Семействата са подложени на огромен стрес в днешно време, а в следващите няколко месеца не се очаква подобряване на положението.

Проблемите в края на 2020 г. включват икономическата ситуация, предстоящата зима и увеличаващия се брой на случаите на коронавирус. Към тях може да се добавят несигурността около дистанционното обучение на учениците и други.

Съвсем разбираемо, експерти са загрижени как всичко това може да се отразява на психическото и поведенческото здраве на децата.

През октомври Американската академия на педиатрите издаде нови насоки по отношение на това как да бъдат подкрепени емоционалните нужди на децата по време на пандемията, наблягайки на важната роля, която родителите могат да играят.

“Дори в такива трудни времена има начини да се насърчава устойчивостта и семействата могат да правят това,” казва пред New York Times доктор Керъл Вайцман, педиатър и директор на Autism Spectrum Center към детската болница в Бостън, която е участвала в изготвянето на насоките.

И така, как можете да познаете, че децата ви са стресирани и какво можете да направите, за да ги успокоите? Ето няколко съвета за деца на всякаква възраст.

Признаци за стрес и тревога при малките деца

Лесно е да се предположи, че по-малките деца, и по-конкретно бебетата, са по-неподатливи на стрес от по-големите деца. Дори и деца на 3 месеца обаче могат да усещат, когато родителите им са гневни или тъжни и самите те могат да изпитват същите емоции, според базираната във Вашингтон организация с нестопанска цел Zero to Three.

Ако редът на нещата, които едно дете обичайно прави, е нарушен по време на пандемията, или пък ако семейството ви се справя с развод, болест, загуба на работа, проблеми с психическото здраве, злоупотреба с различни субстанции, смърт в семейството, е нормално малките деца да отчетат регресия в уменията, които преди това са овладели.

Ако детето ви вече е научено да не използва гърне, например, може да станете свидетели на повече инциденти в тоалетната.

Децата в предучилищна възраст може “да размишляват върху приказките за чудовища и други опасни създания, да имат затруднения със заспиването и съня след това и да се оплакват от кошмари,” казва Катлийн Мълрууни, директор на програмата за психическо здраве при малките деца в Zero to Three.

Някои деца в предучилищна възраст стават гневни, когато има нарушения в обичайни ход на нещата, с които са свикнали, като време за игра и т.н. Те също така може да проявяват тревожност и тъга в ежедневната си игра, добавя тя, или пък да развият тревога при раздяла.

Навиците по отношение на храненето също може да се променят. Някои деца ядат повече, когато са стресирани, а други по-малко.

Имайте предвид, че е нормално малките деца да правят стъпка назад на различни етапи от тяхното развитие или понякога да ядат по много в определен ден и много малко на следващия.

Поведението на всяко дете пък се променя, ако е гладно или изморено. Ако обаче забележите по-напрегнато поведение, което ви притеснява, като по-дълги и по-чести гневни изблици, се доверете на усещането си и помислете за допълнителна помощ за справяне с това, казва Мълрууни.

Това може да означава да се консултиране с приятели или роднини, които могат да предложат ресурси или мъдрост; или пък с педиатър или други експерти, които специализират в детското развитие, в зависимост от естеството на проблема, добавя тя.

Начините, по които по-големите деца проявяват стрес

По-големите деца също изпитват затруднения в момента. В публикувано наскоро проучване сред над 1 000 американски тийнейджъри, 43% са заявили, че нивото им на стрес е нараснало през последната година.

Когато средношколците или тийнейджърите са стресирани, те може целенасочено да крият притесненията от “страх, срам или усещане за отговорност, че не трябва да обременяват другите”.

Те може също така да се отдалечат или да станат враждебни или раздразнителни към семейството си, да се отдръпнат от дългогодишни свои приятели или да се оплакват повече от необходимото.

Точно както при по-малките деца, някои тийнейджъри плачат, спят прекалено много или прекалено малко; или пък се ядат повече (или по-малко) от обикновеното, казва Ема Адам, преподавател по човешко развитие и социална политика в университета Нортуестърн. Те може също така да имат проблеми с концентрацията или физически симптоми, като главоболие, болки в стомаха или напрежение в мускулите, добавя тя.

“Търсете сериозни промени в поведението на детето ви,” съветва тя.

Друг признак за стрес, както при по-малките деца, така и при тийнейджърите, е негативното говорене за себе си.

Трябва да следите за много изявления от типа “Не мога” казва Мери Алвърд, психолог от Мериленди автор на книгата “Да надвием негативното мислене при тийнейджърите.”

Например, ако детето ви изпитва затруднения с домашното, може да каже “Не мога да го направя, не съм толкова умен, колкото останалите деца в класа.”

Вашето дете може също така да говори негативни неща за други деца или за средата, като “Всичко тук са много глупави” или “Нищо тук не е забавно.”

Как да помогнете за успокояването на вашите деца

Тъй като малките деца са фино настроени към техните родители и реагират на начина, по които ги държите, на промените в нещата, които правят ежедневно, на тона на гласа и на лицевите изражения, е важно да контролирате собствените си нива на стрес.

“Когато родителите са стресирани и притеснени, децата стават стресирани и притеснени,” казва доктор Вайцман.

След това помислете за характера на вашето дете или деца. Ако то обикновено се противопоставя на промените, например, опитайте да запазите възможно най-голяма част от ежедневната му програма.

Също така, ако детето ви приема лесно промените, може да имате по-голяма гъвкавост с нещата, които прави, но дори и то може да има нужда от малко допълнителна подкрепа от време на време. Разказвайте му за новите ситуации и дейност в аванс, така че да може да ги обсъжда с вас, съветват от Zero to Three.

“Не можете да промените темперамента,” казва доктор Вайцман. Можете обаче да промените средата на детето си, така че да задоволите в най-голяма степен неговите нужди.

Когато родителите са наясно с нуждите на своите деца, “те се справят по-добре, чувстват се по-добре, мислят по-положително и са по-добре подготвени да се справят с трудни обстоятелства,” казва доктор Алвърд.

Експертите също така твърдят, че е важно да питате децата си какво мислят. “Изразяването на топлина, любов и загриженост от страна на родителите все още е от значение,” казва доктор Адамс. Както и постоянството.

Тийнейджърите, по-конкретно, “правят всичко по силите си, за да отблъснат родителите си,” добавя тя. Не им позволявайте.

Помислете за седмична проверка, за да видите как се справят всички в семейството. Нека детето ви да знае, че сте насреща, ако иска да поговорите. Ако не иска, го уверете, че го подкрепят по други начини, дори и ако става въпрос само за прегръдка или семейна вечеря.

Ако детето ви има негативни мисли, се концентрирайте върху това да му помогнете да оформя мислите си по-положителен начин.

“Мислите водят до емоции,” казва доктор Алвърд. Ако детето ви подхожда към домашното си с положителна нагласа, че може да се справи, това ще го води в начина, по който се бори с даден проблем, както и начина, по който гледа на света и на себе си.

Последно, ако семейството ви наскоро е преживяло някаква загуба, като смърт на любим човек или дори нещо по-малко травмиращо, но въпреки това притеснително, детето ви може да изпитва тъга и ще има нужда от време, за да обработи емоциите си. Дайте му подкрепата и пространството, от което има нужда.

“Понякога е окей човек да не се чувства окей,” казва доктор Алвърд. “Трябва просто да останете с емоциите си. Тук родителите могат да помогнат на децата си, като изслушват и потвърждават чувствата.”