Ердоган издържа най-големия тест в политическата си кариера. Какво следва?
Реджеп Тайип Ердоган спечели президентските избори в Турция, доказвайки, че е достатъчно устойчив срещу опозиционния блок и навлизайки в третото десетилетие на управлението си.
Той получи подкрепата на 52,1% от избирателите, докато лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу получи 47,9%, сочат официалните данни, цитирани от CNN.
Въпреки смъртоносното земетресение през февруари, отнело живота на около 50 000 души и рязкото обезценяване на лирата, победата на Ердоган е категорично доказателство за издръжливостта на лидера, която според анализаторите се корени не само в начините, по които той консолидира властта през годините, но и показва трайната лоялност на основните му поддръжници.
"Като се има предвид износването на всеки политик, което идва след 20 години на власт, това е постижение. То също така означава провал на опозиционния блок", обяснява Кан Акун, изследовател във Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA), проправителствен мозъчен тръст в Анкара.
Тежки дни за опозицията
След като предварителните резултати показаха, че Ердоган води, той започна да празнува триумфа си, докато Кълъчдароглу предупреди за "тежки дни напред".
Анализатори твърдят, че победата на Ердоган ще бъде решаващ фактор за начина, по който той ще избере да продължи напред.
Какво означават за Турция още пет години управление на ЕрдоганРеджеп Тайип Ердоган обещава нов
Лидерът спечели "нито с балотаж, нито с малка разлика", каментира Сонер Кагаптай, старши сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика, което според него вероятно ще означава, че нещата ще се развиват както обикновено.
В турски контекст това означава, че Ердоган вероятно ще продължи икономическата си политика, ще продължи репресиите срещу опозицията и ще засили амбицията да си възвърне популярността в Истанбул и Анкара - два ключови града, в които загуби изборите.
Мурат Сомер, професор по политически науки в университета "Коч" в Истанбул, очаква по-твърд подход към опозицията и критиците му.
"Ердоган вероятно ще продължи неортодоксалната си икономическа политика, защото тя всъщност обслужва неговите интереси", казва Сомер пред CNN. "Но той ще трябва да ги съчетае с някои ортодоксални мерки за решаване на валутната криза", допълва професорът.
Турският президент и преди се е наричал "враг на лихвените проценти", които според него са причина за инфлацията. Турската лира потъна до почти рекордно ниски нива в деня на балотажа (28 май), като достигна 20,05 за долар, близо до рекордните 20,06 в петък, съобщи Reuters.
Проф. Сомер предупреждава и за последствията от победата на Ердоган, като смята, че тя може да окуражи други лидери по света, които подкопават демокрацията.
"Популистът автократ, който наруши всяко демократично правило и норма по време на кампанията, спечели, а опозицията, която се обедини, за да възстанови демокрацията, загуби", казва той.
Корхан Кочак, доцент по политически науки в Нюйоркския университет в Абу Даби, се притеснява от действията на Ердоган след изборите.
"В продължение на повече от 10 години Ердоган даваше ясно да се разбере, че има мажоритарно усещане за демокрацията: тези, които не принадлежат към, според него, "добродетелното" мнозинство, нямат право нито на глас, нито на внимание", заяви Кочак пред CNN.
Други, които са били в челните редици на политическите репресии на Ердоган, също изразяват загриженост.
В разговор със CNN преди излизането на резултатите от изборите Джейлан Акча, депутат от Диарбекир от партията "Зелена левица", под чието ръководство работят кандидати на прокюрдската Народнодемократична партия (HDP), изрази опасения за партията, ако Ердоган спечели.
Акча заяви, че в този случай е много вероятно той да засили репресиите си срещу HDP и кюрдската общност. "Ердоган винаги е бил прагматичен лидер, а не такъв, който е воден от отмъщение", допълва депутатът.
Дълбока поляризация
Според анализатори резултатите от двата тура на изборите показват нарастващата поляризация в страната.
"Турция е дълбоко поляризирано общество поне от около 40 години насам и то все повече", коментира Джъд Каинг, старши преподавател в Американския университет във Вашингтон.
И докато много от критиците на Ердоган са потърпевши, други не виждат реална възможност освен президента. През годините Ердоган е спечелил лоялността на консерваторите в страната, особено в първите дни на управлението си, казва Каинг.
Много от поддръжниците на Ердоган са доволни от ранните му постижения, особено тези, които дават религиозни права и свободи на мюсюлманското мнозинство в страната.
Турция, която Ердоган наследи през 2003 г., изповядваше форма на секуларизъм, която беше по-строга от тази на повечето западни държави.
Ролята на религията в обществения живот беше сведена до минимум, като ислямската забрадка за жените беше забранена в университетите, държавните институции и парламента. По този начин жените, които желаеха да получат висше образование, трябваше или да се откажат от хиджаба, или да заминат в чужбина, отбелязва CNN.
След като пое властта, Ердоган постепенно премахна тези ограничения. Макар че не оспорваше конституционно закрепения секуларизъм в страната, религията започна да играе по-голяма роля в публичното пространство, както и в собствената му реторика.
Действията му за официално признаване на религията се възприеха като възстановяване на достойнството на турските консерватори и му спечелиха твърда подкрепа. Дори тези, които в началото не виждаха привлекателността на Ердоган, наистина го оцениха и той спечели лоялност, допълва Каинг.
Резултатите от изборите могат да бъдат удар и за Запада, където лидерите се надяваха, че след Ердоган Турция ще се върне към традиционните си съюзници.
Сега повечето анализатори са на мнение, че външната политика на Ердоган едва ли ще се промени. "Политиката, в която той противопоставя Русия и САЩ, за да получи това, което иска", вероятно ще продължи", коментират експерти пред CNN.