В момента сме свидетели на един замръзнал пазар на имоти. Повечето продавачи предпочитат да изчакат, защото все още помнят цените от преди 2 години и не им се иска да продават на 30-40% по-ниски нива.

Предприемачите, от своя страна, със съгласието на банките (които разсрочват кредитите им), също предпочитат да чакат, свикнали да работят на над 100% марж на печалбата.

Вероятно всеки е чувал фразата „няма да продам на тия цени, ще чакам колкото трябва, докато се върнат на предишните нива". Смешно е, че това се чува и от предприемачи, за които се предполага, че имат някаква бизнес култура.

Защо е безсмислено да се чака?

Всяка инвестиция има своя алтернативна цена. В случая, затварянето на капитал от предприемача го ограничава да инвестира в нови проекти, пък било и друг вид инвестиции, които биха му донесли дадена възвращаемост.

От друга страна, като се наслагват върху това и лихвите върху кредитите, с които е извършено строителството, нещата допълнително се отежняват.

При лихви от порядъка на 10-12%, добавяйки примерна средно-годишна възвращаемост от 18-20% на нови проекти, които вече се реализират при по-ниски цени на материали и труд, се получава 30% на година.

Някой да очаква поскъпване от по 30% на година на жилищата скоро?

Продажбата на жилища на по-ниска цена ще раздвижи пазара. Колкото повече се понижават цените, толкова повече купувачи ще има. Вярно, предприемачите ще продадат на загуба, но това е нормално в условията на дълбока глобална криза.

В същото време обаче, ще освободят капитал за развитието на нови проекти. Това може да се окаже жизнено важно за самото им оцеляване.