Как пандемията влияе на паметта ни?

1673
Как пандемията влияе на паметта ни?

© Pixabay.com

След наложените блокади много хора установяват, че е по-трудно да не забравят да изпратят имейл на някого, да се сетят за думата, която им трябва в момента или пък да запомнят, че трябва да купят мляко.

Още е прекалено рано за проучвания, които сравняват паметта на хората преди пандемията от COVID-19 и след това.

В проучване на британската организацията Alzheimer’s Society обаче половината от роднините казват, че паметта на техните любими хора се е влошила, след като са започнали да живеят по-изолирано, пише BBC.  

В Калифорнийския университет в Ървайн започват проучвания за това как блокадите влияят на паметта на хората. Има информация, че дори някои от онези невероятни хора, които обикновено си спомнят неща, като купуването на билет за кино преди 20 години, защото имат по-добра автобиографична памет, откриват, че забравят разни неща. 


Разбира се, има няколко различни видове памет. Да забравиш нещо, което си планирал да купиш, е различно от това да забравиш името на някого или какво си правил миналата сряда. Проучвания върху това как работи паметта обаче сочат към няколко начина, по които ограничената напоследък среда може да оказва влияние.

Най-очевидният фактор е изолацията. Знаем, че липсата на социални контакти може да влияе негативно на мозъка, а ефектите са най-силни при онези, които вече изпитват затруднения с паметта. За хората с Алцхаймер нивата на самота дори могат да прогнозират курса на развитие на болестта.

Разбира се, не всички са се чувствали самотни по време на пандемията и резултатите от някои проучвания показват, че нивата на самота достигат плато с времето.

Дори и обаче да не се чувстваме притеснени от ограничаването на контактите, много от нас виждат по-малко хора от обикновеното. Липсват ни онези разговори до машината за вода в офиса или по време на партита, където можем да общуваме с десетки хора за една вечер и да обменяме разкази за това какво сме правили.

Повтарянето на истории ни помага да затвърждаваме спомените си за това какво ни се е случило, или така наречените епизодични спомени. Ако не можем да общуваме много, вероятно не е изненадващо, че тези спомени не са толкова ясни, колкото обикновено.

Когато пък се удаде възможност да поговорим с някого, имаме по-малко истории за разказване. С отменянето на празниците, отлагането на сватбите и преминаването на концерти и спортни събития без публика ние имаме по-малко неща, за които да говорим. 

А що се отнася до проблемите на работното място, те основно са свързани с това как технологиите ни разочароват.

Вярно е, че някои хора компенсират с повече общуване онлайн. Тези разговори обаче не са точно същите. В тях е по-малко вероятно да споменавате несъществените неща, които са се случили. Ако прагът ви за това кое е достатъчно интересно, за да се разказва, се е повишил, тогава отново пропускате затвърждаването на тези спомени.

Има обаче и нещо повече от липсата на общуване. Много хора споменават чувството за безпокойство за живота на заден план. Дори и да оценявате какъв късмет имате и как други са в много по-тежко положение, може да трудно да се отърсите от усещането, че светът се е превърнал в по-несигурно място.

Психобиологът Daisy Fancourt и нейният екип от University College London провеждат проучване във Великобритания за това как хората се чувстват по време на пандемията.

Въпреки че нивата на безпокойство достигат пикови стойности, когато блокадата започва и след това постепенно намаляват, средните нива остават по-високи от обикновеното. Това важи особено при хора, които са млади, живеят сами, живеят с деца, живеят с ниски доходи или в градски райони.

Междувременно, от Националната статистическа служба на Великобритания установяват, че нивата на депресия са се удвоили. Депресията и безпокойството са известни с това, че влияят върху паметта. Притесненията изтощават работната ни памет, което намалява капацитета ни да помним списъци за пазаруване или какво имаме да вършим в работата.

Всичко това става още по-трудно заради липсата на условни знаци, които да подпомагат нашите спомени. Ако излизате навън и ходите на работа, тогава пътуването, промяната на пейзажа и почивките, които правите през деня, ви предоставят точки във времето, към които да закачите вашите спомени.

Когато работите от вкъщи обаче, всяка онлайн среща изглежда една и съща, защото седите точно на същото място пред точно същия екран. Така има по-малко неща, към които да закачите спомените си, така че да ги различавате.

