На фона на по-добрия от очакваното износ и възстановяването на стоковите запаси, икономиката в България и заетостта показват ясно признаци на стабилизиране през второто тримесечие на годината, се казва в тримесечния доклад на UniCredit за Централна и Източна Европа.

Подобреното усвояване на европейските средства също е сред факторите, които помагат на българската икономика през второто тримесечие.

От UniCredit БВП на страната да набере още скорост през третото тримесечие на годината, тъй като редица доказателства предполагат, че активността в селското стопанство, строителството и туризма бележи сериозен ръст. По-конкретно производството на пшеница в размер на 3.8 млн. тона е по-високо както в сравнение с миналогодишното (3.7 млн. тона), така и с историческото средно ниво от 3.4 млн. тона.

Строителството на пътища също бележи напредък благодарение на по-доброто усвояване на европейските средства, докато умереният ръст на приходите в туристическия сектор отразяват увеличение в броя както на местните, така и на международните туристи, което компенсира ефекта от по-ниските цени.

На фона на всичките тези данни от UniCredit ревизира нагоре прогнозата си за БВП на България за 2010 г. от спад от 1% до спад от 0.5%. Очакванията за 2011 г. също са ревизирани нагоре от 1.8% до 2.2% ръст на БВП на годишна база. Ръстът през следващата година ще получи подкрепа и от възобновяването на някои инвестиционни проекти, които бяха замразени по-време на кризата.

Има и няколко фактора, които подкрепят относително песимистичните виждания на икономистите от UniCredit по отношение на ръста на БВП на България през тази и следващата година. Като за начало външното търсене от страна на някои ключови търговски партньори на България се очаква да намалее, което ще доведе до по-слаб ръст на износа от четвъртото тримесечие нататък.

Първоначалният тласък от възобновяването на стоковите запаси вероятно също ще отслабне, тъй като в момента магазините и складовете са по-пълни. Намаляването на безработицата напоследък, според икономистите е краткотрайно явление и скоро ще изчезне. То отразява традиционното увеличение в работните места през летния период в строителството, селското стопанство и особено в туризма, както отпадането на повече работници от трудовата сила, тъй като изискванията за получаващите помощи за безработица бяха затегнати по-рано тази година.

Болезненото промени по отношение на работните места в секторите извън търговията, които най-активно участваха в последния инвестиционен и потребителски бум, изглежда не са приключили и ще продължат да тежат върху заетостта и доходите.

Индикаторите за бизнес нагласите също показват, че все още не е достигнат етапа, в който компаниите ще имат желание да разкриват нови работни места. Балансът между намеренията на мениджърите през септември да наемат и да освобождават служители е най-силно отрицателен в строителството и търговията, което не е изненадващо като се има предвид, че прегряването в тези сектори беше едно от най-големите по време на бума. Разочароващо обаче е, че мениджърите от производствения сектор, който отчита най-голям ръст напоследък, също не възнамеряват да създават нови работни места.

Според икономическата теория работните места нарастват чак когато икономическият ръст надхвърли ръста на производителността. Като се има предвид, че исторически погледнато, ръстът на производителността в България е над 2.5% на годишна база не би трябвало да се очаква икономиката да започне да създава нови работни места преди това ниво да бъде достигнато. Съдейки по прогнозите обаче, това няма да стане следващата година когато реалният растеж се очаква да бъде малко над 2% на годишна база. Така икономистите от UniCredit са скептично настроени по отношение на шансовете за траен ръст на заетостта преди второто полугодие на 2011 г.

Перспективите пред жилищния пазар се подобряват напоследък, но той все още се характеризира със значителна несигурност и трудно би могло да се избегне спад в цените през следващата година, преди да видим края на процеса по ребалансиране на цените.

Условията за кредитиране също вероятно ще останат затегнати, тъй като притокът на преки чуждестранни инвестиции се стабилизира на по-ниски нива в сравнение с бума, а нивата на лошите кредити в портфейлите на банките все още са високи, което вероятно ще попречи на бързо понижение на лихвите по кредитите поне в още няколко тримесечие.

Въпреки силните фискални фундаменти, фактът, че бюджетният дефицит е на път да нарасне до 4.8% от БВП през тази година, оставя малка вероятност за облекчаване на политиката в бъдеще.

Таргетът за бюджетния дефицит за 2011 г. беше поставен на ниво от 2.5% от БВП (на парична основа), което означава, че фискалната политика ще премине от експанзионистична през 2010 г. към леко рестриктивна през 2011 г. Важно е да се отбележи обаче, че за разлика от повечето от останалите развиващи се страни България няма нужда от агресивно фискално затягане, което от своя страна помага да се обясни, защо ние не гледаме на плана за фискална консолидация, който властите ще започнат да прилагат от 2011 г. нататък, като на пречка за процеса на икономическо възстановяване.