Краткосрочно забавяне на икономическия растеж в България предвижда Центърът за икономическо развитие (ЦИР) в свой доклад. За третото тримесечие на 2011 г. растежът на икономиката бе почти колкото и за второто. От второто-третото тримесечие на 2010 г. реалният обем на брутния вътрешен продукт на българската икономика започна отново да расте на годишна база, т.е. възстанови се тенденцията на растеж, но и досега той остава слаб и буксува, въпреки че за третото тримесечие на 2011 г. съвсем леко се ускори в сравнение с растежа за второто тримесечие.

Най-високите предкризисни нива на основните макроикономически агрегати още не са достигнати и е вероятно ще бъдат достигнати през четвъртото тримесечие на 2012 г. В случай, че европейската икономика се стабилизира по-бързо, можем да очакваме възстановяване още през третото тримесечие. При евентуално усложняване на международната обстановка възстановяването може да закъснее и да се случи чак през 2013 г.

По мнение на представители на правителството България се движи със средните за ЕС темпове на изпълнение на оперативните програми. Независимо от полаганите усилия, България е на предпоследно място по усвояване на средства от ЕС. По-зле се справя само Румъния.

Динамиката на инвестициите също не се подобрява.

Забавянето на растежа в основните ни партньори продължава и това е водещо основание да очакваме краткосрочно забавяне на растежа и у нас. На годишна база БВП се е увеличил с 2.3%, с малко повече е нараснала добавената стойност - с 2.6%, значително се е свил темпът на корективите обаче, и това е индикация за свиване на положителните ефекти от външната търговия, които наблюдавахме в началните етапи на възстановяване.

В краткосрочен план промишлеността ще продължи да е мотор на растежа от гледна точка отрасловата структура на икономиката ни, като вече е подкрепена и от някои услуги като "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" и "Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности". Последното от своя страна може да се приеме за индикация на напредък в така необходимото иновативно развитие на икономическа дейност в страната.

Външната търговия продължава да се представя учудващо добре на фона на силно ограничения икономически растеж в еврозоната и свитото вътрешно потребление в основните ни икономически партньори. За единадесетте месеца на годината общият стокообмен се увеличава номинално с 25 на сто като ръстът на търговията със страните от ЕС изпреварва този с трети страни. Износът за ЕС расте с по-висок темп от средния (33.1 на сто), а вносът – с по-нисък (19.7 на сто), което води до спад в отрицателното търговско салдо с над 57 на сто само за една година. Основните експортни пазари остават Германия, Румъния, Италия, Гърция. При стокообмена с трети страни тенденцията е обратна – поради повишените цени на минералните горива темпът на износа (26.5 на сто) е по-бавен от общия, а на вноса (21.8 на сто) е по-бърз от темпа на общия внос, и дефицитът на търговското салдо с трети страни се увеличава (с 6.6 на сто). Пазарната конюнктура е толкова непредвидима, че трудно могат да се правят смислени прогнози.

Намаляването на броя на заетите в икономиката продължава, въпреки че темпът му се задържа на едно ниво. Последните данни за третото тримесечие на 2011 г. (от националните сметки) показват спад на годишна база 3.2 %. Най-дълбок спад на заетостта от началото на кризата (със 7.3%) имаше за първото тримесечие на 2010 г.

През четвъртото тримесечие за годината бюджетното салдо се представя традиционно слабо. Докато през октомври дефицитът е едва 16 млн. лв. – вторият най-нисък за годината, то през ноември той достига 207 млн. лв. – третият по големина след януари и февруари. Натрупаният дефицит в края на ноември възлиза на малко под 1.05 млрд. лв., което е ръст с 223 млн. лв. в сравнение със септември.

През четвъртото тримесечие на 2011г. активите на БНБ продължават да следват възходяща тенденция и в края на годината достигат 26.11 млрд.лв., което е най-високата стойност за последните 3 години. Нарастването както спрямо предходното тримесечие, така и спрямо същия период на предходната година е главно по линия на паричната база.