Първият път, в който Шахид Кан вижда сняг, е когато самолетът му каца посред снежна буря в Чикаго през 1967 г. Тогава той е на 16 г. и пристига от родния си град Лахор в Пакистан с около 500 долара в джоба, за да учи инженерни науки в Университета на Илинойс. Той не е подготвен за това.

“Никога няма да забравя онова усещане, при което подметката пада от обувката, снегът влиза в нея, а чорапите се пълнят с онази студена влага,” споделя той пред Chicago Tribune.

Тогава Кан, когото близките наричат “Шад”, успява да се добере до хостел на YMCA, където нощувката струва 2 долара, а 45 години по-късно, с емблематичните си мустаци и прическа, той се появява на корицата на списание Forbes, като “лицето на американската мечта ”.

Милиардерът, който се занимава с търговия с автомобилни части, става първия бизнесмен, който не е с бял цвят на кожата, който купува отбор по американски футбол — Джаксънвил Джагуарс, за 760 млн. долара.

Две години по-късно той навлиза и на спортния пазар във Великобритания с придобиването на лондонския футболен клуб Фулъм за 300 млн. долара, по някои оценки. Продавачът по сделката е собственикът на Harrods Мохамед ал Файед.

Разширяването към Лондон е част от зараждаща се тенденция щатски бизнесмени да притежават клубове от двете страни на Атлантическия океан с идеята, че могат да споделят ноухау и дори да обменят фенове. Джагуарс сега играят мачове в Лондон всяка година, а Фулъм играе приятелски срещи в САЩ.

“Това са два отделни отбора, но между тях има нещо общо, при което две плюс две прави пет,” споделя Кан пред New York Times през 2013 г. “В САЩ пазарът е малко пренаситен, така че ръстът ще е международен.”

Миналата седмица Кан се прицели в друг спортен трофей с офертата си на стойност 600 млн. паунда (825 млн. долара) за придобиване на стадион Уебмли, наричан “домът на английския футбол ”.

Ако сделката бъде финализирана, Уембли може да се превърне в база на отбор от Националната футболна лига на САЩ (НФЛ), вероятно на Джагуарс, с което Кан ще оглави международното разрастване на лигата.

В опит да убеди скептичните лондончани, Кан обеща да направи инвестиции в 11-годишния стадион, който настоящият му собственик – английската Футболна асоциация, може и да не може да си позволи. “Трябва да го поддържаме свеж. Трябва да го поддържаме като съоръжение, на което хората ще продължават да идват,” каза той.

Кан обнови стадиона на Джаксънвил и вече напредва и с плановете за обновяването на стадиона на Фулъм - Крейвън Котидж, в Западен Лондон. Клубът имаше трудно начало, когато Кан го придоби, като изпадна от Висшата лига. Този сезон тимът е един от претендентите за завръщане в първото ниво на английския футбол.

Ако се съди по пристигането на Кан в САЩ и усилията му да се наложи в силно конкурентната автомобилна индустрия, залозите би трябвало да са в негова полза. В онези времена той демонстрира своята упоритост и гъвкавост — както и способността да смесва най-доброто от новия си дом с насочения към обучението начин, по който е отгледан в Азия, пише FT.

“Ако вземете това и го пренесете тук, това е комбинация за успех,” заявява Кан по време конференция в Силициевата долина преди пет години.

Кан, който е дете на родители от зараждащата се средна класа в Пакистан, първо е привлечен от Средния запад в САЩ от работата на баща си, който продава геодезическо оборудване. Той забелязал, че много от инженерите, които се занимавали с машините, били от Чикаго.

Дни след като се установява в кампуса на Университета на Илинойс той си намира работа като мияч на чинии — задача, на която не гледал като стъпка назад, а с чувство на удивление.

“Каква страхотна страна. Идвате тук, намирате си работа и на следващия ден, без да правите нищо, изкарвате повече пари от 99% от хората в Пакистан,” казва той в интервю през 2015 г. за Chicago Ideas Week.

Тексаски милионер налива парите си в петоразряден футболен клубИнвестиция в петото ниво на английския футбол няма никакъв смисъл, признава Кент Тийг, собственик на Лейтън Ориент

Кан, който е женен за студентската си любов, завършва университета с диплома по индустриално инженерство, преди да навърши 20 г., след което започва работа в компания за земеделска техника. Едно от задълженията му било да произвежда брони за пикапи, което включвало обработката и заваряването на 15 компoнента. “Работата беше наистина тежка,” казва той.

Другите мечтаели за цяла безшевна броня. Кан, който прекарвал вечерите си в университетската библиотека, най-накрая успял. Проектираната от него броня не само била по-лесна за производство, но и не била толкова податлива на ръжда.

Времето на неговото изобретение също се оказва подходящо. По време петролната криза през 70-те години автомобилната индустрия в Детройт се опитвала да намали теглото на колите, за да подобри разхода на гориво. С помощта на 50 000 долара заем и поръчка от General Motors (GM), Кан започва собствен бизнес.

Скоро след това обаче той се сблъсква с проблем: бронята на Кан става толкова успешна, че от GM решават да я поставят на всичките си автомобили, за което били необходими количества, които той не можел да произведе. В крайна сметка, компанията дава поръчката на по-големи производители.

“Това беше краят,” спомня си Кан.

Преди да се откаже обаче, той решава да опита още веднъж. По онова време японските автопроизводители точно навлизали на американския пазар и търгували с по-малки обеми. Кан предлага безплатни полети до дома на японски студенти, за да му помагат като преводачи и да се обаждат по телефона на автопроизводители. Тази стратегия проработва.

До 1984 г. неговата компания - Flex-N-Gate, доставя части за Toyota и дори успява да докара част от шефовете на японския гигант в Илинойс, за да пригоди заводите си към производствената система на японската компания. До 1989 г. Кан е единственият северноамерикански доставчик на Toyota и започва да разширява дейността си в други сфери на бизнеса с автомобилни части.

Flex-N-Gate се справя с финансовата криза от 2008 г. по-добре от повечето си конкуренти, запазвайки добри позиции, когато индустрията се възстановява. Собственикът й харчи част от спечеленото за закупуването на Джаксънвил Джагуарс, следвайки страстта си към американския футбол, която развива като студент.

В момента състоянието на Кан се оценява на 5.02 млрд. долара, според Bloomberg.

Джагуарс е отбор на малък пазар за стандартите на НФЛ и не може да се похвали с много успехи в 23-годишната си история. Придобиването обаче, за което бе необходимо одобрението на милиардерите собственици на отбори от НФЛ, осигури на Кан членство в една елитна американска общност.

“За мен това е един ден на смирение,” казва Кан, след като сделката е обявена от НФЛ през 2013 г. “Това наистина е постигането на една дългогодишна американска мечта.”

Получаването на ключовете от Уембли би било реализиране на друга мечта.