След като финансовата криза от 2008 г. отне милиони инвестирани долари от американците, шокира финансовите консултанти и за кратко обърна страната с главата надолу, обвинения бяха повдигнати само срещу една банка - Abacus Federal Savings в Чайнатаун, Ню Йорк. Това е 2 531-ата по големина банка в САЩ.

Основаната от китайския имигрант Томас Сунг през 80-те години банка има шест клона в три щата и обслужва основно китайската общност. Федералните власти повдигат през 2009 г. обвинение срещу банката за ипотечни измами и конспирация, след като самата банка информира регулаторните органи, че е открила, че нейн служител от кредитния отдел пере пари.

Вместо да се признаят за виновни, семейство Сунг отиват на съд. Нов документален филм на име „Abacus – прекалено малка, за да отиде в затвора“, на номинирания в миналото за Оскар режисьор Стив Джеймс, проследява последвалата съдебна битка. Тя се разиграва като битката между Давид и Голиат, като в нея една малка банка е натоварена с вината за финансовата криза заради изолиран инцидент с корумпиран служител.

“Прекално голям, за да фалира, се превръща в прекалено малък, за да отиде в затвора, а Abacus е достатъчно малка, за да бъде осъдена,” казва във филма журналистът Мат Таиби, наричайки банката “възможно най-лесната мишена, която може да бъде избрана.”

“За нас, като режисьори, бе ясно, че тази банка представлява пълна противоположност на големите банки,” споделя режисьорът Стив Джеймс пред MarketWatch, като отбелязва, че семейство Сунг само разкрива и обявява пред властите измамата в банката.

“Въпреки това те са тези, които са отделени от другите и до известна степен човек стига до заключението, че тук става въпрос за това да забиеш знамето и да се окичиш с наградата да си единственият прокурор осъдил банка, тъй като федералните власти не повдигнаха обвинения на нито една от големите банки.”

Областният прокурор на Манхатън Сайръс Р. Ванс младши твърди, че в банката са се извършвали достатъчно измами, за да започне разследване. През май 2012 г. той обяви повдигнатите обвинения срещу банката, двама надзорници и деветима бивши служители — общо 184 обвинения, между които измама с жилищни ипотеки, измама с ценни книжа, конспирация и фалшифициране на документи.

Във филма се твърди, че повдигнатите обвинения изправят пред съда не само самата банка, но и репутацията на китайските имигранти и културата по отношение на парите в Чайнатаун.

Както Джил Сунг, една от дъщерите на основателя на банката, казва, много от техните клиенти преди това никога не били ползвали банкови услуги. Сега, след премиерата на филма на 19 май в Ню Йорк и след като делото завършва преди две години, нейният фокус отново е насочен към банката.

“Това е най-трудната част и нещото, върху което се концентрирам най-много - да направя така, че банката да се възстанови и да бъде печеливша,” споделя Джил Сунг пред MarketWatch.

“Ние сме банка, която обслужва една общност, институция, в която малцинство депозира парите си, което означава, че имаме мисия да помагаме на нашата общност. Какъвто и капитал да получим, ние го влагаме обратно в банката, за да помагаме на общността, така че рентабилността не означава само дивиденти и акционери, а и това да можем да продължим да изпълняваме нашата мисия и да сме печеливши отново.”

От финансовата криза насам не много неща са се променили, според Джил Сунг, макар че големите банки продължават да стават още по-големи, а банките, които обслужват отделни общности, се консолидират.

Abacus е призната за “невинна” в съда по всичките 240 обвинения срещу нея.