След кризата с Credit Suisse: Швейцария се разделя с имиджа на банков рай
Швейцарската традиция на надеждна политика на консенсус беше силно разклатена, след като правителството използва извънреден закон, за да прокара подкрепеното от държавата мегасливане на UBS (UBSG.S) и Credit Suisse (CSGN.S), като остави настрана парламента, пише в анализ по темата агенция Reuters.
Двете камари на швейцарския парламент отхвърлиха исканата от правителството помощ в размер на 109 млрд. швейцарски франка (122,82 млрд. долара) за сделката между двете най-големи банки в страната, с което нанесоха удар по правителството.
Поражението е символично, тъй като не може да промени сливането, но е удар за правителството в година на избори и затруднява намирането на широка подкрепа сред населението за най-голямото корпоративно спасяване в историята на Швейцария.
Според анализатори използването на извънредни закони, при които акционерите и парламентаристите нямат право на глас, ще навреди и на авторитета на швейцарската финансова индустрия в чужбина, особено когато тя е изправена пред нарастващата конкуренция на други финансови центрове като Сингапур.
Политическият модел на Швейцария в момента е подложен на натиск, заяви политологът Михаел Херман, директор на социологическата агенция Sotomo, като добави, че чуждестранното възприемане на Швейцария като благоприятна за бизнеса страна и като финансово убежище може да бъде подкопано.
"Легитимността на швейцарската политика е отслабена. Това е вредно за доверието в демокрацията - парламентът казва "не", но спешните кредити все пак се отпускат."
Неотдавнашно проучване на Sotomo показа, че две трети от населението е против поглъщането на Credit Suisse от UBS, а една трета от анкетираните са ядосани, че извънредните закони са били използвани, за да се заобиколи парламентът.
Случаят вече увеличи подкрепата за популистки десни групи като антиимигрантската Швейцарска народна партия (SVP) и либертарианското движение Aufrecht Schweiz на местните избори след поглъщането. И двете партии се стремят да постигнат успехи на националните избори през октомври.
Сливането на Credit Suisse/UBS стана първия случай, в който парламентът отказа подкрепа за извънредни закони, предназначени за бързо справяне с кризи.
Въведената през 2000 г. възможност да се действа без одобрението на парламента беше използвана по време на пандемията COVID за налагане на ограничения, а миналата година - за предоставяне на кредитна линия на швейцарски производител на енергия.
В навечерието на сливането на UBS/Credit Suisse миналия месец швейцарският закон за извънредните ситуации позволи на подгрупа от шестима членове на парламента да одобри плана на кабинета за предоставяне на финансова помощ от името на законодателния орган, което разгневи близо 250-те законодатели, които останаха без право на глас.
Швейцарският министър на финансите Карин Келер-Сутер защити използването на извънредните правомощия, като заяви, че Швейцария не е "извънредна диктатура".
"Ние не го правим за забавление. Наистина не знаехме какво друго да правим", заяви Келер-Зуттер пред парламента по време на бурна извънредна сесия тази седмица. "Законът за извънредното положение се основава на федералната конституция и не мисля, че е правилно да се твърди, че е незаконен."
Законодателите бяха разтревожени.
"Това не беше велик момент за швейцарската демокрация. Ужасно е, че парламентът беше поставен в това положение и на практика беше заобиколен", заяви пред Reuters Роже Нордман, лидер на групата на социалдемократите в долната камара на швейцарския парламент.
Швейцарското правителство заяви, че ще вземе под внимание отхвърлянето на предложението от парламента, но подчерта, че успехът на поглъщането на втората по големина банка с цел да се предотврати финансов срив, е от първостепенно значение.
Експерти от бранша заявиха, че е малко вероятно сделката да бъде променена от политиците, тъй като UBS ще има свободата да определи колко работни места ще бъдат закрити и какво ще се прави с ценния вътрешен бизнес на Credit Suisse в областта на банкирането на дребно.
Швейцарските медии съобщиха, че в резултат на поглъщането обединената банка може да съкрати работната си сила в Швейцария с до 30%, което може да доведе до загуба на 11 000 работни места.
"Въпреки гнева, повечето политици не искат да се намесват в сливането, като по този начин поемат риска сливането да не успее", смята Ханс Герсбах, директор на института за икономически изследвания KOF към ETH Цюрих. "Политиците може и да са искали да покажат неодобрението си за случилото се, но те не искат поглъщането на UBS да се провали."
В крайна сметка 209 млрд. швейцарски франка се предоставят като държавни и централнобанкови гаранции и подкрепа в плана, изготвен от седемчленния швейцарски кабинет, в който членуват представители на четири политически партии.
Сумата се равнява на около една четвърт от цялото икономическо производство на Швейцария и включва спешни ликвидни инжекции и ангажимент на държавата да поеме до 9 млрд. франка загуби, понесени от UBS, се посочва в документите, очертаващи сделката.
Петер Кунц, експерт по икономическо право в университета в Берн, заяви, че законодателите са безсилни да я променят.
"В Швейцария често се потупваме по рамото, че имаме най-старата демокрация в света. И все пак, седем души взеха решение за 250 милиарда франка подкрепа, невъобразимо огромна сума пари", допълни той.
"А парламентът няма думата по въпроса. Използването на извънредно законодателство, отменящо антитръстовите правила, е проблем за швейцарската демокрация и върховенството на закона, и ги поставя под въпрос.", допълва той