Телефонният разговор между финландския президент Александър Стуб, норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре и руския държавен глава Владимир Путин, замислен като опит за засилване на европейското влияние върху мирния процес в Украйна, предизвика сериозни разногласия сред съюзниците на континента.

Инициативата, с която двамата скандинавски лидери се надяваха да демонстрират решимостта на Европа да участва по-активно в дипломатическите усилия, доведе до най-сериозното напрежение между северноевропейските държави от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна. Тя разкри и по-дълбоките противоречия относно подхода към Москва в решаващ момент от преговорите за прекратяване на войната.

Докато руски и украински представители се подготвят за срещи с пратениците на Доналд Тръмп в Абу Даби тази седмица, европейските правителства продължават да спорят кой трябва да представлява континента в бъдещите преговори. В основата на разногласията стои въпросът дали прекият диалог с Путин може да допринесе за постигането на мир, или рискува да легитимира действията на Русия.

Същевременно се засилват съмненията дали САЩ могат да посредничат за постигането на справедливо споразумение, което да отчита интересите както на Украйна, така и на европейските ѝ съюзници.

Лидерите на ЕС ще обсъдят тези въпроси на неформална среща на върха в Дъблин тази седмица. Малцина от участниците обаче очакват да бъде постигнато съгласие.

Стуб и Стьоре са предали директно послания за бъдещите преговори, след като миналата седмица участваха в среща със Зеленски и американски представители в Осло

Президентът на Финландия и премиерът на Норвегия са разговаряли с Путин за Украйна преди срещите в Абу Даби

В интервю за POLITICO в Осло Стьоре обяснява защо двамата със Стуб са решили да се свържат с руския президент, чиято страна води хибридна война срещу Европа и ежедневно убива украински цивилни с атаки с дронове и ракети.

„Работим в тясно сътрудничество с европейските си партньори в подкрепа на Украйна, но единственият глас, който достига до Москва, идва от Вашингтон“, казва норвежкият премиер.

„Поддържаме добри и открити отношения с американските преговарящи и администрацията на САЩ, но тази война се води в Европа. Смятам, че е илюзия да продължаваме месец след месец да вярваме, че тя ще приключи, без Европа да разговаря с Москва.“

Други държави, които споделят обща граница и сложна история с Русия, категорично не са съгласни с този подход.

„Европа не бива да влиза в ролята на посредник“, коментира естонският премиер Кристен Михал в отделно интервю за POLITICO. „Не трябва да се опитваме да угодим на диктатора.“

Въз основа на разговори с политици, дипломати и държавни служители POLITICO проследява историята на телефонното обаждане, което разтърси Европа.

Шокът от Тръмп

Европа изпитва затруднения да запази влиянието си върху непоследователния мирен процес за Украйна, откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом в началото на 2025 г. Малко след встъпването си в длъжност той проведе телефонен разговор с Путин и прекрати американската финансова помощ за Киев.

Действията му разрушиха трансатлантическия консенсус, изграден при предшественика му Джо Байдън, и откриха пред руския президент възможността за изгодно прекратяване на огъня и завръщане в международната общност.

Володимир Зеленски призова държавите от Латинска Америка да съдействат за спешната доставка на оборудване, като предупреди, че руските атаки са нанесли щети в различна степен на електроцентралите в Украйна

На прага на нова тежка зима Украйна търси международна подкрепа за възстановяване на енергийната си система

Войната между САЩ и Иран през тази година временно измести вниманието от украинския конфликт, но през октомври Тръмп отново насочи усилията си към него. Тогава той разкритикува украинския президент Володимир Зеленски за продължаващите атаки срещу руската енергийна инфраструктура, като същевременно определи поведението на Путин като „добро“.

Опасявайки се, че преговорите са на път да се провалят, Стуб и Стьоре решиха да се намесят. Норвежкият премиер прие Зеленски и специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф в Осло в опит да подобри отношенията между страните. Финландският президент също участва в срещата на 20 октомври, след която обяви, че мирният процес отново е „в правилната посока“.

Само 24 часа по-късно обаче Уиткоф отново изненада европейските лидери, като се срещна с Путин в Санкт Петербург. След консултации със Зеленски двамата скандинавски ръководители стигнаха до заключението, че не могат да оставят Тръмп, Уиткоф и зетя на американския президент Джаред Къшнър да бъдат единствените западни представители, които разговарят пряко с Кремъл.

