Хората, които посещават Рейкявик за първи път, обикновено остават изненадани от много неща - екстремните промени в дължината на деня и нощта в различните сезони, суровите метеорологични условия и внушителната осанка на планината Еся, издигаща се над града.

Но едно от нещата, които са не по-малко любопитни за външните посетители, е архитектурата, пише Bloomberg.

По улиците на исландската столица могат да се видят десетки къщи, построени от материал, който в повечето държави се използва най-вече за изграждането на индустриални халета, складове и селскостопански постройки - гофрирани метални листове.

На пръв поглед изглежда, че много от жителите на страната предпочитат да живеят в красиво боядисани и спретнати кокошарници.

Но всъщност металните къщи на Рейкявик имат своята дълга история и носят редица практически ползи. Те започват да се появяват на острова в края на XIX и началото на XX век благодарение на глобализацията.

Исландците с радост приемат иновациите в областта на строителството, които могат да направят живота им по-удобен.

Исландия е населена от над 1200 години, но запазените сгради, които са отпреди XIX век, са изключително малко. Преди да започне масовият внос на строителни материали от чужбина, повечето местни жители живели в торфени жилища.

Поради липсата на достатъчно дървен материал в страната, този тип строителство е бил най-разпространен и най-удобен.

Постройките се изграждали върху дървено скеле, покрито с пръст. Погледнати отвън, те изглеждат много романтично, но всъщност са били мрачни, влажни и трудни за отопление, а като допълнителен "бонус" се нуждаели и от чести ремонти.

Към края на XIX век по-заможните домакинства започнали да строят дървени къщи, но по-голямата част от дървения материал се внасяла от чужбина. Най-често трупите пристигали като "заготовка" от скандинавските страни и просто трябвало да се сглобят.

Този тип къщи били доста по-уютни от торфените жилища, но все пак страдали от един голям недостатък - не били пригодни за местните метеорологични условия.

"Тук в повечето случаи валежите са "хоризонтални" заради силния вятър. Така дъждът се набива директно в структурата на сградите, като с течение на времето започва да ги разрушава", обяснява Гунтора Гудмундсдотир, която работи в отдела за градско планиране в общината на Рейкявик.

Измазването на дървените сглобки с катран донякъде решавало този проблем, но през 80-те години на XIX век, когато исландците започнали да търгуват активно с Великобритания, те открили много по-удобен и устойчив строителен материал - стоманени листове, покрити с разтопен цинк за устойчивост срещу корозия.

Снимка: Pixabay

"Схемата била следната - исландците открили, че могат да изнасят овце и да внасят гофрирани поцинковани метални листове, с които изграждали здрави убежища от вятъра и дъжда", казва Гудмундсдотир.

Този тип сттроителство се разпространило масово не само в Рейкявик, но и в останалите части на страната. През 1915 г. в столицата избухнал голям пожар, но металните къщи останали почти незасегнати.

Така металното строителство получило и подкрепата на общината под формата на закон - всички постройки, които са близо една до друга, трябвало да имат метална облицовка. Благодарение на това Рейкявик се сдобил с внушителен "клъстър" от метални жилища в централната си част.

Те са оцелели до ден-днешен заради своята устойчивост и пригодност към местния климат. Те рядко са по-високи от два етажа, което позволява на слънчевата светлина да достига до улиците на града. А това се оказва важно по време на дългите и мрачни зими.

Там, където е възможно, металните къщички винаги имат и малък двор с южно изложение. А от северната им страна често има тераса, която се използва за естествен "хладилник", пълен с хранителни продукти. Ниските тавани пък са удобни за запазване на топлината вътре в сградата.

Как ще живеем, ако се заселим на Луната? Вече сме стъпвали там и е по-близко, отколкото Марс

От 30-те години на XX век местните постепенно изоставили металната архитектура и с готовност приели глобалните строителни иновации в лицето на стоманобетонните конструкции и функционалните модерни сгради.

Много от жителите на града не биха имали нищо против да се отърват от старите метални постройки, точно като техните предци са направили с торфените жилища. Местната култура е подчинена основно на функционалността, а не на романтизма.

Още повече, че старите сгради напомнят за бедността от миналото, към която никой от местните не иска да се връща.

Снимка: Pixabay

Но въпреки това има и хора, според които къщичките от гофриран метал би трябвало да бъдат запазени, тъй като са част от уникалния пейзаж на Рейкявик.

"Дървени къщи има из цяла Скандинавия. Но сградите от гофриран метал са един от символите на Рейкявик", казва бившият общински съветник Гисли Балдурсон.