Неглижира ли НАТО Черно море след нападението на Русия?
Когато Русия нападна Украйна, намиращият се най-близо плавателен съд на голяма страна членка на НАТО беше в Средиземно море.
Последният такъв кораб на основен член на западния военен алианс напуска Черно море, на което излаз имат Русия, Украйна и страните членки на НАТО Турция, Румъния и България, преди месец.
Френски боен кораб приключва обиколката си в началото на януари и оттогава кораб на нито един голям военноморски съюзник на НАТО не е патрулирал във водите на Черно море, пише Ройтерс, позовавайки се на данни на турския уебсайт Turkishnavy.net, който следи движението на чуждестранни бойни кораби.
Междувременно, 16 кораба от военноморския флот на Русия, в това число ракетни кораби и плавателни съдове, които могат да транспортират танкове, пристигат в Черно море, според Turkishnavy.net и изявление на министерството на отбраната на Русия.
Докато НАТО се опитва да отговори на Русия, Черно море остава основен оголен фланг. Въпреки заявената решимост да възпира Русия, алиансът не успя да й попречи да засили присъствието си в региона.
Ключова причина е разделението между членове на НАТО относно това дали да се противопоставят на флота на Русия в региона, което доведе до липсата на последователна и смислена стратегия на алианса в Черно море, според интервюта на Ройтерс с дипломати, служители на разузнаването и източници по сигурността от страни членки на НАТО, както и военни стратези, пенсионирани военни командири и служители на корабната индустрия.
Това включва нежеланието на някои страни членки на НАТО, по-конкретно Турция, да участват в морски патрули, за да избегнат провокирането на Москва, казват те. Други фактори са бюджетните ограничения и наличието на други приоритети при някои страни членки на НАТО, допълват те.
Присъствието на Русия в Черно море, което й осигурява както военно, така и икономическо предимство над Киев, се отразяваше на морската търговия на Украйна още преди конфликта. Украинските пристанища отчитат рязък спад на трафика в последните седмици, сочат данни за търговските кораби, с които са се запознали от Ройтерс.
След нападението от вчера Украйна преустанови дейността на морските си пристанища. "Това е като боа около врата на Украйна, която се стяга и стяга," казва пенсионираният американски адмирал Джеймс Фого, който е командвал флотове на САЩ и НАТО в Европа до 2020 г. "НАТО има нужда от морска стратегия."
Украйна не е член на НАТО и алиансът не е обвързан с договор да я защитава.
Вчера генералният секретар на Нато Йенс Столтенберг заяви, че атаката срещу Украйна е включвала руски военноморски сили, както и нападения по въздух и суша. Той допълни, че НАТО разполага с над 120 кораба “от високо на север до Средиземно море” и над 100 изтребителя във висока бойна готовност.
От алианса не са отговорили на запитването на Ройтерс за коментар. От НАТО преди това са отричали да неглижират Черно море. По-рано този месец Столтенберг обяви, че сигурността в Черно море е от "жизненоважно стратегическо значение" за алианса. Три страни членки на НАТО и две страни, които са близки партньори, в това число и Украйна, имат морски граници.
НАТО се фокусира върху сухопътните сили, като планира да разположи сухопътни части, наброяващи около 4 000 души, в черноморските държави Румъния и България, както и в Унгария и Словакия, които граничат с Украйна. Освен това САЩ ще изпрати допълнително близо 3 000 войници в Полша и Румъния, които са съседи на Украйна.
Преди началото на вчерашната инвазия Русия беше струпала над 150 000 войници по границите на Украйна, в това число и в района на Черно море, твърдяха от САЩ.
Русия, която настоява за край на разширението на НАТО на изток, започна въздушни удари по редица градове в Украйна, като в същото време в страната навлизаха войници и танкова. Путин обяви, че е разпоредил военни действия като защитна мярка вследствие на заплахи, които той твърди, че идват от Украйна - демократична държава с 44 милиона души население.
Москва, която твърди, че НАТО би трябвало да стои далече от водите, които смята за свои, обяви, че пристигналите наскоро кораби са част от предварително планирано преместване на военни ресурси. Русия отдавна се оплаква от това, което определя като опасно увеличение на военните дейности от страна на САЩ и нейните съюзници в Черно море – дейности, които от НАТО твърдят, че са чисто отбранителни.
Военноморската реакция на НАТО на Русия също така има последици за способността на Запада да налага интересите си и на други места, като Южнокитайско море, където Пекин твърди, че има суверенитет.
