Райфайзенбанк (България) ЕАД публикува месечния си макроикономически обзор на актуалните към края на август 2011 г. данни.

Анализът отчита забавянето на икономическия растеж през второто тримесечие на годината, отчетено в експресните оценки на НСИ, както и сравнително слабото възстановяване на пазара на труда - заетостта нараства бавно, а безработицата остава сравнително висока на фона на наблюдаваните в ЕС равнища.

Вътрешното търсене през същия период показва известни признаци на съживяване, но развитието му е ограничено от състоянието на вътрешния пазар, което се определя от динамиката на заетостта и доходите. Положително се развиват бюджетът, който към юли е с дефицит от 1% от БВП, както и текущата сметка, по която е отчетен излишък от 1.4% от БВП за първата половина на годината.

„Очакванията ни са, че до края на тази година икономиката ще следва развитието, което наблюдавахме и през изминалите месеци. Неприятни изненади от международните пазари не са изключени, но трябва да се отчете фактът, че се полагат и огромни усилия от страна на държавите със сериозни проблеми за трайното им решаване, като например Испания. Поради това е прибързано да се чертаят апокалиптични сценарии", коментира Калоян Ганев, главен икономист на Райфайзенбанк.

„Сигналите за забавяне на растежа, които се отчитат през последните месеци в развитите икономики, а вече и в някои икономики на Източна Европа, и очакванията за забавяне на растежа на външното търсене през 2012 г., предполагат консерватизъм при планирането за следващата година", допълва Ганев.

Ето и основните акценти в доклада на банката:

През второто тримесечие икономиката нараства с 1.9% по сезонно изгладените данни от експресната оценка на НСИ, стойността е по-ниска от прогнозата на Райфайзен РИСЪРЧ за растеж от 2.4%.

Растежът на износа отчита очаквано забавяне до 11.6%, въпреки това остава висок. Наблюдава се известно възстановяване на вътрешното търсене - експресните оценки показват, че потреблението е нараснало с 1%, а инвестициите в основен капитал - с 9.5%. Възможно е обаче данните за инвестициите да бъдат ревизирани надолу.

Продължава поевтиняването на храните, а нулевата инфлация през юли задържа ценовото равнище по-ниско от очакваното.

Заетостта през второто тримесечие на годината нараства бавно - само с 43 хил. души спрямо първото тримесечие. Това е най-слабото нарастване за второ тримесечие от 2003 г. насам, като изключим кризисната 2009 г.

Безработицата остава сравнително висока през второто тримесечие - 11.2%, което продължава да рефлектира негативно върху доходите и потенциала за потребление.

Бюджетният баланс към края на юли е отрицателен в размер на 1% от БВП. Изпълнението на бюджетната цел за 2.5% дефицит в края на годината изглежда напълно постижима.

Фискалният резерв към края на юли е 4.9 млрд. лв. и наближава законовия минимум от 4.5 млрд. лв. Това предполага по-активно дългово финансиране в оставащите месеци до края на годината.

Депозитите на домакинствата нарастват през юли с около 445 млн. лв., което може да се интерпретира като влошаване на очакванията за средата и връщане към натрупване на предпазни спестявания.

Нетните чуждестранни активи на банките се подобряват с малко повече от 1 млрд. лв. за юли, след направените от тях депозити в чужбина за приблизително същата сума.

През юни също има излишък по текущата сметка - 164 млн. евро. За полугодието излишъкът достига 1.4% от БВП.

Подобно на предходния месец и през юни бе реализиран изходящ финансов поток по портфейлни инвестиции (96 млн. евро), с което финансовата сметка бе с дефицит от 80 млн. евро.

През юни размерът на нетните преки инвестиции в страната отново е минимален (20 млн. евро), а с натрупване от началото на годината той остава отрицателен.