Стари приятели

Стуб и Стьоре се познават от години и са работили в тясно сътрудничество по въпросите, свързани с Русия, още когато и двамата са заемали постовете на външни министри. Те често разговарят по телефона и си разменят съобщения, като предпочитат да действат заедно по важни международни въпроси въпреки различните си политически убеждения.

В продължение на месеци двамата дискретно обсъждали възможността за съвместен разговор с Кремъл. В крайна сметка преценили, че възстановяването на дипломатическия импулс е от решаващо значение преди подновяването на преговорите в Абу Даби.

Сред европейските политически среди нарастват съмненията в готовността на Вашингтон да защитава интересите на Европа и Украйна в мирните преговори. Това поставя въпроса доколко САЩ трябва да определят целите и посоката на дипломатическите усилия от името на европейските държави. Засилва се и убеждението, че Тръмп не бива да остава единственият западен лидер, който поддържа пряк контакт с Путин, и че в разговорите с Москва трябва да участват и европейски лидери, подкрепящи Украйна.

Така, близо пет години след началото на дипломатическата изолация на Русия, Стуб и Стьоре решават да се свържат с Кремъл.

Представители на двете скандинавски държави установяват контакт с екипа на Путин и договарят условията на разговора. Според постигнатата договореност всяка страна трябва да представи предварително подготвените си позиции, без да бъде прекъсвана от другата.

Президентът на САЩ е разговарял с Кирил Дмитриев на събитие в Белия дом, на което са присъствали руски и украински официални лица. След срещата стана ясно и че той е обсъдил с европейски лидери необходимост от „по-широка архитектура на сигурността“

Тръмп обещава „прекрасна“ сделка, обхващаща „цяла Европа“, след среща с пратеника на Путин

Исторически символи

Още от самото начало обстановката сякаш подсказва, че разговорът няма да бъде лесен.

На 27 октомври двамата лидери седят един до друг на дългата заседателна маса в президентския салон на Стуб. Над тях висят две големи маслени картини в позлатени рамки, изобразяващи бойни сцени от Кримската война. На едното платно е представено отстъплението на англо-френски военноморски сили под обстрел на финландска територия. Картината напомня за времето преди близо два века, когато Финландия е била част от Руската империя.

Според някои източници Путин също демонстрирал силния си интерес към руското минало, като изнесъл пред двамата скандинавски лидери продължителна историческа лекция за славянската история и произхода на войната в Украйна.

Високопоставен служител, запознат със случая, твърди, че Стуб и Стьоре изслушали търпеливо руския президент по време на 90-минутния разговор.

Други европейски представители, информирани за съдържанието му, обаче отричат Путин изобщо да е изнасял подобна лекция. Според тях това твърдение е част от руска пропагандна стратегия, целяща да унижи европейските лидери.

Норвежкият премиер посочва, че аргументите на Путин за произхода на войната са добре известни. „Но ако трябва да бъдем справедливи, той има право да представи своето обяснение, а ние да му отговорим“, уточнява Стьоре.

От своя страна двамата скандинавски представители първо предават посланията на Зеленски. Украинският президент настоява, че въпросите за териториалните граници могат да се обсъждат единствено на най-високо равнище, в преки срещи между държавните лидери, и че преди това трябва да бъдат предприети мерки за деескалация.

След това Стуб и Стьоре насочват разговора към сигурността в Балтийско море и необходимостта морският път да остане отворен за търговия.

Според официални представители една от целите на телефонния контакт е била да се прецени нагласата на Путин.

Германският канцлер определя решението на САЩ да поканят Путин на срещата на Г-20 като „напълно неприемливо“ и заявява, че съдбата на Украйна не трябва да се обсъжда без участието на самата Украйна

Мерц: Европа трябва да има място на масата за преговори за Украйна

Норвежкият премиер описва руския президент като „рационален“ и „професионален“ по време на разговора.

„Аргументите му бяха изложени напълно ясно“, отбелязва той.

Путин приел сериозно идеята за преговори в Абу Даби и уверил двамата лидери, че ще възложи на руските представители да се подготвят за срещата, за да установят дали е възможен напредък.

„Самият факт, че той вдига телефона и че разполагаме с други начини за контакт, според мен показва поне известна готовност за разговори“, смята Стьоре.

