зад дадена препоръка. В определени случаи няма да има причина да вижда и самия процес, през който агентът е стигнал до избора.

Това е фундаментален проблем за компании, чиито бизнес модели зависят от човешкото посещение.

Но за SiteGround трансформацията има и друга страна. Когато все по-голяма част от мрежата се използва не само от хора, а от автоматизирани системи, се променя и натоварването върху инфраструктурата – както и въпросът кой всъщност стои зад дадено посещение.

Границата между човек и машина става по-трудна за разпознаване. Един AI агент може да използва браузъра на потребителя и от гледна точка на сайта да изглежда като напълно легитимен човешки трафик.

За инфраструктурните компании това вече не е философски спор за бъдещето на AI. Това е ежедневна инженерна реалност.

AI даде ново оръжие и на атакуващите

Разговорът на Digital Trends 2026 премина и към темата, която Николов познава още от първия си сървър – сигурността.

Само че мащабът е друг.

Според него AI вече позволява да бъдат откривани огромен брой уязвимости в системи и софтуер, включително такива, които с години не са създавали проблеми.

„Използва се изкуствен интелект за намиране на дупки в сигурността и той успява да намери толкова голямо количество, че хората, дори използвайки AI, нямат време да ги затварят.“

Това създава нова надпревара – автоматизация срещу автоматизация, нападение срещу защита, при скорости, които трудно могат да бъдат постигнати само с човешки ресурс.

Като пример за мащаба на новия риск Николов посочи атаката срещу Binance от края на октомври, при която бяха засегнати криптоактиви за над 6 млрд. долара. Размерът на инцидента впоследствие беше потвърден и от самата борса.

Но големите случаи, които стигат до заглавията, са само видимата част от проблема.

За SiteGround атаките са постоянни. „Нонстоп“, отговаря Николов на въпроса дали компанията е атакувана.

По думите му в отделни дни компанията вижда между пет и десет сериозни опита за проникване, кражба или унищожаване на информация, а значителна част от усилията на екипа вече отиват в защита.

В този смисъл една от ранните страсти на 14-годишното момче се е превърнала в стратегически актив за глобална компания.

„Както започнахме историята с хакерстването – правенето на сървъри сигурни е в моето ДНК от много малък.“

И все пак прогнозата му не е успокоителна. „Ще стават по-зле.“

България вече няма предимството на евтиния труд

Пътят на SiteGround неизбежно връща разговора и към България.

През голяма част от последните две десетилетия страната имаше сравнително проста формула за привличане на технологичен бизнес – добре подготвени специалисти на значително по-ниска цена спрямо Западна Европа.

Според Николов този период е приключил. „Евтината работна ръка вече не съществува.“

По-високите възнаграждения са естествен резултат от развитието на сектора. Но означават, че България трябва да намери друго основание, върху което да изгради конкурентоспособността си.

Николов вижда такова в общата цена за правене на бизнес – най-вече в данъците и таксите.

„Много малко държави в Европа са по-евтини от България.“

Проблемът според него е, че ниските ставки не са достатъчни, когато компаниите не могат да предвидят как ще изглежда средата след няколко години.

„Плоският данък е плюс. Но никой не е сигурен колко време ще го има. Всяка година се говори, че ще се вдигат данъците, че ще се променят осигуровките. Няма предвидимост.“

За него тук е една от големите разлики с пазарите, на които SiteGround също оперира. Бизнесът може да приеме промяна в правилата, стига да знае предварително кога ще се случи и да има време да се подготви.

В България към несигурността се добавя и административната тежест.

От тези два проблема Николов извежда сравнително проста формула за ново конкурентно предимство: запазване на разумната данъчна тежест, по-малко административни разходи и много по-голяма предвидимост.

„България може повече“

В края на разговора Светослав Иванов връща Тенко Николов към началото.

Какво би направил днес, ако отново беше на 15 години – но този път в свят с изкуствен интелект, алгоритми и почти неограничен достъп до технология?

Николов не дава удобен отговор от типа „следващият голям AI стартъп“. Вместо това разговорът преминава през различното поколение, различния ритъм на света и усещането, че преди е имало повече време човек да вникне в нещата.

Но когато въпросът става за България, тонът му се променя.

Той поглежда към изминалите три десетилетия – от 90-те години през първата вълна на българския технологичен сектор до компании, които днес работят глобално.

За това време са създадени бизнеси, през които са минали хиляди специалисти. Част от компаниите са продадени или са получили инвестиции от големи международни играчи. Основатели и служители са натрупали опит, капитал и контакти. Някои от тях са създали следващото поколение компании.

Това вече е екосистема – не перфектна, но несравнима с онази, в която един 14-годишен тийнейджър трябва да хакне американска компания, за да получи достъп до сървър, постоянно свързан с интернет.

„Ако погледнеш кой е бил тук през 90-те, през 2000 г., през 2010 г. и какво е сега – много положителни неща са се случили“, казва Николов.

И въпреки това остава усещането за неизползван потенциал.

Чувството, че България може повече, никога не ме е напускало.

След повече от две десетилетия в глобалния технологичен бизнес оптимизмът му не идва от идеята, че България има лесен път пред себе си. Старото ценово предимство изчезва. Интернетът се пренарежда. AI променя цели бизнес модели и едновременно дава нови инструменти на атакуващите. Конкуренцията вече е глобална от първия ден.

Но страната има нещо, което не е имала през 90-те – натрупан технологичен опит, успешни компании, хора с капитал и знания и вече доказана способност да се изграждат глобални бизнеси оттук.

„Вярвам, че България може повече. Може да се случат хубави неща тук.“

Може би това е и най-точният начин да се прочете историята на SiteGround – не като изключение, което трудно може да бъде повторено, а като доказателство колко много се е променило възможното.