Точно преди шест години Джейн Мендило, която по това време ръководи дарителската фондация на Харвардския университет, стартира едно от най-амбициозните международни начинания на образователната институция - инвестиция в разширено земеделско производство в бедните и изолирани североизточни региони на Бразилия.

От работниците се очаква да произвеждат доматена паста, захар и етанол, както и енергия от преработката на остатъчните суровини.

Мениджърите на инвестиционния фонд считат, че вложението ще донесе много по-висока доходност от традиционните финансови активи, като акциите и облигациите на фондовия пазар, а това ще издигне университета на едно по-високо ниво от конкуренцията.

Само че фермерската авантюра в Бразилия се оказва губещ залог, пише Bloomberg. И сега Харвадският университет търси начин да излезе от проекта, в който вече са инвестирани над 150 милиона долара, според анонимни източници, цитирани от изданието.

Настоящият ръководител на дарителския фонд на висшето училище Ен Пи Нарвекар взе трудното решение да отпише 1.1 милиард долара от стойността на глобалния портфейл от инвестиции в прирордни ресурси, с което той падна до под 3 милиарда.

Според управляващите мениджъри на фонда, тези вложения "биха могли да носят добра доходност, но в момента са изправени пред сериозни предизвикателства".

Университетът в Харвард разполага с инвестиционен фонд от над 37 милиарда долара, но през последното десетилетие направи много сериозни грешки в управлението на тези средства, смята финансистът проф. Томас Гилбърт от Вашингтонския университет.

Според него почти всички се свеждат до едно-единствено неправилно допускане - че мениджърите, които отговарят за тези инвестиции и на които са платени общо 242 милиона долара за петте години от 2010 до 2014 г., са по-умни от останалите и могат да избегнат рисковете, които важат за всички пазарни участници.

"Те се превърнаха в неуправляеми системи. А когато управляваш дарителски средства, това е ужасно", казва проф. Гилбърт.

За последните 10 години инвестиционният фонд на Харвардския университет постига средна годишна доходност от 4.4%, което е доста по-слабо представяне от това на повечето конкуренти. Портфейлите на Масачузетския технологичен институт (MIT), Колумбийския университет, Принстън и Йейл могат да се похвалят с над 7% годишна доходност.

Дори най-простата финансова стратегия - разпределянето на 60% от портфейла в акции на компаниите от водещия борсов индекс и 40% в облигации - носи по-добра възвръщаемост от 6.4% за същия период.

Някои от най-грубите грешки на финансовите мениджъри от Харвард са добре документирани. След финансовата криза от 2008 г. Джейн Мендило разпродава част от финансовите активи на фонда на изключително ниски цени, без да ги изчака да се възстановят.

Нейният наследник на поста Стивън Блит ескпериментира с разширяване на екипа от трейдъри, но впоследствие се отказва и, притиснат от загубата на десетки милони долари, подава оставка през 2016 г.

Но едва ли има друго начинание на финансистите, управляващи парите на Харвардския университет, което да е нанесло по-големи щети от земеделските им авантюри. Всишето училище има инвестиции в лозя в Калифорния, насаждения от тиково дърво в Централна Америка, памучна плантация в Австралия, евкалиптова плантация в Уругвай и дори собствени горски масиви в Румъния.

В момента Харвард преоценява част от тези активи и се опитва да се раздели с тях. Част от уругвайската плантация, например, беше продадена на застрахователната компания Liberty Mutual миналата година.

Според експертите, цитирани от Bloomberg, от тези вложения се е очаквало да бъдат брилянта в короната на инвестиционния фонд на Харвард, но на практика рисковете, свързани с тях, са били огромни. А в такава ситуация нещата могат лесно да тръгнат в обратната посока.

Все пак не всички подобни начинания носят загуби за университета. През 90-те години на миналия век Джейн Мендило поема инициативата за увеличаване на инвестициите в преработката на дървесина в Съединените щати, което се оказва печеливш ход. По това време тя все още работи за тогавашния шеф на фонда Джак Майер.

По-късно, през 2003 г., Харвардският университет успява да реализира добри печалби и от търговията с дървен материал в Нова Зеландия. Девет години по-късно Мендило се завръща в управлението на инвестиционния фонд на Харвард, вече като главен изпълнителен директор.

Пазарната конюнктура обаче е променена и според нея американската дървесина е станала твърде скъпа. Алтернативата е да бъдат наети академични специалисти по лесовъдство, както и други изтъкнати експерти, които да търсят нови възможности на развиващите се пазари и да се възползват от нарастващото глобално търсене на ценни природни ресурси. Тази своя стратегия за бъдещето Мендило споделя в интервю за Bloomberg през 2012 г.

По това време Бразилия е една от най-бързо развиващите се икономики в света. Местното правителство налива милиарди долари за развитие на изостаналите региони в североизточната част на страната.

Харвардският университет, съвместно с бразилския инвестиционен фонд Gordian BioEnergy, създава компанията Terracal Alimentos e Bioenergia, която има планове да инвестира милиард и половина щатски долара в различни земеделски комплекси.

Междувременно Мендило подава оставка, бразилската икономика се забавя, а корупционните скандали в страната ескалират и предизвикват паника сред чуждестранните инвеститори, в това число и Харвардския университет.

Стратегията обаче се оказва печеливша поне за няколко души - мениджърите на Харвардския инвестиционния фонд. Алваро Агуире, ръководител на отдела за инвестиции в природни ресурси, получава общо 25 милиона за четири години, показват данъчните му декларации.

Неговият шеф Андрю Уилтшир взима 38 милиона. И двамата по-късно напускат Харвард. Самата Джейн Мендило получава заплата в размер на близо 14 милиона долара само за една от годините, в които е начело на инвестиционния фонд.

Сега Нарвекар, който ръководи програмата за инвестиции на университета от 2016 г., има намерение да прехвърли по-голямата част от управлението на активите на външни мениджъри.

Успоредно с това ще бъдат отписани много от вложенията в природни ресурси, макар че тези от тях, които все пак имат потенциал и някаква реална стойност, ще бъдат запазени. А междувременно, група възпитаници на висшето училище, завършили през далечната вече 1969 г., дават конкретно предложение на Нарвекар - да инвестира в пасивни индексни фондове.