"Ако сега, когато целият свят гледа, ние не можем да спрем Кремъл, не мисля, че китайците ще са особено впечатлени от това, което казваме за Тайван или Южнокитайско море," казва пенсионираният американски генерал Бен Ходжис, който командваше сили на американската армия в Европа в периода 2014-2017 г. и който се срещна с украинския президент Володимир Зеленски в началото на февруари.
Прокрадваща се милитаризация
По-топлите води на Черно море, в сравнение с тези на Арктика, са от съществена важност за Русия поне от 17-и век. "Ако се върнем назад до Петър Велики, Русия винаги се е притеснявала като сухопътна сила от липсата си на достъп до море и особено от липсата на целогодишен достъп до води, които не са замръзнали," казва пенсионираният британски вицеадмирал Дънкан Потс.
Анексирането на Кримския полуостров през 2014 г. позволи на Москва да започне нещо, което служител на западното разузнаване определят като "прокрадваща се милитаризация" на Черно море. Русия превзе или потопи голяма част от украинските кораби в черноморското пристанище Севастопол.
Военното присъствие в Крим и модернизацията в последните години на ключови части от руския флот “наклони военния баланс в Черно море в нейна полза," казва анализаторът Стивън Фланаган от мозъчния тръст RAND Corporation в САЩ. Москва в момента разполага с 18 основни бойни кораба, казва Фланаган, което й предоставя “внушителна сила за провеждането на различни операции срещу Украйна.”
Междувременно, присъствието на бойни кораби на НАТО в Черно море варира. Според Turkishnavy.net, американските военноморски сили са прекарали около 180 дни в Черно море през миналата година, в сравнение с 60 дни през 2016 г. и над 200 дни през 2014 г.
Страните членки на НАТО разположиха 31 кораба в района през 2014 г., като техният брой намаля до 14 през 2016 г., преди да се увеличи отново до 31 през миналата година, сочат независими бази данни на украинския мозъчен тръст Monitoring Group of the Black Sea Institute of Strategic Studies и BlackSeaNews.
Последният голям разрушител на алианса – американският USS Arleigh Burke, напуска Черно море през декември, според изявление на военноморските сили на САЩ. Британските военноморски сили не са били в Черно море от миналото лято, според Turkishnavy.net.
Турция, която е член на НАТО, не разполага с флот в Черно море. Други страни членки на НАТО, в това число САЩ и Франция, в момента разполагат с военни плавателни съдове в Средиземно море.
Украйна разчита сериозно на своето крайбрежие за търговската си дейност, като повече от половината от вноса и износа на страната пътува по море. Черноморското пристанище Одеса, което е най-натовареното в Украйна и представлява най-големият газов и петролен терминал, е било подложено на ракетен обстрел вчера, обявиха регионалните власти.
Армията на Украйна вчера спря търговското корабоплаване на местните пристанища, след като руските сили нахлуха в страната.
Дори и преди вчерашното нападение компаниите все по-малко са изпращали кораби в региона заради засиленото руско присъствие, казват трима представители на корабната индустрия. Това задълбочава проблемите с глобалните вериги на доставки, намалявайки броя на наличните кораби, които желаят да плават в региона. Корабният трафик напоследък пада.
Някои дипломати твърдят, че НАТО вече трябваше да е създал мисия за патрулирането на Черно море. Липсата на подобно присъствие, въпреки редовните посещения от страна на щатски бойни кораби, позволи на Русия да обяви големи зони в близост до крайбрежията на Румъния и България за забранени в продължение на месеци, докато Москва провежда военни учения, казва високопоставен западен военен служител.
НАТО е силно зависима от помощта на Турция. Другите страни членки, които имат излаз на Черно море – Румъния и България, имат ограничени флотове.
Според Конвецията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., Турция има контрол над преминаването на плавателни съдове между Средиземно море и Черно море. Корабите на нечерноморските страни могат да престояват само по 21 дни. Франция провежда по около три военноморски учения в Черно море всяка година.
Турция обаче трябва да балансира между силните дипломатически връзки на Анкара с Москва и задълженията си като член на НАТО. Проведени наскоро неофициално разговори между НАТО и Анкара за евентуална охранителна мисия не са довели до нищо, според двама източници от турското правителство и един посланик на НАТО.
"Ние оценяваме ситуацията, за да бъдем подготвени за всяка ситуация," заяви на 10 февруари пред Ройтерс министърът на отбраната на Турция. От НАТО преди това са отказвали да коментират директно възможността за охранителна мисия в Черно море.
"Една от ръцете на НАТО е вързана зад гърба," казва Пол Тейлър, анализатор в мозъчния тръст Friends of Europe, визирайки нежеланието на Турция да наложи по-голям контрол над Черно море.