6 вредни за психиката неща, които родителите несъзнателно казват на децата

3438
6 вредни за психиката неща, които родителите несъзнателно казват на децата

© Pixabay.com

Родителите нямат намерение да казват на децата си неща, с които да ги обидят или да им навредят, но се случва. Изморени сте, те ви предизвикват и се изнервяте, след като сте ги помолили за 600-тен път да направят нещо или да бъдат навреме. Може също така без да искате да повтаряте неща, които сте чули във вашето детство, които вашите родители (а може би дори и вие) не са осъзнали, че са имали своето емоционално отражение.

Като родители се опитваме да даваме най-доброто от себе си, но понякога, или по-точно доста пъти, не ни се получава. Затова е от полза да знаем потенциално увреждащите психиката фрази, до които родителите често прибягват, без да осъзнават техния ефект. Тук не става въпрос за това да се самообвиняваме, а за това да се справяме по-добре, като внимаваме повече какво изричаме.

От HuffPost Parents са разговаряли с експерти, които са споделили няколко фрази с потенциално вредно влияние, които би трябвало да премахнете от речника си, както и с какво да ги замените.


1. “Не е нищо важно.”

Децата често избухват в сълзи или се сърдят за неща, които изглеждат наистина глупави. И докато детският плач и мрънкане може наистина да влезе под кожата на родителите, особено когато става въпрос за нещо, с което смятате, че би трябвало да могат да се справят, е вредно да ограничавате истинските им чувства, като на практика им казвате да се стегнат.

“Тези малки проблеми и емоциите, които идват с тях, всъщност са много важни за децата,” казва Ейми Маккрийди, основател на Positive Parenting Solutions и автор. “Когато пренебрегваме емоционалните им реакции на много реални предизвикателства, ние им казваме: „Това как се чувстваш няма значение“ или „Глупаво да е се страхуваш или да бъдеш разочарован.”

Вместо това опитайте следното:

Отделете малко време и опитайте да разберете нещата от тяхната гледна точка. Маккрийди препоръчва да казваме нещо такова: “Изглеждаш наистина изплашен или объркан или разочарован в момента. Да поговорим ли за това и да видим какво можем да направим?” В крайна сметка, вие им помагате да определят своите емоции (важна част от развитието на емоционалния интелект) и им давате да разберат, че ги подкрепяте.

2. “Ти никога не” или “Ти винаги правиш ...”

Децата си имат своите модели на поведение, но да кажете, че детето ви “винаги” прави или “никога” не прави нещо просто не е вярно. (По тази причина брачните консултанти съветват клиентите си като цяло да избягват думата “никога”, когато общуват  с партньора си.)

Използването на общи твърдения е червена лампа, че сте спрели да се интересувате за това какво се случва в този конкретен момент с вашето дете, казва Робин Макман, основател на Parenting for Connection.

“Това е пропусната възможност да ги научите какво би трябвало и какво могат да направят следващия път,” казва Макман.

Вместо това опитайте следното:

Напомняйте си да проявявате любопитство относно това защо детето ви има конкретно поведение в конкретен период от време. Това наистина помага на отношенията ви, като се сближавате в този момент, казва Макман.

3. “Натъжаваш ме, когато правиш това.”

Разбира се, когато детето ви не слуша, това може наистина да ви натъжава, но е важно да зададете (и запазите) граници без да позволявате на емоциите си да се намесят. Тези чувства са ваши, а не те техни. Освен това задавате прецедент, като потенциално им предоставяте много негативна власт.

“Когато децата усещат, че решават дали вие сте щастливи, тъжни или гневни, те може с радост да се възползват от възможността да продължат да ви предизвикват,” казва Маккрийди. “Дори и когато вече не живеят с вас, тази нагласа може да навреди на техните бъдещи отношения и да направи така, че да манипулират други хора, за да получават това, което искат.”

