Централната банка на Турция повиши основния си лихвен процент в четвъртък, като почти го удвои от 8,5% на 15%, тъй като новата икономическа администрация на наскоро преизбрания президент Реджеп Тайип Ердоган предприе драматичен завой в паричната политика, пише CNBC.


Огромното увеличение от 650 базисни пункта е първото в страната от март 2021 г., но все пак е под очакванията на анализаторите за увеличение от 1150 базисни пункта до 20%.

Банката, ръководена от новоназначения управител Хафизе Гайе Еркан, съобщи, че ще има допълнително постепенно затягане на паричната политика, докато инфлационната картина в страната се подобри.

За първи път в историята жена поема централната банка на ТурцияТова е бившият банкер от Уолстрийт ХафизеЕркан

Джордж Дайсън, старши анализатор в консултантската компания Control Risks, смята, че ще има допълнителни увеличения, за да се повиши лихвата до 20% или повече. На турския министър на финансите Мехмет Шимшек му се налага "да бъде малко предпазлив", коментира той пред CNBC. „Убеден съм, че той се притеснява да не предизвика по невнимание дългова криза, като забави икономиката твърде бързо.“

Хамиш Киниър, старши анализатор за Близкия изток и Северна Африка в компанията за проучване на риска Verisk Maplecroft, е съгласен. „Това е знак, че новият управител се стреми да действа внимателно, за да избегне сблъсък с президента Ердоган – последният управител на централната банка, който повиши лихвените проценти, беше уволнен от президента след по-малко от пет месеца на поста“, припомня Киниър.

Лирата отслабна до около 24,1 спрямо долара след новината, от 23,54 преди да бъде обявено решението - рекордно ниско ниво, според данни на Reuters.

Турската централна банка се връща към рационалния подход към лихвите Анализаторите предупреждават обаче, че Ердоган често прави подобни завои, а после размисля


Обратен завой Турция стабилно понижи основния си лихвен процент от 19% в края на 2021 г. до 8,5% през март, докато инфлацията нарастваше, надхвърляйки 80% в края на 2022 г. и спадайки до малко под 40% през май.

Според ортодоксалната икономическа теория лихвените проценти трябва да бъдат повишени, за да се охлади инфлацията. Вместо това Ердоган, самопровъзгласил се за „враг“ на лихвените проценти, които според него са „майката на всички злини“, подкрепи стратегия за понижаване, припомня CNBC.

Резултатът беше покачване на разходите за живот за турците. Лирата се срина, губейки около 80% от стойността си спрямо долара през последните пет години.

Архитектът на опита за връщане на Турция към икономическата ортодоксалност е Мехмет Шимшек, назначеният от Ердоган финансов министър, който преди това е бил вицепремиер и министър на финансите между 2009 г. и 2018 г. и е широко уважаван от инвеститорите.

Новият финансов министър на Турция обяви връщане към рационалната икономика„Ценова стабилност ще бъде нашата основна цел“, заяви Мехмет Шимшек

След няколко години, през които Ердоган упражняваше тежък контрол върху централната банка на Турция, президентът изглежда склонен да позволи на отговорните за паричната политика да имат повече независимост - поне засега.

„Ердоган прие, че краткосрочната болка е необходима, за да се възстанови икономиката и изглежда, че овластява Шимшек“, посочва Джорд Дайсън от Control Risks.

„Въпросът ще бъде колко дълго Ердоган ще търпи тази болка и дали и кога общественият натиск ще стане твърде силен и той ще изтръгне обратно контрола от финансовия министър“, допълва той. „Ердоган винаги ще бъде изкушен да се намеси отново.“

Преди седмица Ердоган заяви, че се противопоставя на повишаването на лихвите, но и, че ще се съобрази с решенията на Шимшек, за да намали инфлацията.

Ердоган (може би) е съгласен с обрата в паричната политика на ТурцияТурският президент дава знак, че ще се съобрази с намеренията на новия си финансов министър по отношение на лихвените проценти

Ще са необходими редица промени в паричната политика, за да се върне икономиката на Турция в правилния път. В допълнение към лирата, която е на най-слабото си ниво спрямо долара, дефицитът по текущата сметка на Турция се разшири повече от пазарните очаквания през последните месеци и официалните резерви бяха изтеглени, намалявайки с над 8 милиарда долара само през април.


Опитът на централната бана да върне страната обратно към ортодоксалната парична политика и междувременно да намали инфлацията дава малко повече пространство за корекция на макроикономическите проблеми, посочва още CNBC.


Въпреки че новите имена във финансовата политика на Турция изглеждат решени да повишат лихвите и да охладят инфлацията, някои анализатори отбелязват, че в крайна сметка нивото на власт на Ердоган означава, че ако той иска рязко да обърне курса, може да го направи.


„Ако вероятните въздействия на ортодоксалните политики, като забавянето на икономическия растеж от повишаването на лихвените проценти, застрашат популярността на президента, той може да уволни новия управител на централната банка“, казва Хамиш Киниър от Verisk Maplecroft, според когото нищо от досегашния стил на Ердоган не би му попречило да направи това.