Това, което се случва на капиталовите пазари в момента, прилича много на ситуацията от края на 90-те години на миналия век.

Много от днешните заглавия на финансовите издания поразително напомнят на онези, които се появяваха във вестниците преди малко повече от две десетилетия, пише анализаторът на Morning Star Джон Рекенталер.

Той посочва четири основни прилики между настоящата и тогавашната картина на финансовите пазари.

1. Оценките на компаниите

Цените на акциите достигнаха своя пик в началото на сегашното хилядолетие, понижаваха се близо десет години, след което започнаха да растат, достигайки отново рекордните си стойности.

Разбира се, през този период те не следваха идеална траектория, имаше редица сътресения, но като цяло общата тенднеция беше такава, пише Рекенталер.

Той дава пример с различни коефициенти за оценка на акциите на компаниите от индекса Vanguard 500 в три различни момента от близкото минало - декември 1999 г., януари 2021 г. и съответното дъно, достигнато между тях.

Сравнението е на съотношенията цена/печалба на акция (P/Е), цена/счетоводна стойност на акция (Р/В) и цена/продажби на акция (Р/S).

Таблицата показва, че съотношението Р/В сега е по-ниско, отколкото през 1999 година, P/S е по-високо, а P/E е почти същото. Това означава, че оценката на инвеститорите за книжата на американските компании е почти същата, каквато е била в края на миналия век.

2. Триумфът на технологиите

И сега, и преди 20 години доходността на инвестициите, базирани на растежа, изпреварва тази на т. нар. value stocks, или инвестициите, базирани на вътрешната стойност на компаниите.

Втората графика, която представя Джон Рекенталер, илюстрира представянето на секторните инвестиционни фондове на Fidelity за петгодишните периоди, приключващи съответно през декември 1999 и януари 2021 г.

По думите му числата отново предизвикват усещане за дежа вю. Като цяло доходността за последните пет години е по-ниска от тази, реализирана от фондовете в периода 1995 - 1999 година, но списъкът на най-добре представящите се сектори е идентичен.

3. Нарастващият оптимизъм

В края на 90-те години много инвеститори вярваха, че старите порядки си отиват и "правилата на играта" са се променили. Ръстът на производителността, предизвикан от развитието на компютърните технологии, иновациите в телекомуникационната инфрастуктура и не на последно място - интернет, бяха основните двигатели на растежа на капиталовите пазари, припомня анализаторът на Morning Star.

В същото време се промени и ролята на Федералния резерв. Когато икономиката или капиталовите пазари демонстрираха признаци на слабост, тогавашният управител на институцията Алън Грийнспан прилагаше стимулиращи мерки за ограничаване на спадовете. До голяма степен те се оказаха успешни.

В момента ситуацията е сходна - преминаването от традиционни физически търговски обекти към онлайн платформи, които изглежда са способни да генерират растеж при всякакви обстоятелства, води дотам, че сривовете на пазара изглеждат просто като временни спънки.

Конвенционалните индустрии страдат при редуването на икономическите цикли на възход и падение, но онлайн гигантите изглежда са "имунизирани" срещу тях.

А стимулите на Федералния резерв продължават да са сред основните фактори на растежа. Нещо повече - мащабите на мерките на настоящия управител Джеръм Пауъл далеч надхвърлят тези от времето на Грийнспан.

Петима велики инвеститори, които не са Уорън БъфетОт Investopedia ни представят петима инвеститори, които ще останат в историята със своите постижения


4. Участието на дребните инвеститори

От 1975 година насам, когато се премахват държавните регулации върху брокерските комисиони, цената на търговията на капиталовите пазари устойчиво се понижава. А в края на 90-те години, с навлизането на електронните платформи за търговия, тя реално стана достъпна за средностатистическия американец.

През 1998 година Ameritrade, която днес е част от групата на Charles Schwab, взимаше комисиона от 8 долара на сделка. За сравнение, десет години преди това таксата беше близо 80 долара.

Тази тенденция доведе до появата на т. нар. дей трейдъри (от англ. day trading - търговия в рамките на един ден). На фона на дълготрайния бичи пазар някой от тях превърнаха това занимание в своя основна професия, припомня Рекенталер.

Точният им брой не е известен до ден-днешен, но е ясно, че обемите на търговия, реализирани от дребните инвеститори, са значителни. Днес платформи, като Robinhood, постепенно се превръщат в еквивалента на брокерските платформи от 90-те години, а индивидуалните инвеститори купуват акции с най-големия ентусиазъм за последните две десетилетия.

Но въпреки всички аналогии, които могат да се направят между настоящата картина на финансовите пазари и тази от края на миналия век, съществуват и сериозни разлики, пише още анализаторът на Morning Star.

Две от тях веднага се набиват на очи:

1. Икономическият цикъл

През декември 1999 г. американската икономика регистрира 105-ия си пореден месец на експанзия. Дори и хората, които по онова време вярваха, че циклите на експанзия и срив (Boom & Bust) са смекчени, знаеха, че спадът рано или късно ще стане факт. Тогава беше съвсем реалистично да се очаква, че икономиката ще направи една или няколко стъпки назад и в крайна сметка се случи точно това.

Капиталовите пазари достигнаха своя пик през март 2000 г., а рецесията стана факт около година по-късно.

Днес САЩ и глобалната икономика излизат от "дупката", в която попаднаха през 2020 година в резултат на пандемията от COVID-19. Икономистите все още дебатират дали рецесията е приключила или ще продължи още известно време.

Някои сектори пострадаха много по-сериозно от други, затова не може да се каже, че кризата успя да "изтрие" всички натрупани дисбаланси. Но, така или иначе, може да се очаква, че в следващите няколко години икономиката по-скоро ще расте. Това е и основната разлика с периода от края на 90-те години.

Технологиите се срещат с финансите: Истинската революция на УолстрийтСъбитията на Уолстрийт от последните няколко седмици бяха толкова динамични, че Netflix планира тяхната екранизация


2. Лихвените проценти

Другата голяма разлика е свързана с лихвите. През 1999 година 10-годишните американски държавни облигации носеха доходност от 5.3%. Днес тя е 1.5 на сто.

Цената на акциите не е изолирана от тази на останалите финансови активи. Всеки от тях се разглежда като инвестиционна алтернатива. От тази гледна точка, фактът, че акциите в момента струват колкото през 1999 година, точно преди борсовия срив, не е чак толкова тревожен.

Да, цената им е висока, но тази на дълговите ценни книжа с фиксирана лихва е още по-висока.

Настоящите оценки се базират на допускането, че инфлацията ще остане сравнително ниска за дълъг период от време. Ако обаче потребителските стоки започнат рязко да поскъпват, инеститорските нагласи могат много бързо да се променят. Особено ако това бъде съпроводено и от промени в монетарната политика, провеждана от централните банкери.

Паралелите с 90-те години са достатъчно силни, за да предизвикат известна тревога. И през 20-те, и през 60-те години на миналия век капиталовите пазари са регистрирали резки повишения, подкрепени от очакванията за технологичен напредък, икономическия растеж и оптимизма на дребните инвеститори.

Както и през 90-те години обаче, еуфорията обикновено приключва със сълзи, пише в заключение Джон Рекенталер. Той обаче припомня, че историята не може да се използва като наръчник за точни прогнози. И винаги има надежда, че негативните примери в нея може и да не се повторят.