Естония има план при евентуална руска окупация – държава в облака
Талин разработва стратегия, която ще позволи на държавните услуги да продължат да функционират от чужбина дори при окупация или разрушаване на цифровата инфраструктура
,fit(1001:538)&format=webp)
Представете си френския генерал Шарл дьо Гол, който по време на Втората световна война ръководи движението „Свободна Франция“ от изгнание в Лондон, но вместо да разчита на традиционните средства за комуникация, управлява правителството си чрез облачни технологии.
В Естония властите се подготвят именно за подобен сценарий. Страната разработва нова стратегия за устойчивост при извънредни обстоятелства, наречена на естонски hukukindlus. Тя ще позволи държавните цифрови услуги да продължат да функционират изцяло от чужбина, ако територията ѝ бъде окупирана от враждебна сила.
Балтийската държава с население от 1,3 милиона души и 294-километрова граница с Русия се опасява, че може да се превърне в една от първите мишени, ако Москва реши да нападне страна от Европейския съюз. Службите за сигурност вече предупреждават, че Русия води хибридна война срещу Европа, а Естония обвинява Москва в редица враждебни действия – от кибератаки и опити за палежи до прекъсване на подводни комуникационни кабели.
Напрежението между двете държави допълнително се изостри, след като в неделя Талин обяви, че от 1 декември ще затвори всички гранични пунктове с Русия. Решението последва предотвратен опит за палеж на предприятие за производство на дронове, който според естонските власти е бил организиран от руското военно разузнаване ГРУ.
На този фон Естония се подготвя да прехвърли държавните си услуги в облачна инфраструктура.
„Това ще бъде необходимо, ако центровете за данни бъдат унищожени или ако на наша територия навлязат чужди войски и вече не можем да функционираме“, обяснява пред POLITICO Тьону Грюнберг, един от архитектите на новата стратегия и бивш заместник генерален секретар по цифровата инфраструктура и киберсигурността в естонското Министерство на правосъдието и цифровите въпроси.
Естония вече разполага с резервно копие на държавните си данни в своята „цифрова посолска мисия“ в Люксембург. На практика то представлява копие на основните информационни системи на страната, включително регистрите на гражданите, имотните регистри и законодателството.
„Сега искаме действително да останем онлайн, независимо какво се случва“, посочва Грюнберг. „Всички критично важни услуги трябва да продължат да работят. Всичко трябва да остане функциониращо.“
Естонското правителство разработва защитени приложения, използвайки облачни платформи като Microsoft Azure и Amazon Web Services, както и собствената си държавна облачна инфраструктура. Системата постепенно се внедрява в цифровото посолство в Люксембург и на други места в Европа, казва Грюнберг, който този месец пое поста главен изпълнителен директор на доставчика на технологична инфраструктура Levira.
Алън Алмере, съветник по информационна архитектура и инфраструктура в Министерството на правосъдието и цифровите въпроси, коментира пред POLITICO, че целта е да се ограничат максимално последствията от най-тежкия възможен сценарий.
„В идеалния случай бихме искали да изградим системи, способни да издържат на всяка възможна криза, но в действителност никоя държава не може да предвиди или премахне всички рискове“, отбелязва той.
По думите му при най-тежките сценарии страната трябва да запази надеждна основа, върху която цифровата държава да бъде възстановена.
Опасностите за цифровата инфраструктура са добре познати на естонците още от 2007 г., когато страната става жертва на продължила 22 дни вълна от кибератаки. Те блокират значителна част от търговските и държавните услуги, а впоследствие властите в Талин обвиняват Русия за нападенията.
Инцидентът се смята за една от първите мащабни съвременни кибератаки срещу цяла държава. Той подтиква Естония да преобрази из основи цифровата си инфраструктура и допринася за превръщането ѝ в една от най-дигитализираните страни в света.
„Те възприеха изключително проактивен подход към цифровизацията на държавните услуги“, коментира Джоузеф Ярнецки, старши научен сътрудник в базирания в Лондон Кралски институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността (RUSI).
Според Алмере подготовката за най-тежките сценарии има една основна цел – Естония никога да не бъде принудена да започва изграждането на цифровата си държава от нулата.
Неотдавнашните атаки срещу центрове за данни в Русия показаха колко важна е станала цифровата инфраструктура за държавите, участващи във военни конфликти.
Миналия месец Украйна нанесе удари по три центъра за данни на руския технологичен доставчик Yandex. Това демонстрира, че атаките срещу изчислителната инфраструктура вече могат да имат стратегическо значение, сравнимо с ударите по електроцентрали, които осигуряват електричество, отопление и гориво за военните и цивилното население.
Естонската стратегия за устойчивост при най-тежки кризисни сценарии е показателен пример за промяната в подхода на държавите към защитата на цифровите услуги. Вместо да разчитат единствено на инфраструктура, разположена на собствената им територия, те все по-често търсят начини да разпределят системите и данните си между различни държави.
Доскоро дебатът за цифровата сигурност се съсредоточаваше предимно върху необходимостта държавите да запазят контрол върху информацията си, като я съхраняват локално и изграждат собствени технологии и центрове за данни.
Сега обаче страните, особено изложените на повишен риск от военен конфликт, преосмислят този подход и се стремят да ограничат зависимостта си от инфраструктура на едно място.
В четвъртък Великобритания и Норвегия обявиха, че проучват възможностите да съхраняват взаимно защитени държавни данни чрез създаването на собствени „цифрови посолства“.
Естония също инвестира в партньорства и съюзи с надеждни трети държави, за да повиши сигурността и устойчивостта си.
Според Ярнецки това представлява отклонение от традиционното разбиране, че цифровият суверенитет и сигурността са най-добре защитени, когато цялата инфраструктура се намира физически на национална територия и под пряк държавен контрол.
Глобалният срив в услугите на Microsoft миналата седмица отново показа колко важно е държавите да диверсифицират доставчиците си на облачни и цифрови услуги. Подобен подход би ограничил последствията от кибератаки, технически неизправности или прекъсвания в работата на ключови технологични компании.
Алмере, който отговаря за естонската стратегия за цифрова устойчивост, посочва, че страната вече се подготвя и за следващото предизвикателство.
„Първият въпрос беше как да гарантираме, че държавните данни на Естония няма да изчезнат“, обяснява той, визирайки съществуващото резервно копие в Люксембург.
„Следващото предизвикателство е как да осигурим функционирането на държавата с помощта на тези данни по време на криза.“
Но амбициите на Талин не се изчерпват с това.
„Трябва също така да гарантираме, че същите данни ще останат разбираеми и използваеми и след десетилетия“, допълва Алмере.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)