„Сделки се сключват, когато собствениците на имоти ги продават на реална цена. Ако един апартамент, например, дълго време не може да се продаде, то това е индикация, че цената му е над пазарната”, обясняват брокери.

Един от трудните моменти е убеждаването на клиентите, че цената, която посочват, е висока.

Практиката показва, че два-три месеца, след като са пуснали за продажба жилището си и няма запитвания, собствениците сами предлагат да се намали от офертната стойност.

Каква е ситуацията при най-малките жилища – гарсониерите. В столицата средно на ден на 10 обяви за продажба на едностайни апартаменти се коригира цената. "Люлин", "Надежда", "Младост" и "Обеля" са кварталите, в които най-често се забелязва спад в офертната стойност, посочват от сайта за недвижими имоти imot.bg.

По-малко склонни към корекция са собствениците на малки жилища, разположени в централната градска част и квартали като "Иван Вазов", "Лозенец", "Изток".

Три групи продавачи се очертават на пазара. Първата могат да бъдат определят като „предпазливи”. Те свалят цената с около 1%-3%.

Така например, собственикът на гарсониера в "Младост 4", в близост до Бизнес парк София, е коригирал цената с 2.23% - от 26 800 евро на 26 200 евро. Друг имот в района на "Оборище" се продава вече вместо за 38 500 евро за 37 990 евро.

Втората група продавачи променят повече цената – между 4% и 6%. Преобладаващата част от имотите са разположени в "Студентски град", "Младост", "Надежда", "Овча купел". Гарсониера от 35 кв.м в "Студентски град" се продава с почти 5% по-ниска цена. Цената е коригирана от 29 140 евро на 27 688 евро.

Собственикът на имот в центъра на София намалява цената му от 52 900 евро на 50 хил. евро, което в случая прави с 5.48%.

Третата група са хора, които силно понижават офертната цена с над 8%. Собственикът на 1-стаен апартамент в "Дружба 1", който първоначално е искал за него 33 хил. евро, коригира цената на 28 хил. евро, което е понижение с над 15%.