България е много специален случай. Първо в последните 25-30 години попадна в клещите на демографския капан. По тази причина много от инструментите на ЕС, независимо, че започнаха да имат своята транспонираща функция на нашата територия, не можеха да дадат тези автоматични ефекти, които дадоха в други страни, заяви доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра „Регионална и политическа география в СУ „Св. Климент Охридски“, по време на панел „Двигатели на растежа“ на финансовия и икономически форум Шумът на парите, организиран от Profit.bg.

Това се дължи на простата причина, че ние вече имахме няколко специфики, които са започнали твърде отдавна. На първо място, всички областни градове загубиха изключително голямо количество функции и паднаха в йерархията на населените места.

Затова България не можа да си направи национална концепция, която съответства на концепцията и йерархията на градовете, разработени за Европейския съюз. Ние винаги поставяхме някакво условие, че това е невъзможно. Пример за това е общата селскостопанска политика, която в България е силно транспонирана и силно субсидирана дейност и по същия начин автоматично доведе до решаването на проблема с обработването на земите. Ние практически имаме землища на населени места, които са на 100% земеделски обработваеми земи. Това обаче не означава възстановяване на населеното място . Това означава, че ние в момента имаме едни над пет хиляди села, като след 20 години половината от тях практически няма да съществуват, каза експертът.

Това не означава, че ние продуктово няма да сме добре или няма да произвеждаме екологично храни и те да са биохрани и да спазваме регламентите, които са свързани с този процес. Означава, че в тези територии, ако процесът на автоматизацията и роботизация се ускори, ние наистина няма да имаме нужда от хора там, физически. Коя е причината след 30 години една селскостопанска машина да не обработва земята сама? Няма такава, според мен, това е възможно дори днес, каза още Стойчев.

Поради тази причина транспонирането автоматично на тези политики не доведе до нищо. Всички български градове от първото, второ и трето йерархично ниво, по отношение на индустриалните си зони, включително и в техните интегрирани планове за градско развитие и възстановяване, дефинираха зона за икономически растеж. Всички общински кметове искаха отделяне на една зона, в която общината има собственост, тъй като, ако внимателно погледнете общия устройствен план на този град, ще видите, че те притежават улиците и тротоарите. Всичко друго е частна собственост, посочи доцентът.

Другото, което е свързано със собствеността, е, че тази частна собственост не се стопанисва. Нито една европейска държава не е позволила собствеността да не се използва по този начин. Това е невъзможно поради простата причина, че другите страни са много по-големи от нас и ако така се отнасяха, щяха да имат изостанали индустриални зони в тежко състояние, каквито имаме ние колкото искате.

В тази връзка, нашата страна е специален случай, защото когато дойде един инвеститор и види околната индустриална среда около себе си; види, че пътят дотам е създаден преди 30 години и никой не го поддържа; види, че съседът до него е някакво старо предприятие, от което не може да очаква никакво съдействие и трябва да прекара всички комунални услуги сам, това не са добри новини, посочи Стойчев.

Това, което страната трябва да направи, е да се обърне внимание защо тези зони са в това състояние и не да стимулираме тяхното прекупуване за поредната подмяна на собствеността, а настоящите собственици да бъдат вкарани в проблема.

Те в момента са вкарали българските градове и общини в проблем, а проблемът трябва да се транспонира при тях чрез данъчно законодателство. В момента този механизъм у нас не съществува. Тези ниски данъци със сигурност са голямо предимство, обаче представляват и капан заради тези, които хитруват, каза експертът

Окрупняването на земята ще бъде затруднено максимално много от местните фактори. Ние сме страна, в която укриваме от къде ще преминат магистралите, за да не може тези, които знаят откъде ще преминат, да изкупят парцелите предварително. Това е много странна страна и ние трябва да се съобразяваме с нея. Това е и основната причина, независимо какви данъчни мерки предприемаме, винаги да мислим за местната основа и специфики.

Големият въпрос е структурата на населените места след 20 г. каква я искаме, кои ни остават опорните центрове и кои населени места превръщаме в нещо друго. Това не е нещо драматични или притеснително. Въпросът е да има елемент на планиране точно за да се избегнат негативните последствия.

Винаги съм застъпвал тезата, че ние не можем да реализираме едно постепенно и бавно догонващo развитие, тъй като това е нескончаем процес, добави Стойчев. В много сфери ще го правим, но в няколко – две, три или пет, българската икономика трябва да си избере къде ще направи технологичен скок. Нещо, което е нашата визия след 10-15 години, където искаме да сме в първите 10 в света. Най-евтиният начин да го постигнем е като реализираме специализирано образование в тази сфера, за да създадем хъб от знаещи хора, които после да направят тези сектори и тези локации. Компаниите никога няма да дойдат и иначе винаги ще ни използват на принципа на ишлемето, независимо дали произвеждаме автомобилни части, текстил, обувки, копчета и т.н.

Тоест генерацията на идеите и на знанието не идва от нас. Поради тази причина ние и нямаме основен дял в локацията на добавената стойност. Парите преминават през нас, но не генерират ефекта си тук. Това е много специфичен елемент, който, ако ние успеем да преодолеем, ще се дистрибутира и по територията на нашата страна и тогава градовете от по-нисък ранг ще имат шанс да се възползват от този скок, смята Стойчев.

Повече информация за Шумът на парите можете да намерите на сайта на събитието или във Фейсбук.

Спонсори на конференцията Шумът на парите през 2018 г. са Първа Инвестиционна банка, CSOFT, Philip Morris, SIRMA Group, Градус, ALCOMET, TBI BANK, Admiral Markets, Qatar Airways, Garitage park, Arco Real Estate, Opel, Residential Park Lozen, Aмерикански университет в България, Юг Маркет и Юг Маркет Фонд Мениджмънт, Пощенска Банка, International Hotel Casino & Tower Suites, Amundi asset management, Сосиете Женерал Експресбанк, Mining.bg и Hotel Rila Borovets.

Организационен партньор на събитието е агенцията за връзки с обществеността United Partners.

Медийни партньори на събитието са Novini.bg, Economic.bg, Kaldata.com, Offnews.com, Imot.bg, ФАКТИ, Businessmap.bg, в. Труд и сп. Икономика.