Няма улица? Няма да строиш

1495
Няма улица? Няма да строиш

Главният архитект на София Петър Диков обяснява аргументите си да се налага забрана за строителство там, където няма изградена инфраструктура.

Имам познати, които в "престижни" квартали излизат с гумени ботуши на улицата, за да отидат до колата си, после се преобуват и тръгват из града. Защото, ако минат с обувките през калта в "престижния" квартал, после няма да могат да ги използват.

Всички сме свидетели какво става, когато се строи без инфраструктура. Гледате хубави къщи, но всъщност има маса проблеми - без тротоари, без улици, без канал, без улично осветление, хората газят кал. И всеки си задава въпроса - защо се допуска строителство, когато няма инфраструктура.

Сега съм възложил специално да се изследват зоните в София, които или нямат никаква инфраструктура, или е много проблемна, за да вземаме решения за конкретни територии.

А доброто решение оттук нататък е да започнем постепенно да въвеждаме възбрана за строителство в зони, които нямат осигурена инфраструктура.

В периода, когато имаше много сериозен строителен бум, това нямаше как да се спре, защото в общи линии беше основната вълна в икономиката ни. Едно спиране тогава щеше да означава в голяма степен спиране на растежа.

Но сега трябва да се опитаме да извлечем плюсове от кризата и да решим въпроси, които се натрупаха в последните години. Един от тях е изграждането на инфраструктурата.

Как? Трябва да срещнем публичния и частния интерес. Вторият е да се печели от строителство и предприемачеството. Публичният е тези, които си дават парите да живеят или да ходят на работа в тези сгради, да имат не само помещения, а и среда. Защото интересът на всеки гражданин е да се движи по хубав тротоар, да пътува по нормална улица, като си пусне водата, тя да тече нормално, да знае, че от тоалетната тече в канализацията и после в пречиствателната станция.

Предприемачите строят сградата, продават я скъпо, с доста висок процент на печалба. Хората са коректни платци, вземат кредит, плащат си жилището, настаняват се, предприемачът се изтегля от обекта и той остава в калта. И тези, които са го населили, започват да предявяват претенции не към предприемача, а към общината.

А каква е добрата практика? Можем да я видим по на запад от нас. Строи се цялата инфраструктура и когато е готова, съответният предприемач, който иска да строи, дава приспадащата му се част и си плаща и започва да строи, за да си реализира остатъка от печалбата.

Една възбрана за строителство в зони без инфраструктура би могла да изчисти и пазара. В момента той е много хаотичен и голяма част от жилищата, които се предлагат, са в територии, които не са качествени като среда. Затова смятам, че и предприемачите, и строителите ще имат интерес от такава мярка към момента - тя ще очисти пазара от по-некачествения и по-проблемния продукт и ще даде шанс на този строителен продукт, който дава среда, като му запази цената.

Мисля, че това трябва да е позиция и за държавата. Допуснахме в последните 7-8 години група хора да се обогатят уникално много на основата на големи печалби в строителството за сметка на обществото. Защото сега всички ние трябва да инвестираме, за да изградим инфраструктурата. Тук говорим не само за София, а и за други големи градове и за курортите.

Изисквания и сега има в Закона за устройство на територията - когато една територия е в процес на проектиране, има възможност кметът и строителният министър да въвеждат строителни забрани. Ние досега сме го използвали само в жилищни комплекси, когато трябваше да дисциплинираме строителния бум и навлизането във вътрешнокварталните пространства. Така направихме строителни възбрани в Младост и в Студентски град.

Сега обаче е крайно време да направим цялостно проектиране на територии, за да е ясно какво правим, кой го прави, кога го прави и след това да се почват да се строят сгради.

Първата територия, в която вече има решение на съвета да се въведе строителна забрана, е територията около лифтовата станция на Симеоновския лифт. Там от доста години се строи много хаотично и без практически никаква инфраструктура.

След като беше приватизиран лифтът, сега се оказа, че част от построените вече сгради, които са продадени и са с разрешение за ползване, са населени с хора, които нямат физически достъп до имотите си. Защото не е мислено изобщо как ще се развива уличната мрежа. Затова започва цялостното проектиране на този квартал.

Източник: в. 24 часа

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

bzzz
# 0
11:10 | 6 October 2009
Пир по време на чума! Със забрани да се регулира пазар в криза. Някой на сила да е накарал познатите на Г-н Главния Архитект да купуват в тези квартали, те би трябвало от първа ръка да знаят, че общината инфраструктура не строи, но може би са си представяли, че след като за Разрешението за строеж са платени 8лв , 14 лв или 24 лв на кв. м все нещо от ифрастуктурата трябва да им осигури точно Общината. С въвеждането на подобни мерки пазара няма да се регулира, а ще се монополно администрира от Столична община.Столична Община извършва пладнешки грабеж със налагането на разходонеоправданите такси, които събира за разрешенията за строеж.Нека Г-н Диков обясни какво е построила от инфраструктурата Общината, конкретно за тези видове сгради за които са събирани такси от 8лв до 14 лв на кв.м под предлог, че са за инфраструктура. На сграда от 5000 кв. м РЗП примерно таксата е била общо 70 000 лв. Къде са отивали тези такси от ерата на бума в строителството?... Сега са много актуални средствата по различни европейски програми - включително развитие на " градска инфраструктура", по които изключителен бенефициент са общините, обаче не трябва да се краде от тях, но събиране на "такси" за инфраструктура от строителния пазар ще напълни джоба на корумпираната одбщинска администрация.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg