Times:Нещо в България и Румъния се обърка

1192
Times:Нещо в България и Румъния се обърка

Откакто България и Румъния се присъединиха към Европейския съюз (ЕС) през 2007, двете страни бяха подложени на строг контрол не само от Брюксел, но и от Европол.

Членките на блока бяха наясно, че нито една от страните не е готова да се присъедини към него. Доказателство за това бяха докладите на Европейската комисия (ЕК) за ендемичната корупция, властните криминални мрежи, занимаващи се с трафик на наркотици и хора, и окаяното състояние на съдебната систем. Въпреки това имаше сантименти, че е по-добре България и Румъния да се присъединят, с което да бъдат насърчени да извършват реформи, тъй като в противен случай ще забавят модернизацията си.

Откакто се присъединиха и двете страни опитваха да се борят с корупцията по всевъзможни случайни начини. Но в подробните си доклади от изминалата седмица ЕК даде да се разбере, че картинката и в двете държави е все още мизерна, изтъква в коментар "Ню Йорк Таймс", цитиран от БГНЕС.

"Преходите към пазарна икономика и върховенство на закона са невъобразимо сложни", посочи Антоанета Приматарова – европейски експерт от независимия Център за либерални стратегии в София. "Комисията подцени системните недостатъци, които наследихме от комунизма и предходните строеве".

Повече от 20 години след колапса на социализма в България и Румъния човек може да остане с представата, че по-младите поколения и в двете страни приемат политическата култура на Запада и са готови да скъсат с миналото си.

Но наскоро ЕК обвини премиера Виктор Понта или общо казано Румъния, че се опитва всячески да стъпче върховенството на закона, за да свали от власт президента Траян Бъсеску. 39-годишният Понта – лидер на бившата комунистическа Социалистическа партия, уволни двама омбудсмани от опозицията, освободи директори на институти, разглеждащи червеното минало на страната и затегна хватката си около държавната телевизия. Той също изглежда решен да защитава бившите комунисти и да ги държи далеч от съдилищата.

"Понта върна назад всичкия напредък, който постигнахме през последните няколко години", заяви Моника Маковеи – консервативен депутат от ЕП. В качеството си на правосъден министър в периода от 2004 до 2007 г-ца Маковеи извърши редица промени в съдебната система, за да направи съдилищата независими и да се бори с корупцията. "Обществото и политиците трябва да разберат, че преходът означава подотчетност".

В доклада си за съседна България ЕК обърна специално внимание на организираната престъпност. Според Европол, българските престъпни мрежи са активни в 15 членки на ЕС. Те се занимават главно с трафик на хора и извършват измами с кредитни карти.

В самата България, според Комисията, те играят уникална роля. Брюксел твърди, че организациите влияят на икономиката, като ограничават конкуренцията и спират чуждите инвестиции. "Тези групировки освен това имат платформа, с която влияят на политическия процес и държавните институции", отбелязаха от ЕК.

Но какво се обърка в България и Румъния?

Г-ца Приматарова смята, че промяната на политическата култура изисква повече от това да въведеш нови европейски закони.

Европейската комисия и членките на Евросъюза от години се придържат към формулата, според която отделните държави изготвят сами свои икономически, търговски и ред други закони в рамките на европейското законодателство. Но създаването е едно, а прилагането им и промяната на политическата култура – съвсем друго. Комисията, според Приматарова, не е взела предвид времето, от което една страна се нуждае, за да замени дълбоко вкоренените си структури.

Но част от бившите комунистически държави се справиха значително по-добре. В техните случаи обаче помогнаха два ключови елемента – силните дисидентски движения от ерата на социализма и пълното разсекретяване на тайните полицейски досиета.

Полша, която се включви в ЕС през 2004, имаше силна антикомунистическа опозиция, която изигра добра роля при прехода към демокрация през 90-те.

Бившата Чехословакия, която имаше малко дисидентско движение, през 90-те приложи едни от най-радикалните закони за "лустрация" или "прочистване" от комунистическите тайни служби в региона. Първият президент от новата история на страната – Вацлав Хавел, освен това не таеше симпатии към никого.

Унгария също изготви подобен закон през 1994 г. Но се забави с полицейските досиета, въпреки упражнения натиск.

И България, и Румъния започнаха да се борят с комунистическото си минало едва наскоро. И го правят колебливо.

Според Маковеи, разсекретяването на досиета ще удари рамо на борбата с корупцията и комунистическите мрежи.

Но все пак членството в ЕС "ни даде шанса да се борим за промяна. Щяхме да сме много по-зле, ако бяхме останали извън съюза. Преходът щеше да отнеме още повече време", обобщи проф. Даниел Смилов от Софийския университет.

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Emmanuel
# 0
06:03 | 13 March 2013
Reading this makes my decisions eaiesr than taking candy from a baby.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg