Негативни са очакванията по отношение на икономическите перспективи за 2023 г., показва проучване на Deloitte относно нагласите на над 600 главни финансови директори от региона на Централна и Източна Европа – представители на организации от различни сектори, относно техните виждания и планове за годината.

Индексът на икономическото доверие пада от 44% на -6%, така че спадът спрямо 2022 г. е с цели 50 процентни пункта. По-ниските очаквания за растеж на БВП (0,33% спрямо 2,30% през 2022 г.) и по-високите прогнози за растеж на безработицата (68% в сравнение с 33% през 2022 г.) несъмнено допринасят за спада до отрицателен индекс.

Проучването за нагласите на финансовите директори в ЦИЕ е проведено между октомври и декември 2022 г. сред представители от 15 държави: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.

Целта на проучването е да улови промените в мненията на финансовите директори по теми като риск, растеж на БВП, приоритети за финансиране и най-новите предизвикателства, пред които е изправен бизнесът. Фокус е също това как те оценяват подхода на своите компании към облачните технологии и какви са техните планове за справяне с прекъсванията на веригата за доставки.

В банкова криза ли сме?Продажбата на Credit Suisse под пазарната ѝ стойност изплаши инвеститорите, но другите пазари се задържаха спокойни. Какво се случва?

Индексът на доверието на финансовите директори на Deloitte от Централна Европа се състои от три подиндекса, които отразяват оптимизма (или липсата на такъв) на финансовите директори по отношение на три ключови въпроса:

• Икономически процеси (Индекс на икономическото доверие) - основава се на въпроси относно икономическия растеж, безработицата и Индекса на потребителските цени (CPI);

• Бизнес среда (Индекс на доверие в бизнес средата) - базира се на въпроси относно несигурността, риска, оперативните разходи, привлекателността на различни източници на финансиране и мненията на финансовите директори относно пазара на сливания и придобивания;

• Перспективи относно развитието на компаниите на финансовите директори (индекс на перспективите на компанията): той се основава на въпроси относно бъдещето на компанията, нейното финансово състояние (приходи, възможности за обслужване на дълга, капиталови разходи и маржове) и прогнозираното ниво на задлъжнялост и броя на служителите.

„Бизнес средата в региона е сериозно повлияна от войната в Украйна, която коренно променя икономическата среда. Преди началото на военния конфликт тя се характеризира се основно с експанзионистични планове, водени от очакването, че основните въздействия на пандемията от COVID-19 са вече зад нас. В настоящата геополитическа ситуация, обаче, едва ли е изненадващо, че финансовите директори чувстват външен натиск върху компаниите, който засилва тяхната несигурност (заради недостига и растящите цени на суровините, стоките, енергетиката и транспорта, които водят до високи нива на инфлация и частични прекъсвания на веригите на доставки). Ето защо неизбежно финансовите директори отчитат и рекордни нива на риска.“, коментира Силвия Пенева – управляващ съдружник на Deloitte България.

Икономически перспективи

Въпреки че въздействието на COVID-19 намалява, конфликтът Русия-Украйна и свързаните с него последици като нарастваща инфлация и опасенията относно международната стабилност и несигурността на веригата за доставки оказват голямо влияние върху икономическите перспективи.

Средният очакван растеж на БВП в Централна Европа за 2023 г. е 0,33%, в сравнение с 2,30% през 2022 г. и 0,25% през 2021 г. Около 50% от финансовите директори изчисляват, че БВП ще бъде на нива до 0,5%, в сравнение с 18% през 2022 г. За пазара на ЕС 51% от финансовите директори оценяват, че очакваният среден ръст ще бъде под 0,5%. През 2022 г. 56% от анкетираните прогнозират, че БВП ще надхвърли 2,5%, а през 2023 г. само 10% (спад с цели 46 п.п.).

В своите прогнози за 2023 г. 9% от финансовите директори, базирани в еврозоната, в сравнение с 68% миналата година (32% през 2021 г.) очакват БВП в техните страни да нарасне с повече от 2,5%.

