Как да се мотивираме, за да вършим дори и най-скучните задачи?
Много от нас започват новата година с най-добри намерения най-накрая да се разправят с онези отегчителни “административни задачи” от ежедневието.
Въпреки най-добрите си намерения обаче, ние продължаваме да ги отлагаме.
Ако това ви звучи познато, ето ви няколко мотивиращи съвета, за да започнете.
Джеймс Данкърт, когнитивен невролог и преподавател в университета на Ватерло в Канада, казва пред CNBC, че разликите в начина, по който се справяме със скуката, е едно от обясненията за това колко ефективни сме при справянето с някаква задача, която не искаме да вършим.
Той се позовава на две проучвания сред гимназисти, които проследяват как те се справят със скуката, когато се отегчат в час.
Тези с поведенчески стил на справяне със скуката са склонни просто да избират нещо друго и да отложат задачата, която трябва да свършат. Онези с когнитивен стил на справяне със скуката преформулират мисленето си, така че “да се опитат да превърнат задачата, която трябва да свършат, в нещо друго, да й придадат някакъв смисъл и цел.”
Според Данкърт проучванията установяват, че учениците, които практикуват това “когнитивно преформулиране”, изпитват по-малко скука и могат да се справят добре с монотонни задачи.
Вътрешна срещу външна мотивация
Независимо дали става въпрос за организирането на вашите финанси или за разчистването на дрешника, просто има някои задачи, които изглежда никога не можем да довършим.
Започваме всеки януари решени да се справим с тези досадни задачи, които постоянно отлагаме, но мотивацията неизбежно започва да намалява до средата на месеца.
Според Джеси Смит, преподавател по психология в Университета на Колорадо, “вътрешната” и “външната” мотивация също играят роля.
В идеалния случай е по-добре хората да имат вътрешната мотивация да се справят с дадена задача, казва Смит, тъй като това означава, че са движени от вътрешни поощрения.
Намирането на вътрешна мотивация е особено важно по време на пандемията от коронавирус, казва тя. Принудителното социално дистанциране означаваше, че имаме по-малко възможности да използваме това, че сме обградени с други хора, като начин да поддържаме същото ниво на външна мотивация.
Според Смит един от начините за изграждане на вътрешна мотивация е да превърнем скучните задачи в игра, като участваме в някакъв вид състезание със самите себе си.
Използването на цветни химикали, когато работите по по-скучни административни задачи, е друга стратегия, която Смит предлага. Тя обяснява, че това помага за култивирането на мотивация, защото “променя дефиницията” за това, по което работите.
“Съответната дейност не става просто ‘(аз трябва) психически да работя по дадена задача,’ а става ‘имам възможността да правя това забавно нещо’, и така те се обединяват в едно,” казва тя.
През 2014 г. екип от университетски преподаватели в САЩ измисля нов термин за тази стратегия, който се нарича “групиране на изкушенията.”
Тя на практика представлява събирането на източник на незабавно удовлетворение, като например слушането на музика, с не толкова приятна задача, като сгъването на прането.
Лота Харджу от бизнес училището Емльон във Франция препоръчва да опитаме да разберем какво можем да научим от една отегчителна задача. Освен това тя предлага да вършим “по-скучните задачи по средата на по-интереси задачи, така че да осигуряват период на почивка за мозъка.”