Повишаването на цената на петрола и газа до рекордно високи равнища, на фона на бушуващата в Украйна война, кара част от инвеститорите да си задават въпроса за евентуална, макар и малко вероятна, намеса на Европейската централна банка в подкрепа на еврото.

На пръв поглед би било странно ЕЦБ да избере засилване на курса на единната валута вместо повишаване на лихвите като инструмент за овладяване на растящата инфлация, въпреки че и двете мерки ефективно затягат паричната политика, пише анализаторът на Ройтерс Джейми Макгийвър.

И докато еврото се понижи спрямо долара тази седмица, то остава стабилно спрямо по-широката кошница от валути и все още е под 5% от рекордните си нива.

От последната директна намеса на ЕЦБ в подкрепа на еврото минаха повече от 20 години. Но във времена на война и криза нищо не може да се изключи като възможност, смята Макгийвър.

Ръстът в цените на суровините (особено петрола и природния газ), откакто руските танкове влязоха в Украйна, е с такава величина, че по-нататъшното обезценяване на еврото може да извади извън контрол инфлационната спирала.

Подобно предупреждението отправи анализаторът на Deutsche Bank Джордж Саравелос. Той смята, че ЕЦБ няма да успее да подкрепи еврото по други начини, като повишаване на лихвените проценти или вербална намеса.

По думите му, покачващите се цени на енергията сега са най-голямата заплаха за икономиката на еврозоната, която може да отприщи "порочна инфлационна спирала", която да се пренесе върху финансовия сектор като цяло.

Цената на петрола, измерена в евро, е на рекордни равнища, увеличавайки се с почти 25% само за седмица и с 50% от началото на годината. Цените на природния газ са се увеличили повече от два пъти от средата на февруари и са нараснали седемкратно за последните 12 месеца.

Цените на едро в Европейския съюз с ръст от над 30% за годинаНа годишна база цените на едро бележат ръст съответно с 30.3% в ЕС и 30.6% в еврозоната

През 2011 г. държавите от Г7 предприеха координирани действия за отслабване на японската йена след земетресението, цунамито и ядрената катастрофа във Фукушима през март същата година.

Това беше последният път, когато ЕЦБ интервенира директно на валутния пазар. Предишният подобен случай беше от 2000 г., когато институцията проведе серия от операции за покупки на евро на стойност 10 милиарда евро, тъй като нововъзникналата (по онова време) валута загуби почти 30% от първоначалната си стойност.

Като цяло валутните интервенции не са нещо, което ЕЦБ приема лекомислено. Откакто Русия нахлу в Украйна, еврото отслабна с 2% спрямо долара до 1.1050 долара.

По-слабото евро все още може и да представлява известно главоболие за ЕЦБ, тъй като годишната инфлация в еврозоната е на рекордно високи нива от 5.8% и вероятно ще се повишава още.

В същото време повечето анализатори и пазарни участници прогнозират, че единната валута ще продължи да поевтинява. Робин Брукс, главен икономист в базирания във Вашингтон Институт за международни финанси, смята, че достигането на паритет спрямо щатския долар, което би означавало 10% обезценка на еврото спрямо сегашните нива, може да дойде в рамките на три месеца.

Принципната позиция на ЕЦБ от пускането на еврото през 1999 г. е, че централната банка се намесва на валутния пазар само в случаите на финансов хаос или неоправдана нестабилност.

До този момент тя е прибягвала до подобни действия много рядко, което предполага, че пазарните условия ще трябва да се влошат значително, за да го направи отново, пише още Макгийвър.