Кризата в Еврозоната изглежда за кратко изчезна от новинарските заглавия с настъпването на новата година, но е на път да се завърне с пълна сила, пише Reuters.

Следващите месеци ще са решителни за определянето на това дали европейските лидери могат да запазят цялостта на все по-крехкия си валутен блок или ще се препънат в политическите, икономическите и финансовите препятствия, които стоят пред тях в началото на новата година.

В Гърция, където кризата започна преди повече от две години, правителството се бори с времето за да сключи суапова сделка за облигациите с банките, която е ключово значение за отпускането на нов пакет помощни средства на стойност 130 млрд. евро от ЕС и МВФ.

Без този пакет Атина е изправена пред дефолт по дълга си през март.

Разговорите с банките и инвестиционните фондове, от които се иска да приемат 50% загуби по гръцките държавни облигации, които притежават, пораждат съмнения за това дали Атина наистина ще се справи.

"Рискът от дефолт на Гърция отново нарасна, заедно със заплахата от разпространяване на проблемите към Италия и други страни," заявиха през миналата седмица икономисти от Barclays Capital.

Предизвикателството се усложнява от предстоящите до месеци избори в Гърция и Франция, които могат да затруднят вземането на решения на национално ниво в две ключови държави и да осуетят способността на Еврозоната да действа бързо под голям натиск, за да реализира споразуменията договорени на срещата на ЕС миналия месец.

Ключов елемент от договорките на тази среща е сделката за насочването на 200 млрд. евро към МВФ – пари, които могат да бъдат използвани за предлагането на предпазни кредитни програми на Италия и евентуално Испания.

Еврозоната обаче изпитва затруднения с набирането на необходимите 50 млрд. евро, от страните извън валутния съюз, за да постигне целта си.

Осигуряването на Великобритания, която засега отказва да участва, е от изключително важно значение, е заявил германски държавник през Reuters, който е пожелала анонимност.

Дори и ако тези средства се наберат, нито Италия, нито пък Испания са показали желание да приемат помощ и стигмата и по-големия фискален надзор, които идват с нея.

През последната седмица лихвата по италианските 10-годишни държавни облигации отново се върна над 7%, доближавайки рекордни нива. Рим и Мадрид трябва да продават облигации през тази седмица, което ще е първия голям пазарен тест за третата и четвъртата най-голяма икономика в Еврозоната.

Малко вероятно е изборите в Гърция, които се очакват до края на март, да излъчат безспорен победител, което означава, че коалиционните преговори могат да се проточат и да продължат несигурността.

Във Франция проучванията показват, че има вероятност президентът Никола Саркози, който заедно с германския канцлер Ангела Маркел диктува отговора реакцията на Европа на кризата, да бъде победен от претендента на социалистите Франсоа Оланд.

Меркел и Саркози са напълно различни като темперамент и често имаха сблъсъци когато французинът зае поста през 2007 г., но и двамата са консерватори, родени са само с половин година разлика и развиха ефективно и дори близко партньорство след години на срещи на високо равнище под голям натиск.

След като години наред не бяха доволни от Саркози сега от Берлин твърдят, че се притесняват за края на Меркози – най-важната връзка в Европа в разгара на кризата.

Понижаването на AАА рейтинга на Франция близките седмици също би могло да повлияе на деликатния френско-германски баланс, въпреки че според някои икономисти подобно развитие би могло да накара французите да приемат по-всеобхватни фискални реформи, независимо от това кой ще спечело изборите.

Меркел и Саркози започват 2012 г. със среща днес в Берлин, за да подготвят среща на ЕС насрочена за 30 януари, която се очаква да се фокусира върху усилията за засилване на икономическия растеж.

Това вероятно е най-голямото от всички предизвикателства.

След няколко години на фискална консолидация за намаляването на дълга и бюджетните дефицити, които набъбнаха на фона на финансовата криза от 2008/09 г., Еврозоната върви към рецесия. Този фактор свали стойността на еврото до 16-месечен минимум спрямо долара.

Дори и водещата европейска икономика Германия е изправена пред опасността от рецесия.

Гърция навлиза в петата си поредна година на икономически спад, без надежди за изплащане на огромните си задължения.

Възстановяването на доверието на пазара във финансовото състояние на изпитващите затруднения страни от Еврозоната и задвижването отново на икономиките им изглеждат като несъвместими цели на този етап.

Един от светлите лъчове е ЕЦБ, която показва по-голяма гъвкавост под управлението на новия си президент Марио Драги.

Решението на ЕЦБ през миналия месец да предлага евтини дългосрочни заеми на банките помогна за разсейването на опасенията по отношение на финансовия сектор и може да се окаже положително за продажбите на държавен дълг.