Въпреки това след края на дискусията норвежкият министър-председател остава неубеден, че Путин действително е склонен да постигне споразумение.

Независимо от положените усилия норвежкият и финландският екип не очакват съществен пробив в Абу Даби.

Недоволството в Балтийския регион

Когато канцеларията на Стуб оповестява неочаквания телефонен разговор, дипломатическата реакция не закъснява и разногласията бързо стават публични.

По съвпадение лидерите на Дания, Швеция и други държави вече са се събрали в Хелзинки за заседание на Северния съвет. Изправени пред телевизионните камери, те не правят особени усилия да скрият раздразнението си.

„Отнасям се с голям скептицизъм към тази норвежко-финландска инициатива“, коментира датският премиер Мете Фредериксен пред журналисти. „Смятам, че трябва да запазим единството на Европа, вместо да предприемаме самостоятелни действия.“

Американският президент ще пътува до Шънджън след две седмици за срещата на върха на АТИС

САЩ, Русия и Китай обсъждат тристранна среща между Тръмп, Путин и Си

Шведският министър-председател Улф Кристершон също подчертава, че мирът трябва да бъде постигнат чрез „сила“, а не чрез „умиротворяване“.

Литва също отправя критики към инициативата.

В неофициални разговори някои дипломати изразяват още по-остро недоволство.

„Има твърде много мъже на средна възраст, които искат да останат в историческите книги като хората, сложили край на тази война“, акцентира дипломат от ЕС. „Путин само печели от възстановяването на по-нормален диалог с останалия свят, докато продължава да бомбардира и убива невинни хора в Украйна.“

Недоволството обаче не е свързано единствено със самото решение за контакт с руския президент. Основна причина за критиките е и убеждението, че Стуб и Стьоре не са координирали достатъчно добре действията си със съюзниците предварително.

Представители, запознати с подготовката, отхвърлят тези обвинения. Те настояват, че Фредериксен, както и ръководствата на Франция, Германия и САЩ, са били уведомени преди разговора.

Възможно е обаче датският премиер да е очаквала по-ранно предупреждение и реална възможност да участва във вземането на решението. Самата тя обвинява финландския и норвежкия си колега, че не са съгласували инициативата с „останалите от нас“.

Одобрението на Москва

Стьоре защитава решението си.

„Тя е права, защото аз не поисках – ние не поискахме разрешение“, казва той пред POLITICO.

„Консултираме се помежду си в рамките на скандинавското семейство, но това не означава, че подобно действие изисква одобрението на всички северни държави, на 27-те членки на ЕС или на други страни.“

Първоначално изплащането трябваше да продължи до края на следващата година, но жестоката война обръща изчисленията, показва документ, видян от Euronews. Брюксел ще концентрира средствата в първата половина на 2027 г.

ЕС отпуска 45 милиарда евро от заема за Украйна по бърза процедура

Според някои официални представители норвежкият премиер допълнително е изострил напрежението непосредствено след разговора, когато отбелязал, че ЕС е разделен по отношение на Русия още от началото на войната.

Стуб и Стьоре подчертават, че никога не са претендирали да говорят от името на други държави освен собствените си страни, които имат обща граница с Русия.

Преди телефонния разговор двамата провели продължителни консултации със Зеленски, за да съгласуват посланията към Путин, а след това отново го информирали за обсъденото. Те се надявали инициативата им да укрепи позициите на украинския президент. Вместо това негативните реакции достигнали такава степен, че самият Зеленски се намесил в тяхна защита.

Двамата скандинавски лидери получават одобрение и от Москва.

„Смятам, че това беше правилното решение“, коментира Путин. „В крайна сметка в Европа има хора, които не искат да нанесат стратегическо поражение на Русия, а се стремят да установят някакъв конструктивен диалог.“

Думите му обаче едва ли ще успокоят продължаващото недоволство между скандинавските съседи.

Както отбелязва един официален представител, изключването на част от регионалните лидери от подготовката на разговора с Путин може да остави трайна „семейна травма“.

Отвъд напрежението в Северна Европа случаят разкрива и една по-сериозна реалност за Украйна и нейните поддръжници. Въпреки пораженията на Тръмп на междинните избори в САЩ именно той продължава да определя темпото на мирните преговори. Европа, от своя страна, все още не разполага с представител, чийто глас да има тежестта на американския в решаващите дипломатически разговори.