2023 с усещане за 2008 Перспективите са големите играчи да станат още по-големи, по-малките да се сблъскат с още затруднения, смятат анализаторите

Оценките за нивата на безработицата не показват положителна тенденция. 68% от финансовите директори смятат, че безработицата в страната им ще се увеличи. Само 8% от финансовите директори вярват, че безработицата ще намалее в сравнение с 30% през 2022 г.

От години финансовите директори прогнозират увеличение на CPI (индекса на потребителските цени)- тази година 70% от анкетираните оценяват по-нататъшен растеж (91% през 2022 г., 62% през 2021 г.). 22% от финансовите директори очакват намаляване на инфлацията, в сравнение с 5% през 2022 г., което е свързано с текущото високо ниво на инфлация.

Бизнес среда

Финансовите директори, участващи в тазгодишното проучване, са видимо по-малко оптимистични, от миналата година. Както се наблюдава, нивото на външна финансова и икономическа несигурност, пред която е изправен бизнесът, е високо (увеличава се до 61% от 50% през 2022 г.).

Делът на очакващите ниско ниво на несигурност е 6%. Само 2% от финансовите директори от страните от еврозоната очакват ниско ниво на несигурност.

Финансовите директори изчисляват, че повечето разходи на компаниите ще продължат да растат през следващите 12 месеца. Повече от 90% от анкетираните прогнозират, че разходите за работна сила и общите разходи за производство/доставки ще се увеличат. Те не очакват значителни повишения на ДДС и корпоративния данък. Около 80% от финансовите директори прогнозират, че транспортните разходи, дълговете и свързаните с бизнеса услуги също ще се увеличат.

Годината на несбъднатия стопански апокалипсисЛъчезар Богданов: „Краят на света“ не се случи, независимо от шока с енергийните доставки и войната

Финансовите директори считат, че намаленото вътрешно търсене (45%), геополитическият риск (45%) и недостигът на квалифицирани специалисти (42%) ще бъдат основните източници на безпокойство за бизнеса в региона на Централна и Централна Европа през 2023 г.

Недостигът на професионалисти регистрира най-високото процентно намаление от 2022 г. (със спад от 22 процентни пункта). След като през последните години беше нисък, този път геополитическият риск заема равностойно първо място, наред с намаленото вътрешно търсене.

Както миналата година, повечето финансови директори очакват нивото на дейностите по сливания и придобивания в техните индустрии да се повиши през следващата година (47%, в сравнение с 55% миналата година). Междувременно една трета от анкетираните не очакват промяна.

Ръст на компаниите

При перспективата за ръст на компаниите, точно както при икономическите и бизнес перспективи, се наблюдава негативна тенденция. Индексът на доверието е намалял до 7%, в сравнение с 26% през 2022 г. Само 25% от финансовите директори са оптимисти относно финансовите перспективи за своите организации, в сравнение с 40% миналата година. 43% от анкетираните имат негативни очаквания по темата.

Резултатите от проучването показват, че според 42% от финансовите директори оперативните маржове ще намалеят (32% през 2022 г.). Само 25% от анкетираните смятат, че те ще се увеличат (спрямо 37% през 2022 г.).

България заема 32-ра позиция в Индекса на икономическа свобода 29-о, издание на Индекса на икономическа свобода на фондация „Херитидж“ подрежда 176 държави по степента на икономическата свобода, която са постигнали

Оценките на капиталовите разходи (CAPEX) показват лека негативна тенденция. 36% от участниците в проучването смятат, че CAPEX ще се увеличи, в сравнение с 46% през 2022 г. и 37% през 2021 г. 29% от финансовите директори посочват, че техните компании очакват намаление на капиталовите разходи. Най-значително намаление се прогнозира в сектор Строителство, Бизнес и професионални услуги и Технологии, медии, телекомуникации.

Много от финансовите директори във всички страни планират да продължат експанзивните си стратегии на база органичен растеж, растеж на съществуващи пазари и дигитализация. Намаляването на разходите е основен приоритет само за 9% от финансовите директори, което потвърждава, че няма ясна тенденция към по-отбранителни стратегии в Централна Европа.

Следващите 12 месеца е малко вероятно да доведат до значителни промени в нивата на капитала на компаниите. Както и през 2022 г., половината от анкетираните не очакват промяна в тази област. Повече подробности вижте тук.