Държавният бюджет влиза в сила от днес (1 август), след като беше обнародван в Държавен вестник.

Парламентът прие основния финансов закон на държавата на 27 юли на заседание, което продължи над 20 часа, припомня БТА.

Заложеният ръст на Брутния вътрешен продукт е 1,8%, предвидената средногодишна инфлация е 8,7%, а минималната работна заплата остава 780 лв. В бюджета на държавата е заложен 3% дефицит.

За увеличаване с 10% на основните заплати на персонала в системата на Министерството на вътрешните работи, считано от 1 август 2023 г., както и за допълнително увеличение със 100 лв. на основните възнаграждения за някои длъжности, вкл. за други плащания за персонала, бяха отпуснати 150 000 000 лева.

За увеличаване на възнагражденията на персонала в Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) са предвидени 5 700 000 лв., а за Държавната агенция „Технически операции“ – 3,7 млн. лв., за сметка намаление на разходите и/или трансферите по централния бюджет.

Близо 11.5 млн. лева са заделени за увеличение на заплатите в правосъдието и по точно за надзирателите в затвори и главна дирекция „Охрана“.

За увеличение на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на здравеопазването - за Центровете за спешна медицинска помощ и за Регионалните здравни инспекции, считано от 1 август 2023 г., и дължимите средства за социално-битово и културно обслужване за персонала - 30 000 000 лева.

Ще бъде отпуснат допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 7 830 000 лв. за увеличение на възнагражденията на персонала в Националния осигурителен институт (НОИ), считано от 1 август 2023 г.

8 млн. лева са заделени за увеличение на заплатите в Агенцията по горите и в Агенция по безопасност на храните.

Още 1,5 млн. лева са заделени за по-високи заплати в БНР.

Парламентът прие окончателно бюджета за 2023 г. в 5:41 ч тази сутринДобро утро и честит бюджет, обяви председателят на НС Росен Желязков след приемането на последната разпоредба от законопроекта

Със задна дата, от 1 януари 2023 г, обезщетенията за отглеждане на дете стават 780 лв.

От днес скача и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 710 на 780 лева. 20 млн. лева са заделени за допълнителни плащания на земеделските производители.

Максималният месечен размер на осигурителния доход остава 3400 лева.

Заложените приходи, помощи и дарения в Бюджет 2023 са общо в размер на 40 810 564 600 лв., от които данъчни приходи са 35 559 400 000 лв., неданъчни приходи - 5 250 664 600 лв., а помощи и дарения - 500 000 лева.

Разходите са 22 252 283 500 лв., като текущите разходи са 18 553 314 000 лв., в т.ч. за персонал 8 627 894 100 лева. Капиталовите разходи са 3 515 589 900 лева.

Предвидени са бюджетни взаимоотношения (трансфери) – нето 22 531 891 500 лева. Предоставени са трансфери за 22 545 291 500 лв., в т.ч. за общините - 7 016 289 200 лева. Държавното обществено осигуряване - 10 572 946 500 лв., Националната здравноосигурителна каса - 2 714 315 800 лева.

Вноската в общия бюджет на Европейския съюз е 2 042 408 200 лева.

Бюджетното салдо е отрицателно в размер на 6 016 018 600 лева.

МФ очаква превишение на приходите над разходите в размер на 0,5 млрд. лв. Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета

На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към юли 2023 г. да бъде положително в размер на около 0,5 млрд. лв. (0,2 % от прогнозния БВП), съобщиха от министерството на финансите.

Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета.

В частта на данъчните приходи по КФП постъпленията от преки данъци, социално и здравно осигурителни вноски и други данъци нарастват с добри темпове, докато изоставането при косвените данъци от предходните месеци постепенно се наваксва и към края на юли те са номинално близки до отчетените за същия период на предходната година.

За подобрението при косвените данъци основен принос имат приходите от ДДС от ВОП. Върху приходите от ДДС от внос продължават да оказват влияние цената на суровия петрол, внесен за преработка, курсът на щатския долар, както и количествата на внесените стоки, пораждащи ДДС, в т.ч. на суровия петрол, допълват от министерството.