Каква е връзката между коронавируса и съняАвстралийски експерт по съня и мозъчната дейност твърди, че достатъчното количество сън може да повиши имунитета и способността на тялото да се справя с различни заболявания

Катрин Лавдей, преподавател по когнитивни невронауки в Уестминстърския университет, казва: “Да се опитваш да си спомниш какво ти се е случило, когато между отделните дни почти няма разлика, е като да се опитваш да свириш на пиано без на него да има черни клавиши, по които да се ориентираш.”

Така както дните с сливат като в един, същото важи и за нещата, които правите в тези дни. В офиса може да минете покрай стая, в която сте провели конкретна среща, което да ви напомни да изпратите имейл на някого за това.

У дома няма условни знаци, които да ви помагат да помните отделните части от вашата работа. Всеки спомен е свързан със седенето ви пред компютъра. На работа може да си спомняте точно къде сте провели определен разговор - до асансьора или в кухнята и това ви помага да не го забравите.

В уравнението се включва и общата умора, която също не помага на нашата памет. Срещите в платформата Zoom са изморителни, вършенето на някои неща е много по-трудно от вкъщи, а празниците са отменени. Тревожността около пандемията пък може да се отразява на съня ни. Ако вземе всичко това, се оказва, че на практика сме постоянно изморени.

И така - на фона на комбинацията от умора, тревога, липсата на условни знаци и по-малкото социални контакти, няма нищо чудно в това, че някои хора усещат, че паметта им изневерява.

Според Лавдей има и още един допълнителен фактор, който може дори да не сме забелязали. Той засяга ефекта, който оказва върху нашия мозък и памет времето, което прекарваме на различни географски места.

Намирането на пътя обратно към дома винаги е било важно за нашето оцеляване. Веднага щом напуснем дома, започваме да обръщаме внимание. Независимо дали си проправяме път през гора или из града, ние използваме повече онзи дял от мозъка, известен като хипокамп.

Има проучвания, които показват, че този дял от мозъка се уголемява при шофьорите на таксита в Лондон, които научават всяка малка уличка в града.

Ние трябва да ангажираме хипокампа, за да помним нова информация, но Вероник Бобо, невролог в университета Макгил в Канада, открива, че ако животът на хората става по-ограничен и повтарящ се с напредването на възрастта, използването на хипокампа намалява.

По същия начин тя открива, че шофьорите, които разчитат на навигацията, вместо да намират сами пътя, формират по-малко пространствени спомени, за които обикновено се разчита на хипокампа.

Ако в последните месеци човек е прекарал голяма част от времето си вкъщи заради пандемията, той или тя губи онзи допълнителен стимул от това да се ориентира.

Добрата новина е, че има какво да се направи по въпроса. Разходката, особено по улици, които не познавате, ще върне отново вниманието на вашия мозък. Дори самото движение оказва разлика. Трябва ли да седите на бюрото си за всяка среща? Ако пък имате телефонно обаждане, може ли да вървите по улицата и да говорите.

Ако също така полагаме усилия, за да направим така, че работните дни и уикендите да се различава, също ще ни е от полза по отношение на изкривяването на възприятието на времето, което ни налага новия ни начин на живот.

Лайвдей съветва да добавяме повече разнообразие към живота си, което може да изисква изобретателно мислене. Ако не можете да излизате, тя предлага да си намерите някакво напълно ново занимание вкъщи и след това да разказвате на някого за нея, за да я запомните по-добре.

Ако всяка вечер целенасочено размишлявате върху деня си, това ще ви помага да затвърждавате спомените си. Може дори да си водите дневник. Вярно е, че в днешно време се случат по-малко значими неща, но въпреки това би било интересно размишлявате върху всеки свой ден. 

Ако пък забравяте да вършите разни неща, тогава си правенето на списъци и настройването на известия на телефона ви може да направи по-голяма разлика, отколкото смятате. Може също така да впрегнете собственото си въображение.

Ако искате да не забравите да купите мляко, хляб и яйца, преди да излезете си представете как посещавате необходимите за това рафтове в магазина. Когато стигнете там, това въображаемо пазаруване ще изскочи в съзнанието ви и е по-вероятно да си спомните всичко, от което имате нужда.

Българският бизнес

Всичко по темата Коронавирусът COVID-19

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg