Вероятно сте забелязали как някои от вашите колеги сякаш са родени за това да бъдат лидери.

Те с увереност казват на другите какво да правят и с удоволствие се нагърбват с все повече отговорности.

Други хора пък са на противоположния полюс – да нареждат на хората какво да правят за тях е неловко, а дразнещото съмнение в собствените възможности засенчва всяко тяхно решение.

Ако сте във втората група, може би се чудите защо мисълта за това да сте лидер ви изпълва с ужас и защо ви е толкова трудно дори да си се представите като мениджър.

Както при повечето аспекти на човешката природа, част от отговора е свързан с вашата генетична предразположеност. Ако родителите ви са били срамежливи, вероятността и вие да сте такива се увеличава.

Това обаче далеч не е цялата история. Психолозите все повече осъзнават важната роля на случващото се на ранен етап в живота на хората. Ключовото в случая е начинът, по който вашите родители са се държали с вас.

По-конкретно, ако са проявявали свръхзагриженост, те може да са навредили на шансовете ви да станете бъдещ лидер. Този тип родители са по-известни като „родители-хеликоптери“ заради това, че постоянно кръжат близо до детето си, независимо от това дали е необходимо или не.

Вашите родители вероятно са имали добри намерения, като например да гарантират, че не се изправяте пред неприятни предизвикателства.

За съжаление, това може да е оказало несъзнателни и неуслужливи ефекти, в това число да ви е “направило не толкова уверени и по-малко способни да се справяте с трудности, което от своя страна води до това, че проявявате по-слаби лидерски умения”, казва пред BBC доктор Джудит Локи, клиничен психолог на частна практика и гост преподавател в Техническия университет на Куийнсленд.

Проучванията на Локи включват изследвания на професионалисти в областта на родителските грижи, в това число психолози и училищни съветници, с цел установяване на това какво точно имат предвид под родители-хеликоптери, или свръхзагрижените родители.

Нейните открития предполагат, че това е родителски подход, който се характеризира от смесица от три фактора: да си прекалено отзивчив към детето, да си прекалено невзискателен в някои отношения и прекалено взискателен в други. Например, родителят-хеликоптер вероятно е прекалено загрижен, прекалено внимателен и смята, че детето му винаги има право.

Той или тя опитва да прави всичко вместо детето си (вместо да очаква детето да се справя само) и може да очаква връстниците му и училището да полагат невероятни усилия, за да задоволяват по същия начин нуждите му.

В същото време този тип родители са изключително взискателни - в смисъл, че имат високи очаквания за постиженията на детето си, като го претоварват с всевъзможни дейности и искат детето да е техен приятел и да са постоянно в контакт.

Контролирани до покорност

Най-новите изследвания за това как това прекомерно изнежване може да задуши лидерските умения идва от Китай. Психолози са направили проучване сред близо 1 500 тийнейджъри на средна възраст 14 години в 13 училища в Пекин.

Първо те са попитали връстници на тийнейджърите, учители и родители дали другите ги считат за добри лидери. След това са проверили дали, всъщност, те изпълняват някакви подобни роли, като например президент на ученически клуб или на някаква група по интереси.

Междувременно, тийнейджърите са дали оценка за това дали родителите са проявявали свръхзагриженост при отглеждането им. Учениците също така са отговаряли на въпроси за собственото си самочувствие и да се чувстват уверени да бъдат лидери.

След като вземат предвид влиянието на редица други фактори, като социално-икономическия произход и академичните успехи на учениците, учените очертават един ясен модел. Колкото по-свръхзагрижени са били родителите им, толкова по-малко другите са считали, че тийнейджърите имат лидерски качества и по-малко вероятно е било, всъщност, да изпълняват такива роли.

Статистически тази връзка се обяснява с факта, че тийнейджърите с родители-хеликоптери имат по-ниско самочувствие, което от своя страна се свързва с това, че не са толкова уверени, за да бъдат лидери.

Според авторите на проучването резултатите подкрепят идеята, че прекалено добре може да е вредно: “По същия начин, както липсата на правилни родителски грижи вреди на развитието на детето, свръхзагрижеността и ограничаването на изграждането на самостоятелност и умения за разрешаване на проблеми, също имат отрицателен ефект върху психологическото развитие.”

Свръхзагрижеността може също да породи този негативен ефект, защото те дават индикации да децата, че те не са способно да бъдат самостоятелни и че родителите им им нямат доверие да се грижат сами за себе си, да не говорим за други хора.

Нещото, на което не учим достатъчно децата си днесСпоред МБА преподавател и бивш банкер на Уолстрийт

Трябва да се спомене и че тези нови заключения трябва да се интерпретират предпазливо, тъй като наблюдателният характер на това проучване означава, че то не доказва, че родителите-хеликоптери причиняват липсата на зараждащ се лидерски потенциал.

Проучването разчита на това тийнейджърите да погледнат назад и да си спомнят поведението на своите родители и е възможно такива с по-ниско самочувствие да се изкушат да дадат неблагоприятна оценка на родителите си, като начин да обяснят настоящите си чувства.

Резултатите обаче съвпадат с тези от предишни проучвания, които свидетелстват за пагубните ефекти от това човек да има свръхзагрижени родители, макар че тези проучвания също са с наблюдателна насоченост.

Например, психолози от Университета на Флорида са направили проучване сред близо 500 студенти и откриват, че тези с родители-хеликоптери имат по-малка увереност в собствените си способности. Различно проучване в Университета на Маями води до сходни резултати.

Студентите, които са споделили, че имат родители-хеликоптери, са имали повече емоционални проблеми, изпитвали са затруднения с вземането на решения и са се представяли по-слабо на изпитите.

Бъдещето ви като лидер

Ако бягате надалеч от лидерските възможности, които ви се разкриват и осъзнавате, че сте имали родители-хеликоптери, не е задължително да приемате, че никога няма да сте лидер или да проявявате лидерски качества.

Първо, не забравяйте, че подходът на вашите родители вероятно е бил продиктуван от добри намерения и няма да имате никаква полза, ако им се сърдите за това. Сега вие контролирате нещата и с отдаденост и усилия е възможно да оформите вашия характер и нагласа към живота.

Локи, която е автор на книгата „Детето Бонсай“, препоръчва да започнете да поемате по-голям контрол над живота си, в това число и финансова независимост, и да избягвате изкушението да звъните на родителите си, всеки път, когато имате проблем.

“Много от читателите имат родители, които все още искат да участват активно в живота им. Намерете начин да управлявате собствения си живот повече и спрете да разчитате толкова много на родителите си,” казва тя.

Разбира се, тези промени сами по себе си няма да ви превърнат в лидер, но ще ви помогнат да погледнете на себе си като на самостоятелен човек и ще ви накарат да се чувствате комфортно при вземането на самостоятелни решения, което пък ще ви е от полза, ако и когато пред вас се разкрият лидерски възможности в кариерата.

Можете да направите промени и на работното място, в това число като се опитате да бъдете малко по-отворени към критики и по-активно да търсите обратна връзка. “Работата ми показва, че хората, към които е проявявана свръхзагриженост, често са били надценявани и не понасят толкова добре конструктивните критики,” казва Локи.

“За да постигнете напредък, трябва да сте отворени към предложения за това какво трябва да правите, за да прогресирате.”

Това няма да се случи от днес за утре, но ако се упражнявате да бъдете по-независими и отделят време и полагате усилия за изграждането на вашите емоционални умения и умения за вземане на решения, ще откриете, че постепенно можете да увеличавате увереността си и дори да започнете да се виждате като потенциален шеф.