Вместо това опитайте следното:

Задайте каквато граница искате да зададете, като “Не е ок да скачаш по дивана,” казва Маккрийди. След това му предоставете избор, като “Искаш ли да си играеш тук тихо или да излезеш навън?”

Психически устойчивите деца винаги правят тези седем нещаКак можете да ги научите на тях?

4. “Трябваше да знаеш, че ще стане така.”

Когато казвате нещо като “трябваше да знаеш, че ще стане така,” това, което в крайна сметка се опитвате да направите, е с вменяването на вина и срам да накарате детето си да се промени. Това обаче поставя децата в отбранителна позиция, вследствие на което е още по-малко вероятно да слушат, казва Маккрийди. Това също така понижава тяхното самочувствие.

“Ако казваме на децата си, че е трябвало да знаят, че нещо ще се случи по определен начин, а те съвсем ясно не са знаели, изпращаме посланието ‘Прекалено глупав/незрял си, за да вземеш добро решение.’ Това не е точно нещото, което сме имали предвид,” допълва тя.

Вместо това опитайте следното:

Маккрийди съветва да кажем нещо такова “Хм, изглежда тук имаме ситуация! Какво можем да направим, за да поправим нещата?” Целта е да се фокусирате върху решенията, а не върху проблема, така че децата да се упражняват в разрешаването на проблеми и поправянето на собствените си грешки и да мислят как да вземат по-добри решения на първо място.

5. “Нека просто аз го направя.”

Когато бързате да излезете или изчаквате детето си да свърши някаква проста задача, която изглежда отнема цял вечност, инстинктивно може да ви се прииска да поемете нещата в свои ръце. Опитайте се обаче да избягвате това, ако можете.

“Вие на практика казвате на детето си ‚Не си способен да се справиш с това, трябва аз да се намеся.’ Това е едновременно обезкуражаващо и наистина объркващо,” казва Маккрийди. “Представете си, че сте наистина много близо до това да закопчаете сами ципа си, но просто са ви необходими още няколко опита, когато баща ви се намесва и ви спира.”

Вместо това опитайте следното:

Забавете темпото и предоставете на детето си времето, от което има нужда, за да завърши задачата. Или най-малкото обяснете по-ясно защо трябва да побързате. Кажете нещо от рода, “Ще ти помогна, но само този път, тъй като закъсняваме, но нека по-късно се потрудим върху това заедно!”

6. “Ти си (сложете някакъв етикет тук).”

Едно от най-ценните неща, които родителите могат да направят за своите деца, е просто да избягват да им поставят етикети, казва Макман. Етикетите вредят на отношенията между деца и родители, защото пречат на родителите да видят, че децата им изпитват затруднения и имат нужда от помощ. Родителите започват да свързват определено поведение с това какъв етикет са сложили на детето си, вместо да се разровят по-надълбоко и наистина разберат какво се случва в развитието на детето.

“Етикетите ни отдалечават още повече от състраданието и любопитството,” казва Макман.

Етикетите също така имат потенциала да станат самоизпълняващи се. Ако децата чуват от родителите си, че са такива и такива, те може да започнат да приемат това за вярно, дори и ако не им се струва, че е така.

Дори и етикети, които са положителните, като “Ти си умен!”, могат всъщност да бъдат вредни, смята Маккрийди.

“Когато казваме ‘ти си умен’ или ‘ти си атлетичен,’ ние казваме на детето, ‘Единствената причина, поради която се справи добре на теста, е защото си роден умен,’ или, ‘Нямаше да вкараш онзи гол, ако нямаше тази вродена способност.’ Нещо повече, ако нашето дете се провали на теста следващия път, то ще бъде объркано и обезсърчено, поставяйки под въпрос собствените си способности. Ако е толкова умно, защо тогава се е провалило?”

Вместо това опитайте следното:

Забелязвайте и аплодирайте положените усилия, а не крайният резултат. И правете всичко по силите си, за да избягвате да лепите на детето си етикети, хубави или лоши.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg