Преди повече от десетилетие социалните медии бяха обявени за нова мощна сила в полза на знанието и информацията.

По време на Арабската пролет те катализираха ключови промени във властта, като предоставиха публична арена за изява на безгласните и позволиха революция в закостенелите общества, пише в анализ по темата Euronews.

Но в средата на 2010 г. настъпи фундаментална промяна: търсенето на приходи постави началото на алгоритмична надпревара. Целта беше вниманието на потребителите да се задържи за максимално дълго време и да им се предостави прецизна реклама, в комплект с целенасочено събиране на лични данни.

Бързо стана ясно, че емоциите - особено негативните като гняв и възмущение, водят до по-голямо споделяне и ангажираност, с което доходоносната задача беше напълно решена. Единствената ощетена от стремежа към предизвикване на емоции, се оказа истината.

Истината е най-големият губещ в играта на алгоритмите

Проучване от 2018 г., проведено от Масачузетския технологичен институт за период от 11 години, установи, че

"лъжата се разпространява значително по-далеч, по-бързо, по-дълбоко и по-широко от истината във всички категории информация".

Глобалното възмущение от този извод накара платформите постепенно да засилят своите механизми за "безопасност".

Но и досега усилията им остават недостатъчни, наред с огромните различия в разпределението на ресурсите за модериране между регионите и езиците. Съдържанието на сериозен брой световни езици, обслужващи платформите, е оставено почти без контрол.

Заради реч на омразата: Общественото радио в Швеция спира Twitter Радиото се позова на опасения, свързани с

Проучване на Оксфордския интернет институт от 2021 г. установява, че това, което Facebook нарича "координирано неавтентично поведение", се е увеличило повече от два пъти от 2017 г. насам, като десетки държави използват компютърна пропаганда и фалшиви последователи, за да манипулират общественото мнение и да печелят подкрепата на избирателите.

Шепа хора въртят политическия пумпал

До края на 2024 г. в света ще се проведат над 90 избори и над 2 млрд. души ще бъдат призовани да гласуват. Същевременно, само шепа хора са в състояние да дестабилизират изборните процеси, като разпространяват дезинформация със светкавична скорост и в огромен мащаб, подпомогнати от глобални армии от фалшиви профили.

Вредното съдържание онлайн се превръща в един от основните катализатори за дестабилизиране на демократичните процеси, повлияни от търговците на дезинформация.

Именно затова единствено регулирането на онлайн платформите може да бъде инструмент за предотвратяване на това явление, но контролът трябва да бъде изключително точен и прецизен.

Към момента 55 държави са издали или обмислят национално законодателство за справяне с разпространението на вредно съдържание онлайн. Някои от тези усилия са в правилната посока, но други от рестрикциите рискуват да нарушат правата на човека, особено правото на свобода на изразяване и мнение.

Глобален подход за правото на всеки отделен потребител

Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азулай е категорична, че тъй като нарушаването на информационното съдържание онлайн е глобален проблем, той може да се реши само по координиран в световен мащаб начин. Тя подчертава, че глобалният подход, ръководен от ЮНЕСКО, е от съществено значение, за да се гарантира, че международните стандарти за правата на човека ще се спазват в бъдещото законодателство.

От септември 2022 г. ЮНЕСКО води обширни консултации с правителства, частни компании, експерти от регулаторни органи, гражданското общество, академичните среди, техническата общност и международни организации.

Instagram е на път да изпревари Twitter като новинарски източникСпоред тазгодишния доклад за дигиталните новини на Института „Ройтерс“, използването на Instagram като източник на новини се е удвоило от 2018 г. насам

„Нашата цел е да накараме всички тези участници да се съгласят с общ набор от писмени насоки - нов план за регулиране на платформите на социалните медии. Тези насоки ще поставят в центъра на регулирането правата на човека, които понастоящем са застрашени от начина, по който функционира цифровата екосистема.“, обяснява Азулай и допълва:

Принципът на свободата на изразяване е правото да се търси и получава информация. То се нарушава пряко от разпространение на невярна информация, реч на омразата и теории на конспирацията.

Всеки път, когато алгоритъм на социална медия активно насърчава подвеждащо или изпълнено с омраза съдържание, за да увеличи ангажираността, правото на потребителя да търси и получава информация се нарушава.

Защитата на тази неразделна част от свободата на изразяване трябва да е част от всяко регулиране на цифровото пространство.

Регулация по правилния начин

През февруари 2023 г. на конференцията на ЮНЕСКО "Интернет за доверие" повече от 4000 представители се събраха на интензивни дебати и дискусии.

Беше постигнат широк консенсус, че е време цифровите платформи да се подчинят на нови правила, изискващи по-голяма прозрачност и отчетност и че всички мерки за тяхното регулиране трябва да бъдат здраво обвързани с правата на човека.

В края на конференцията медийните регулатори и регулаторите на онлайн безопасността от цял свят изразиха подкрепата си за амбицията на ЮНЕСКО "да наложи задължения за надлежна проверка и прозрачност на цифровите платформи, особено по отношение на управлението на онлайн съдържанието за безопасност на потребителите, под надзора на система за регулиране".

Американски щат налага родителски контрол за децата в социалните мрежи Meta, Snap и TikTok ще трябва да получават разрешение от родителите, преди тийнейджърите да могат да създават акаунти в техните платформи

„Сега се нуждаем от подкрепата на всички участници. Цифровите компании, големи и малки, и правителствата трябва да се ангажират да регулират по правилния начин.“, категорична е Азулай.

Време е големите и малките цифрови компании и правителствата също да се ангажират пряко с регулацията, а гражданското общество и медиите да продължат да полагат усилия за контрол и да отстояват правата на човека в тази сфера.

Само заедно можем да изковем нов обществен договор за цифровата ера и да възстановим интернет като глобална арена на общественото мнение, подчертават от ЮНЕСКО.