На какво се дължи големият брой жени, работещи в българската технологична индустрия?

Според някои мнения, това се дължи на наследството от комунизма, изградило силни жени - примери за подражание, а според други, това е резултат, провокиран от недостига на квалифицирани технологични специалисти в бързоразвиващия се IT сектор у нас.

Това става ясно от статия на авторитетното издание Financial Times, което цитира данните на европейската статистическа централа Евростат (между другото, ръководена от българката Мариана Коцева – първата жена на този пост в историята на институцията, бел. ред), според които 44.6% от работните позиции в бурно развиващия се технологичен сектор у нас се заемат от представителки на нежния пол.

Този дял нарежда страната ни на второ място в Европейския съюз - след Литва, и доста над средното ниво за ЕС, възлизащо на 32.4% от IT работните места.

Високото ниво на проникване на жени на технологичния пазар на труда е наследство от съветската ера, където най-добрите ученици са посещавали специализирани гимназии по математика, посочва Румяна Тренчева, управляващ директор за Югоизточна Европа на германската софтуерна компания SAP.

„Математиката и приложните науки винаги са били на високо ниво в тези училища, които селектират равен брой момичета и момчета. Жените учители правят математиката достъпна и окуражават момичетата да учат компютърни науки в университета“, казва тя.

Според нея, по комунистическо време жените счетоводители и инженери са били част от професионален елит, който 30 години след промените продължава да е на високо ниво.

„Имаме силни примери за подражание в лицето на работещи майки в тези професии, като такива влиятелни жени сега работят в технологичния сектор. Те са самоуверени и нямат съмнения дали могат да се издигнат до топ позиции“, казва Тренчева.

Според Светла Симидчиева, бивш мениджър Човешки ресурси в PwC и съосновател, заедно с експерта по изкуствен интелект Екатерина Михайлова, на стартъпа Mojio, в България се усещат настроения против това жени да ръководят технологични компании, но тези вълнения започват да изчезват с времето.

„Ще изчезнат със следващото поколения предприемачи“, казва Симидчиева, чийто стартъп получи наградата Best AI Startup у нас за 2017 г. на наградите Central European Start­up Awards.

Между 10 и 12% от българските стартъпи се основат от жени.

Драстичният недостиг на висококвалифицирани технологични служители провокира ръст във възнагражденията в тази индустрия, което увеличава и дела на жените, особено в големите компании.

Бизнесът се състезава да предлага придобивки, които са привлекателни за жените работници, казва Албена Манчева, кънтри мениджър на Foryouandyourcustomers - базирана в Цюрих консултантска компания, фокусирана върху дигиталните трансформации.

„Работодателите предлагат придобивки, които позволяват по-добър баланс между работа и личен живот, като гъвкаво работно време, възможност за работа от вкъщи, повече дни платен отпуск и здравни услуги за служителите и техните семейства“, казва тя.

Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд BlackPeak Capital, коментира, че технологичните компании понастоящем са атрактивни за жените, заемащи по-нископлатени позиции, като тези в сферата на образованието. Това води до преквалифициране на много дами, които започват работа в аутсорсинг компании, изнесли дейността си в България.

По думите му, това е тенденция. „Финансово възможно е човек да направи тази промяна, защото не трябва да прекъсва кариерата си, за да прекара няколко години в университета“, казва той.

Източник: Евростат/Financial Times

Все още обаче жените нямат особено видима следа в никоя от половин дузината компании за рисково инвестиране, базирани в София, които инвестират в местни технологични компании. Това обаче ще се промени в бъдеще, категорични са представители на финансовия сектор у нас.