Влак или самолет? Коя междуградска инфраструктура е по-добре развита в Европа
В няколко големи европейски града изобщо няма директни влакове до други градове, сочи изследване на Greenpeace

Нов анализ на Greenpeace установява, че директните самолетни връзки между европейските градове са шест пъти повече от директните влакови такива. В няколко големи европейски града изобщо няма директни влакове до други градове, включени в проучването.
Много повече директни самолетни маршрути, отколкото влакови
Организаторите на кампанията анализират 990 маршрута между 45 големи европейски града и установяват, че 114 от тях (12%) се обслужват от директни влакови връзки. Има още 305 (31%), при които директната връзка би била възможна, като се използват съществуващите релси, но маршрутът не се използва в момента.
От друга страна, 69% от 990-те маршрута се обслужват от директни самолетни полети, а според Greenpeace това насърчава хората да летят, вместо да пътуват с влак.
"Години наред Европа разстилаше червения килим за вредните за климата въздушни превози, като ги обсипваше с данъчни облекчения, докато влаковете и железопътната инфраструктура затъваха", казва Хервиг Шустер, активист в транспортната кампания на Greenpeace за Централна и Източна Европа, цитиран от Euronews.
Къде в Европа е най-лесно да се пътува с директен влак?
Според организацията нито един от анализираните градове не използва напълно потенциала си за директни железопътни възможности. Виена е на първо място като град с най-много директни влакови връзки - 17. Мюнхен е на второ с 15, а Берлин, Цюрих и Париж допълват челната петица с по 13.
В другия край на скалата има шест града, които нямат директни влакови връзки с нито един от останалите анализирани градове. Това са Атина, Лисабон, Прищина, Сараево, Скопие и Талин.
В интервю за Euronews миналия месец д-р Алберто Мацола, изпълнителен директор на Общността на европейските железопътни и инфраструктурни компании (CER), група за защита на интересите на европейските железопътни компании, подчертава значението на продължителността на пътуването за пътниците.
"Ако пътуването е 18 часа, много малко хора ще се качат на влака, дори и да можем да продадем билет за даден маршрут", казва той. "За да се справим с този проблем, бихме искали да свържем всички европейски столици и големи градове с високоскоростни влакове".
Мацола настоява ЕС да предостави повече средства за инфраструктура, за да се създадат тези връзки.
В доклад на Европейската комисия се констатира, че общият брой на трансграничните пътнически превози на дълги разстояния в ЕС е останал непроменен от 2001 г. до 2019 г. и като цяло те съставляват едва около 7% от пътуванията с влак в Европа. В същото време общият брой на пътническите нощни влакове в Европа е намалял от 1257 седмично през 2001 г. до 445 през 2019 г., въпреки че от 2019 г. насам бяха възстановени някои линии, като например Брюксел-Прага.
За да се повиши този брой и да се насърчат повече хора да пътуват с влакове, Greenpeace призовава националните правителства и ЕС да подкрепят развитието на директните влакови услуги чрез инвестиции в инфраструктура, по-добро сътрудничество между железопътните компании и задължително въвеждане на директни влакове там, където те все още не са търговски жизнеспособни.
"Време е европейските правителства и ЕС да коригират този исторически дисбаланс", казва Шустер. "Европейците заслужават достъп до чист, ефективен, удобен и достъпен обществен транспорт, който е полезен за тях и за планетата."