Нашият сектор отдавна е подложен на доста регулации. От приемането на Европейската директива от 2008 г., която засегна потребителското кредитиране въобще, бяха сложени много ясни граници на това какво е потребителски кредит и как се предоставя.

Освен това даде възможност на компании, като ПРОФИ КРЕДИТ България, да предоставят бизнес модел, който предлагат на всички пазари, на които оперират. Това заяви Ирина Георгиева, управител и заместник изпълнителен директор на ПРОФИ КРЕДИТ България, по време на форума Шумът на парите.

Директивата от 2008 г. изчисти пазара от доста играчи и предостави възможност за развитие на конкретни продукти и услуги към всички, допълни Георгиева.

По думите й предизвикателствата пред една международна компания в сектора са на първо място регулациите. Те определят успеха на една комапния.

Има позитивни и негативни регулации. Позитивни регулации имаше доста и в България, и на други пазари, на които оперираме. Мога да кажа, че те се случиха в най-добрия си вид и положително спрямо запазването на пазара и за самия потребител, въпреки негативните публикации във вестници и примери за некоректни практики, каза Ирина Георгиева.

Тя даде пример с един от пазарите, на които ПРОФИ КРЕДИТ оперира - Чехия. До края на миналата година броят на институциите, които са регистрирани за предоставяне на финансови услуги, е 50 000. Ако сте запознати, у нас в момента тези инситтуции са 174. Като реално от тях потребителски кредити предоставят около 60.

С промяната в закона започва да тече един 18-месечен период, в който всички тези компании трябва да се прелицензират, което ще доведе до редуцирането им, информира експертът.

Георгиева даде като пример зе негативна регулация Словакия. Към края на 2015 г. там е имало 300 регистрирани компании. След промяната в законодателството и поставянето на сериозни рескриктици са останали едва 11.

Словакия е по-малък пазар - 5 млн. души население, но 11 компании категорично не е добро нещо за потребителите. Последните само губят от това, смята експертът от ПРОФИ КРЕДИТ. Затова, когато говорим за регулации, трябва да се оценяват двете страни на монетата - и на бизнеса, и на потребителя, допълни Георгиева.

Според нея таванът на лихвите е нещо положително, но трябва да се внимава как се прилага у нас. България е един от позитивните примери, смята Ирина Георгиева, допълвайки, че таванът на лихвите, според ред изследвания, отива в посока свръхрегулация, което е негативен елемент на законодателството.

Таванът на лихвите трябва да бъде използван за кратък период от време, във време на криза. В момента почти всички страни имат таван на лихвите. Това е ефектът от кризата. Трябва да дойде моментът, в който този таван да бъде преразгледан, смята Георгиева.

Заместник изпълнителният директор на ПРОФИ КРЕДИТ България даде като положителен пример Русия, когато става дума за таван на лихвите. По думите й тази оценка се дължи на факта, че страната по-късно е развила този пазар и взела предвид добрите практики на другите пазари.

В България ние учихме уроците в движение, уточни Георгиева. Тя смята, че предстои напускането на един от най-големите играчи у нас и това е негативен знак за нашия пазар.

По време на дискусиите Ирина Георгиева посочи като слабо звено съдебната система у нас. Според нея не трябва да подценява рискът от преминаване на фирмите в сивата икономика заради тавана на лихвите и подчерта, че само у нас има закон за предоставяне на услуги от разстояние. Той предоставя условия за развитие на онлайн компании, FinTech компании и др.

Спонсори на проявата през 2017 г. са Уникредит Булбанк, Алкомет, Адмирал Маркетс, Сирма Груп Холдинг, Amundi Asset Management, iuvo, Интернационал Хотел Казино & Тауър Суитс, Регус България, LG, Mastercard, Garitage Park и Американският университет в България.

Медийни партньори на Шумът на парите' 2017 са Novini.bg, Economic.bg, Broker.bg, списание Икономика, Kaldata.com, Offnews, SmartMoney.bg и Enterprise Europe Network.

Повече информация за лекторите и програмата на събитието може да намерите на https://profit.bg/forum/ или във Facebook.